Как един мошеник унищожи цялата транспортна система на Минесота

Конспирациите винаги са изключително впечатляващи и често очароват света. Съществува една много интересна версия, която обръща внимание на трамваите. Според една далечна теория, още през 30-те години на миналия век, повечето индустрии, произвеждащи двигатели с вътрешно горене, се свързали с производителите и бързо започнали да мислят вариант за премахване на трамвая. Минеаполис и Свети Павел, са градовете, които страдат най-много.

Градовете имали перфектна структура и са използвали една от най-добрите транзитни системи. Всичко било перфектно, докато не се появява един финансист от Уолстрийт, неговият най-добър приятел – адвокат от Уолстрийт – и един мафиот от Минеаполис, който вижда автомобилите като перфектната инвестиция. Тримата успяват да направят такова чудо, че чак през XXI век ще има завръщане на трамваите, които са били един от най-добрите методи за транспорт.

Създаването на този транспорт във въпросните градове е дело на две фирми. Тъй като и двете се намират много близо, решават да се съберат на едно място и да обединят сили. Директор е Томас Лоури, един от най-големите инвеститори в недвижими имоти, тъй като има един бизнес, използва втория за по-добра реклама.

Тъй като е истински почитател на града, Лоури започва да прави най-различни видове благотворителност, отваря библиотека, създава парк, специален квартал и още много други. Градът е благодарен и всичко се кръщава на името на Лоури. Семейният бизнес наистина се разраства, но през 1909 г. Томас умира. Нещо много лошо е, че след него идва зетят – Калвин Гудрич. След като той поема контролът, назначава сина Хорацио и след това компанията съществува до 1931 г.

По време на този период, компанията за трамваи просперира, печели доверирето на хората и освен това е един от най-тихите методи за транспорт, спрямо автомобилите. Инвеститорите успяват да постигнат много и след инвестиция, пускат първите безшумни трамваи, които позволяват на населението да живее много по-щастливо. Машините се озовават в Чикаго, Сиатъл, Нашвил и други.

До 40-те години, трамваите вече са се доказали и бавно започват да отстъпват. В течение на времето, общините променят трамваите с автобуси и поддържат разумен транспорт. Трамваите също се радват на внимание, някои от най-важните линии имат сериозни инвестиции и се купуват трамваи с много по-високо качество.

Един поглед към финансите ще разкрие един голям проблем – инвестицията води до убиването на компанията.

През 1948 г. финансист от Ню Йорк – Чарлз Грийн – закупува 6000 акции. Надеждата му била, че ще успее да спечели много пари, но дивидентите не идват. Парите винаги се инвестирали в компанията, както винаги се е случвало. Тъй като Грийн не печели, решава да води една много по-агресивна политика.

Неговият успех се гради единствено с помощта на останалите инвеститори. Един от тях е Изадор Блъменфийлд или Кид Кан – кръстникът на мафията в Минеаполис.

Парите на Кан идват от продажбата на алкохол по време на сухия режим. Алкохолът се ражда в Канада и с някои сенчести коридори е насочен към жадните гърла на САЩ. През 40-те години на миналия век, Кан има пръст във всеки бизнес на пороците – рекетира, урежда залози и разпространява проституция.

Вниманието на полицията не е случайно, но когато дойде време за дела, Кан успява да изпрати началниците на полицията, които да свидетелстват в негова полза. Това се случва и в моментите, когато Кан е съден за убийство.

Грийн и Кан се срещат за първи път през 1948 г. и водят със себе си адвокат на име Фред Осана. Осана се занимава с престъпния свят, но има опит в транспортното право. Решени да печелят пари, те се изправят срещу Ди Джей Щраус.

Осъзнавайки, че традицията в тази компания не се променя, тримата започват да пишат писма до всеки акционер и да посочват харченето на парите им.

На първата среща на акционерите, Грийн се изправя пред борда на директорите и иска уволнението на Щраус, както и правото да избере половината от директорите на компанията. Акционерите знаят за този план, но директорите не подозират за преврата.

Щраус излита, а Грийн става директор на компанията. Осана е назначен за адвокат на компанията. Планът на Грийн е елементарен – той ще замени всички трамваи с автобуси до 1958 г. Уволнява 800 служителя без никакво обяснение. Спира някои трамвайни линии и оставя хора без никакъв транспорт. След това решава да повиши билетите на пътниците, тъй като, по думите му пред пресата, тази компания трябвало да изкарва пари. Преди да се развихри още повече, комисията по железопътен транспорт ще наложи вето и ще забрани затварянето на други линии.

Всичко това се случва в онзи момент, когато автомобилните пазари се отварят, войната е приключила и всяка компания се опитва да продаде достатъчно автомобили. И ако преди това има около 201 милиона пасажера, до 1950 г. са станали 144 милиона. Примерът не е изненадващ, метрото в Ню Йорк намалява с 13% за същата година. Грийн не успява да направи своята революция, в началото на 50-те години, неговите бойни другари го премахват от сцената. Грийн продава своите акции за 100 хиляди долара или около 1 милион през 2022 г. Кан и Осана получават контролния пакет и започват да управляват.

Осана трябва да управлява, но следва същата идея и помага за съсипването на компанията. В процеса е получил и оферта от GM да закупи 525 автобуса на кредит. Наети са експерти от Лос Анджелис, които да помогнат за трансакцията на ватмани към автобусната седалка. През 1954 г. цялата система е затворена. Повечето трамваи са продадени на други градове. Онези трамваи, които не могат да бъдат закупени, отиват за старо желязо.

Комисията по транспорта наблюдава всичко, арестува президентите и Осана е затворен за 4 години, докато Кан успява да избяга, както обикновено. Това не сваля вниманието от него.

Кметството купува фирмата и решава да направи метро, използвайки същата система, но само след 10 години се отказва.

Завръщането става някъде през 2004 г. с идването на нова компания, която дава решенията. Метрото идва с инвеститори и хора, които имат по-сериозен план, освен да печелят. Единственият недостатък е, че дори с тази инвестиция, никой не успява да стигне мащаба на трамваите в Минесота.

Оказва се, че за унищожаването на една индустрия е необходим един алчен човек и нищо повече.