Изобретяването на тениската

Тениската е сравнително ново попълнение към гардероба ни, а само от около половин век е приемливо да се покажем в обществото с нея. Въпреки че самата одежда съществува от началото на 20-ти век, тя се в считала за бельо и рядко, ако въобще, се е носила публично.

И така, откъде идва тениската? Смята се, че тя произлиза от един вид бельо, направено от червен (или бял) фланел, който ние бихме нарекли гащеризон, а на английски е „union suit“, който е бил носен от работническата класа през 19 век. Той е патентован през 1868 г. в Ню Йорк и от своя страна произлиза от подобен вид бельо, което е било популярно сред жените от викторианската епоха. Този гащеризон обаче помага само при студено време, но не и когато е топло… освен ако не се среже наполовина, както правят много работници. Скоро новият тип бельо започва да се произвежда серийно така, в две части.

Гащеризон в една част

Въпреки че самият гащеризон в две части съществува от 17-ти век, където също е бил популярен сред работниците и бедните, неговата популярност е най-голяма през викторианската ера, заедно с версията му в една част – тогава са рекламирани на жените като начин да поддържат талията си стегната, като същевременно им е топло. За разлика от едната част, която от тогава се превърна в реквизит на много комедийни скечове (основно благодарение на факта, че често имат вградена цепка на дупето), двете части никога не са губили популярността си и поддържат топло на хората чак до ден днешен.

Гащеризон в две части

Някъде през 19 век хората, които правят този тип бельо, започват да експериментират с различни тъкани, които могат да се разтягат, което прави дрехата по-удобен. Това довежда и до създаването на долни блузи без копчета, изработени от вълна и памук, които могат да се съблекат през глава.

Въпреки че точната дата на изобретяването на тези така наречените пуловери (pulover – pull over – дърпане нагоре; което се отнася до начина на събличане), кой го изобретява и кога работниците започват да ги носят, не се знае, но знаем, че те съвсем не се смятат за нещо, което може да се носи в ежедневния живот, без да се облече нещо над тях. Имало е дори закони още през 1890 г. на места като Хавана, който регламентират, че е незаконно да се носят пуловери открито на публично място.

Съдбата на тази дреха. която по-късно ще се превърне в тениската, започва да се променя през 1904 г., когато компанията за бельо Cooper започва да я продава на самотни мъже като „ергенска долна риза“ с надпис, който просто гласи: „Без безопасни игли – без копчета – без карфици – без конец“. Рекламата играе на това, че „горната риза“, както е известна тогава, се състоеше от едно цяло плат, без копчета, което означава, че ще бъде по-издръжлива от закопчаващия се еквивалент и ще изисква по-малко поддръжка.

Защо тези неща са важни за историята на тениската? Тъй като много скоро след пускането на тази реклама (около година), Военноморските сили на САЩ, които наемаха много млади ергени с колебливи умения за шиене, официално приемат бялата долна тениска без копчета като част в униформата.

Според Правилата за униформите на ВМС на САЩ (1905 г.), пълен списък с правила за външния вид на „тюлените“, памучната дреха трябва да се носи под останалата моряшка униформа. Това не означава, че не е имало изключения – според наредбата, моряците са имали право да носят лека памучна тениска с идентична шарка (тоест бяла) в топло време по преценка на командира си, а на моряците, работещи в машинното отделение, им е било позволено сами да си изработват импровизирани тениски, за да им е по-удобно, ако те така пожелаят.

Моряк от морския флот на САЩ, 1944

Долната тениска попада на вниманието на американската армия няколко години по-късно, по време на Втората световна война, като скоро вече се носи от десетки хиляди войници. Така, подобно на костюмите, тениската също произлиза от армията.

…

Малко след края на Първата световна война през 1920 г. авторът Франсис Скот Фицджералд става първият известен човек, използвал думата „тениска“ на хартия, когато я включи в романа си „Тази страна на рая“ като едно от нещата, които главният герой взема с него в университета. И всъщност едно много леко „подобрение“ на дизайна на ранните тениски се появява в университета – яката. Те бяха направени през 1932 г. от Jockey International по поръчка на Университета в Южна Калифорния, който иска лека, абсорбираща дреха, която футболният му отбор може да носи под екипите си, за да не им си трият корите в кожата.