Как котка стана автор на научен труд по физика?

През 1975 г. в престижното списание Physical Review Letters е публикувана статия, чийто съавтор е котка. Това не е било шега, поне първоначално, а по-скоро отговор на една от политиките на списанието и предизвикателствата при извършването на промени преди дните на текстообработващите технологии.

Професор Джак Хетърингтън е уважаван член на катедрата по физика в Мичиганския държавен университет, когато пише статия за необичайното поведение на изотопа хелий-3. Той планира да я изпрати в Physical Review Letters, но колега, на когото я показва, отбелязва, че навсякъде е използвал „ние“ вместо „аз“. Някои списания приемали този вид еквивалент на т. нар. „Pluralis majestatis“ – „ние“, което кралските особи използвали за себе си вместо „аз“ – за статии с един автор, но Physical Review Letters не го приемали.

Така пред Хетърингтън се появява избора: да препише цялот нещо, да добави друг автор или да изпрати статията си в по-малко взискателно списание. Днес такава поправка би била лесна, но през 70-те години на миналия век е била най-досадната задача на света. Статията е дълга по-малко от три страници, но уравненията и графиките вероятно са направили преработката ѝ значително предприятие. Първото лице множествено число се появява над 20 пъти в текста, така че не е и като малко коректор да може да го оправи.

Хетърингтън избрал втория вариант, но не искал да дели заслугите си с колега, който не е допринесъл с нищо, затова избрал да присъди съавторство на някого, с когото никога няма да му се наложи да се състезава за повишение: неговата котка. Съзнавайки, че Честър, сиамският котарак, с когото съжителства, е достатъчно добре познат сред колегите му, за да се досетят за него, той избира псевдоним. Името на бащата на Честър е Уилард, така че Хетърингтън използва това име като фамилия за своя съавтор, а за начало на името слага инициалите F.D.C, съкратено от Felis domesticus Chester.

Измамата може би е щяла да остане незабелязана, ако статията не се е оказала влиятелна и популярна… Други учени искат да я обсъдят с автора, а в дните преди електронната поща това означава да се обадят или да посетят катедрата, в която са посочени като работещи и Хетърингтън, и Уилард. И когато му казват, че Хетърингтън не е в офиса, един от посетителите иска да говори с Уилард.

Катедрата по физика на Мичиганския държавен университет, чийто статут в областта е признат в „Не гледай нагоре“ почти 50 години по-късно, няма практика да наема котки и също няма в регистрите си никакъв Ф. Д. Ч. Уилард. Последва объркване, докато Хетърингтън не си признава.

Историята на Уилард е разказвана многократно и той дори има страница в Уикипедия, но съдържанието на неговия труд обикновено се прескача. Озаглавена „Ефекти на дву-, три- и четириатомния обмен в ³He“, името казва всичко, поне ако знаете за странния изотоп ³He (по-често изписван като хелий-3).

Въпреки че е газ при температура, близка до стайната, при охлаждане до температури, близки до абсолютната нула (-273°C), хелий-3 изглежда не се подчинява на законите на физиката, превръщайки се в свръхфлуид. Хетърингтън и Уилард моделират поведението, когато вместо трилиони атоми хелий-3 има само два до четири, и успяват да обяснят някои наблюдения. Те разглеждат обстоятелствата както когато хелият е охладен до по-малко от 0,002 от градуса над абсолютната нула, за да стане твърд, така и при малко по-високи температури.

Сценарият с четири атома е особено сложен, тъй като хелий-3 може да образува четириатомни пръстени в нагъната или плоскостна форма. Двойката открива, че моделирането на поведението на сгънатия пръстен съответства на наблюденията, направени от други, докато при планарната форма не е така.

Наред с другите изводи от изчисленията те откриват, че в ниско или нулево магнитно поле хелий-3 може да преживее много бързо нарастване на ентропията, без да променя състоянието си от твърдо в течно или от течно в газообразно – друга необичайна характеристика.

Подпис на Ф. Д. Ч. Уилард

Физиците отдавна имат симпатия към котките и хората са очаровани от тази история. Отпечатъкът от лапа, наричан негов автограф, върху копията на статията стана високо ценен на научните конференции.

Издателите на Physical Review Letters далеч не се сърдят, а дори се наслаждават на вниманието. На 1 април 2014 г. те обявиха, че всички статии с котки като автори оттук нататък ще бъдат със свободен достъп.

Председателят на Мичиганския университет моли Хетърингтън да предложи на Уилард позиция в университета, може би като гостуващ почетен професор. Хетърингтън го дари с титлата „консултант по хищничеството на гризачите“.

Хетърингтън прави Уилард съавтор и в други статии и дори публикува една във френско научнопопулярно списание, в която Уилард фигурира сам. За съжаление, тъй като продължителността на живота на котетата е по-кратка от тази на хората, академичната кариера на Уилард е прекъсната, тъй като той умира през 1982 г. Сега Хетърингтън заема длъжността почетен професор.

Съвместната им статия е цитирана поне 100 пъти, което я прави един от най-ценните трудове на Хетърингтън, макар и да не е най-големият му успех.

Въпреки че котките са направили много предишни и последващи приноси към физиката, не всички техни сътрудници са имали благоприличието да им дадат авторство.

Може би кучетата са по-малко обичани от учените или пък имунолозите нямат толкова голямо чувство за хумор, колкото физиците. Така или иначе, когато впоследствие изтъкнатият имунолог д-р Поли Мацингер посочва своята афганска хрътка като съавтор в статия, ѝ е забранено да публикува в Journal of Experimental Medicine…