Как каската M1 едновременно пазеше войниците и ги излагаше на риск

Каските са въведени за първи път в американската армия през 1917 г. като начин за защита на военнослужещите от травма на главата, докато се бият в Европа. Една от най-известните от тях е моделът M1. Но въпреки че е ефективна, по това време никой не би могъл да предположи, че всъщност ще увеличи шансовете войник да умре на бойното поле.

Mk I Brodie

Създаването на каската M1

Когато Съединените щати официално влизат в Първата световна война през 1917 г., военните са без бойни каски – войниците, които пристигат в Европа, получават британските Mk I Brodie или френски M15 Adrian. Но САЩ имат намерение да си създадат собствена, която да защитава американските войници от ужасите на окопната война, но също така да ги отличава от служещите в други държави.

Като бързо решение се ражда вариантът M1917 на шлема Brodie и до края на войната са произведени 2,7 милиона. Въпреки че те предлагат умерена защита, имат и няколко недостатъка в дизайна: не са правилно балансирани и са неефективни срещу страничен огън.

След като войната приключва, американската армия стартира проект за създаване на безопасна, здрава и уникално изглеждаща бойна каска и в крайна сметка пехотният съвет се спира на по-добра версия на M1917: M1917A1, или каската Kelly (Кели).

Но когато започва Втората световна война, служителите знаят, че трябва да се подготвят за най-лошото и отново започват да търсят перфектния шлем. В доклад за един нов дизайн пише:

„Каската с идеална форма е с куполообразна горна част, която като цяло следва контура на главата, позволявайки достатъчно равномерно пространство за вдлъбнатини от куршуми, отпред покрива челото без да нарушава необходимото зрение, и отстрани се спуска надолу доколкото е възможно, без да пречи на използването на пушката или други оръжия.

Новият шлем използва за основа скелета на M1917. Периферията е отрязана и заменена с козирка и „подобни на пола“ разширения, които защитават цялата глава на военнослужещия. Тя също така има подплата и система за застопоряване, която е основана на шлемовете, носени от футболистите, с регулируема каишка за брадичката, за да не мърда.

След като е одобрен, шлемът влиза в производство през април 1941 г. и получава обозначението „M1“. И ще се използва в американската армия до 1985 г.

Интериорът на М1

Пазете главата

По време на Втората световна война са произведени 22 милиона каски M1 и почти всеки американец в Европа и Тихия океан е бил оборудван с такава. Допълнителни бройки са произведени по време на Корейската война и Студената война, като периодично се правят и подобрения.

Повечето харесват шлема, особено покритието му около задната част на врата и главата и добавянето на козирка, за да предпазва от дъжд. Външната част може да се отстрани от вътрешната пластмасова вложка и да се напълни с вода за миене, бръснене и дори накисване на уморени крака… По същия начин каската е използвана и за копаене на дупки и готвене.

Универсалността на шлема го прави огромно предимство пред врага, но има дебат за това как да се носи ремъка на брадичката. На войниците е казано, разбира се, да го стегнат около брадичката си, за да закрепят шлема, но скоро се разпространяват слухове, че каската може лесно да повлече главата назад след експлозия или че врагът може да я хване отзад по време на ръкопашен бой и да я издърпа, разкривайки врата на войника.

В най-драматичните истории за ремъка на M1 близка експлозия направо счупва врата на войника, когато тежката метална каска е отскача назад заради ударната вълна. Предполага се, че тези истории са неверни, но пехотният борд в крайна сметка въвежда катарама, която позволява на ремъка на брадичката да се освободи ръчно след експлозия.

Но дори и без експлозии наоколо, подбрадникът може потенциално да позволи на каската да се изплъзне и да наруши зрението на войника, или пък един удар в главата може да завлече главата назад, което да повлияе на равновесието. Независимо коя от тях, всички тези възможности излагат на показ уязвима част от тялото – шията – оставяйки войниците в риск от нараняване от изстрели, шрапнели или чисто и просто от враг с нож.

За да се избегне проблема, повечето носят каишката незакопчана или закопчана, но на тила. Това нарушаване на протокола обаче прави тези решения също толкова опасни, колкото и да се носи каската закопчана отпред.

М1 с камуфлаж

Днешните високотехнологични каски

В крайна сметка шлемът M1 надживява проблемите си и е използван от САЩ до въвеждането на кевларовите шлемове на Personal Armor System for Ground Troops (PASGT) през 80-те години. Новите каски осигуряват повишена балистична защита и ергономичност.

M1 все още се използва и днес – в Индия, Турция и Иран, а други варианти, като японския Type 66, са моделирани по нея.

Съвременните каски от кевлар адресират директно проблема с ремъка като създават множество каишки, които да задържат шлема по време на експлозия.

Командването на специалните операции на САЩ разработва и Advanced Combat Helmet, който позволява комуникационните устройства да бъдат интегрирани директно в каската.

Бъдещето на бойните шлемове изглежда още по-високотехнологично, като моделите включват технология за окачване и амортизираща лента за намаляване на сътресенията и нараняванията на главата.