Как един студент в Хонконг направи революция при дроновете от стаята си в общежитието
Почти всяко едно разклонение на технологичната индустрия е започнало своята еволюция като гаражна идея. Смартфонът, компютърът, интернет и много други, правят своите плахи стъпки и след това създават революция, която трудно може да се игнорира.
След като турският производител на бойни дронове „Байрактар“ се превърна в една от най-търсените компании във военната индустрия, една друга, макар и да не влиза в тази категория, започна да демонстрира невероятни качества.
Китайската компания DJI започва своето развитие като идея „Направи си сам“ и едно хоби, което днес диктува правилата при видео заснемането. Производството на любителски дронове, а както вече разбрахме, те могат да се префасонират на нещо далеч по-опасно, днес е сред лидерите на пазара. DJI контролира около 72% от глобалния пазар, а иновациите им нямат аналог сред конкуренцията.
Странно е, че компанията не просто оставя опонентите си в задънена улица, но и често намира решения на редица проблеми, като в последните години е сред предпочитаните марки за по-смели фотографии в Холивуд.
Империята DJI се ражда в стая на общежитие през 2006 г. Франк Уанг има сериозен интерес към безпилотните летателни апарати и решава, че когато завърши университета в Хонконг, където изучава наука и технология, ще създаде своя собствена компания в родния си град Женшен.
Иронично, неговата компания стартира с последните пари от стипендии, които е успял да спести, но точно това решение го мотивира да създаде нещо, което все още е без аналог на пазара.
Следващите години са особено трудни, защото първият DJI дрон – Phantom 1 излиза на пазара през далечната 2013 г. Уанг е трябвало да реши няколко проблема:
Да създаде нов дизайн и нова технология.
Да предложи иновативна и напреднала система за управление.
Да интегрира всичко в приятелски интерфейс за всеки потребител.
С появата на Phantom 1, китайският иноватор показва, че системите за заснемане от въздуха ще имат бляскаво бъдеще и най-доброто предстои. Всичко това не се случва за един ден, Уанг търси инвеститори и почти всички ресурси отиват в изследвания и разработка на нови системи. Женшен го превръща в национален герой, тъй като създава и работна ръка, но по-важното е, че неговите творения се раждат във време, в което никой не подозира, че дронът ще е атрибут, който може да се превърне в доходоносно хоби за най-обикновения потребител.
Още в началото DJI използва GPS система без аналог, а преди това няма пилот, който да успее да локализира своята машина и ориентацията му. Липсата на адекватна система е и причината да има толкова сериозно отстъпление от страна на други големи брандове. Решението на този проблем е дало на всеки потребител възможността да остави своя дрон на място, да го върти по оста му и да му позволява да го локализира, ако направи грешна маневра.
Другият успех се крие в създаването на Lightbridge трансмисия. Преди нея е трудно да наблюдавате каква картина идва от вашия дрон. Днес ситуацията е много по-различна и всеки има възможност да създава качествено съдържание, да настройва камерата и дори да получава HD видео сигнал от своя дрон. Екранът на дрона е най-често мобилен телефон, който всеки има, но в течение на времето DJI създава и друго професионално дистанционно за още по-добра работа.
Към това може да се добави и още един важен елемент – DJI инсталира самодиагностициращ се софтуер, който премахва помненето на всички премигвания, които идват от дрона по време на полет или по време на самото излитане. Това позволява и по-лесни ремонти и точна информация за възникналите проблеми.
Поставянето на тази основа е доброто начало, което трябва да продължи и то наистина продължава. След представянето на първата летателна платформа – Phantom 1. Компанията започва да разработва най-различни серии, подобрява навигационната система, както и разстоянието на полета, фокусира се изключително върху възможности за следене на обекти, нощна фотография и най-различни други оптични манипулации, за да се извадят най-доброто от оптиката.
Следващите модели запазват същите стъпки на иновация – по-сериозни батерии за по-дълъг полет, по-добра навигационна система, както и по-добра връзка между дистанционното и самия дрон. Най-важното е, че започват да се добавят и различни автопилотни екстри като следене на обект, при това без нуждата от маркиращи устройства, панорамни снимки и още много други.
В един момент става ясно, че потребителят иска по-малки, но също толкова умни системи за полети. Регулациите в Европа и САЩ идват през 2016 г. и точно по тази причина се раждат серии като Mavic, Mini, Air и много други. Идеята на повечето дронове е, че ще влязат в регулация и няма да нарушават закона, а за онези, които дори не искат да вадят лиценз, DJI създава специална MINI серия, която отговаря на всички изисквания за полети без регистрация. Иронично, това е причината да бъдат с тегло от 249 грама.
Всеки следващ модел отговаря на най-различните изисквания, докато в портфолиото не се появява и системата Inspire, отговорна за създаването на най-различни реклами и за заснемането на най-различни холивудски каскади, които преди това не са били особено възможни.
Китайският гигант живее свой собствен живот и вече предлага дронове за индустрията, екшън камери, най-различни стабилизатори за екшън снимки и други. Излишно е да казваме, че в настоящия конфликт в Украйна, редица оператори използват точно тази марка за разузнаване и носене на малки боеприпаси. Изненадващо или не, DJI създават своите летателни апарати с възможност да носят товар, макар и това да не е упоменато никъде.
Г-н Уанг продължава да търси нови възможности за своите системи и с това определено диктува правилата във въздушната фотография и видеография. А всичко това е започнало, както посочихме в горните редове, от стая в общежитие и една идея.
