Как Джоан Кюран заблуди радарите на нацистите
На 4 юни 2013 г. град Хънтсвил, Алабама се наслаждава на разкошен ден – синьо небе, приятна температура. Точно както синоптиците бяха предрекли. Но в следобедните часове те прихващат нещо, което изглежда като силна буря на метеорологичния си радар. Към 16:00 ч. петното на екрана им вече обхваща целия град Хънтсвил. Странно, но от прозорците на хората нещата изглеждат съвсем спокойни.
Източникът на петното се оказва не някакво метеорологично явление, а облак от диполни отражатели – военна технология, използвана от държави по целия свят днес. Нейният източник е близкият Редстоун Арсенал, който, изглежда, решава, че топлият летен ден е идеален за един рутинен военен тест.
Изобретател на диполните отражатели е жена на име Джоан Кюран.
Джоан Стротърс, както е рожденното й име, постъпва в Нюнъм колидж през 1934 г., където изучава физика. След като завършва през 1938 г., тя отива в известната лаборатория в Кавендиш, където започва докторска степен по физика. В Кавендиш Стротърс е назначена да работи с млад мъж на име Самюъл Кюран. За две години те се разбира с новия си другар по лаборатория съвсем чудесно. С разразяването на конфликтите в Европа, през 1940 г. двойката е преместена два пъти, за да работи по военни работи, като накрая се озовава в Ексетер.
Там двамата разработват оръжие за унищожаване на вражески самолети и ракети. Също там Стротърс се омъжва за Сам и взема фамилното му име. Малко след сватбата си през ноември, семейство Кюран се прехвърля в Предприятието за изследване на телекомуникациите и през есента на 1940 г. Джоан се присъединява към екип, ръководен от британския физик и експерт по военно разузнаване Р. В. Джоунс, който иска да разработи метод за скриване на самолети от вражеските радари.
Идеята, обяснява по-късно Джоунс в книгата си „Most Secret War“, е проста. Радарните детектори улавят отразените от определени предмети радиовълни с определена дължина. Оказва се, че тези вълни могат да се отразят и от тънки метални ленти, които също така могат да ги отразят и в друга посока. При правилните условия отразените вълни създават „картина“ на радарите, която прилича на голям обект. Именно така се появява и петното на радара на метеоролозите в Алабама.
Това означава, че няколкостотин тънки отразители могат заедно да отразяват толкова вълни, колкото да създадат впечатление за цял британски бомбардировач. Също така те могат да скрият точното местоположение на самолет по време на нападение под голям облак от сигнали или дори да накарат врага да повярва, че има голяма атака, докато в действителност има само един или два самолета.
Когато пристанище Пърл Харбър е нападнато през 1941 г., Кюран прави експерименти с метали за отразяване на радарни сигнали от почти година. Тя опитва безброй размери и форми, от жици до метални листове с големината на тефтер. Листовете са особено интересна идея, тъй като могат да имат двойно действие – като пропагандни материали с текст, отпечатан върху тях.
През 1942 г. Кюран най-накрая се спира върху рефлектори, дълги около 25 сантиметра и широки 1,5 сантиметра. Те представляват хартиени ленти с алуминиево покритие, навити в пакети по половин килограм и предназначени да бъдат разпръснати от самолет. Когато се разпръснат от поток от бомбардировачи по веднъж на минута, те могат да произведат „радарния еквивалент на димна завеса“, казва Джоунс.
През 1943 г. рефлекторните ленти са подложени на сериозно военно изпитание, когато съюзниците започват операция Гомора в Хамбург, Германия. Операция Гомора е кампания от въздушни нападения, която продължава над седмица, унищожава по-голямата част от града и довежда до смъртта на почти 40 000 цивилни. Но със само 12 загубени самолета от 791 кампанията става една от основните победи за съюзниците – до голяма степен заради отражателите на Кюран.
Но най-важното им приложение е в мащабна операция на 5 юни 1944 г., за да не могат германските сили да разберат къде точно започва нашествието на съюзниците в държаните от нацистите части на континентална Европа. Разгърнати в навечерието на десанта в Нормандия, двете заблуждаващи операции Таксабъл и Глимър ползват отражатели заедно със стотици манекени-парашутисти, за да отклонят вниманието на Германия към най-северните части на Франция и далеч от плажовете на Нормандия.
Кюран продължава да работи по още много научни и военни технологии както във Великобритания, така и в САЩ, включително и в проекта Манхатън. Тя е запомнена като наистина уникална и квалифицирана изследователка, а на некролога й пише, че има „природен талант в научната област“.
