Как да пазим здравето си според древните римляни

Отговорност
Римляните отдавали голямо значение на опазването на здравето

Лекарят от 2 век Гален подчертава, че отговорност на човека е да се грижи за тялото си, като пише, че хората трябва да им „обръщат вниание, за да запазят здравето си“, следвайки определен начин на живот (или „хигиена“). Той подчертава колко е важно да се диша чист въздух и да се спи достатъчно, както и внимателното обмислената диета, упражнения и хидратация. Гален със сигурност се води от някакъв пример, като пише: „След като навърших двадесет и осем години, след като се убедих, че съществува изкуството хигиена, през целия си живот следвах неговите предписания и никога не бях болен от някаква болест, освен понякога от треска.“

Хранете се здравословно
Храната и чистият въздух са ключови за доброто здраве

Както и днес, здравословното хранене се смята за част от балансирания здравен план. Последните доказателства, основани на изследване на материали от няколко римски канализационни системи, хвърлят малко повече светлина върху храните, консумирани от обикновения римлянин. По съвременните стандарти диетата на населението в Херкулан (на снимката) по време на изригването на Везувий е изключително здравословна и богата на минерали, с много морски дарове и растителни протеини. Всъщност жителите на Херкулан вероятно са яли значително повече риба, отколкото се консумира от населението на района днес.

Градините също са популярно нещо сред римляните и освен отглеждането на растения и зеленчуци, те имат и много по-голяма роля за подобряване на благосъстоянието на хората. В едно от писмата си Плиний Млади разказва за разходки по обградени с дървета пътеки и алеи, оградени от живи плетове във вилата му в Тоскана. Той също така коментира здравословния въздух с прекрасните гледки, хладен бриз и сладки аромати.

Изберете внимателно лекаря си
Римляните са предпазливи да не се доверяват твърде много на лекарите

Римският историк Плиний Стари (на статуята) предупреждава своите съграждани да не се доверяват на медицинската професия – особено на гърците: „Лекарите придобиват знанията си от нашите опасности, като правят експерименти с цената на живота ни. Само лекар може да извърши убийство с пълна безнаказаност“.

Въпреки многобройните споменавания на лекари и лекарската професия в архивите на Римската империя, често не е ясно как дадено лице придобива титлата „лекар“. В римския свят няма изпити, няма дипломи, няма степени и няма процедури по професионално лицензиране – лекарят е просто физическо лице, което претендира за титлата и провежда лечение срещу някакъв вид възнаграждение.

Също така за римляните концепцията да има личен професионален лекар е анатема. Тя е в противоречие с римските ценности за самодостатъчност и грижата сам за себе си.

Пазете си очите
Проблемите с очите са особено загрижени за римляните

За римляните очите са привилегирована част на тялото и преходна точка между душата и външния свят. Няколко изображения на очи – в злато, бронз и гипс – са намерени в Шропшир, оставени в очакване на изцерение или като благодарност.

Недостатъчната хигиена и прашните пътища допринасят за големия брой хора със зрителни проблеми. Доклад за военната сила на Първата кохорта тунгрианци от Виндоланда специално категоризира 31-те войници, определени като негодни, в три отделни групи: аегри (болни – 15); волнерати (ранени – 6); и lippientes (проблеми с очите – 10).

В своя „Медицина“ писателят от 1 век Авъл Корнелий Целзпосвещава цяла глава на грижите за очите и предоставя много ясно описание на операцията на катаракта:

Той [пациентът] трябва да седне срещу хирурга в светла стая, обърнат към светлината, докато хирургът седи на малко по-висока седалка; асистентът отзад държи главата, така че пациентът да не се движи: тъй като зрението може да бъде унищожено за постоянно с едно леко движение…

След това трябва да се вземе игла, достатъчно остра, за да проникне, но не прекалено, и да се вкара право през двете външни туники на място между зеницата на окото и черепа, далеч от средата на катарактата, по такъв начин, че да не се нарани вена.

Иглата обаче не трябва да се забожда плахо… Когато се достигне [правилното] място, иглата трябва да бъде наклонена… и внимателно да се завърти и малко по малко да се издърпа [лещата с катаракта] под мястото на зеницата.

Игли за операция и други процедури на очите са намерени в Карлайл и Падингтън, Нортхемптъншир.