Историята на едно от най-ужасните оръжия – мините
Десетилетия сражения и нападения на чужди сили в Афганистан са оставили смъртоносно наследство за жителите на страната. През 2016 г. са убити близо 1000 деца – най-много, откакто Организацията на обединените нации започва да следи ситуацията преди седем години, в голяма степен заради увеличението с 66% на жертвите от мини. Бойците на Ислямска държава използват безразборно подобни оръжия в Сирия, Ирак и Афганистан, което задълбочава проблемът страхотно.
Как мините с техните дълготрайни последици, които засягат най-вече цивилните, стават толкова разпространени?
Докато използването на експлозивни устройства датира още от 13-ти век в Китай, когато военните от династията Сонг използват бомби, за да отблъснат монголците, мината добива съвременната си форма през Американската гражданска война. Тя е създадена от Габриел Рейнс, който започва войната, борейки се за Севера, преди да се оттегли и да се присъедини към своите сънародници в армията на Конфедерацията. Рейнс, за когото архивите на Военната академия на САЩ сочат, че е бил доста добър по химия и артилерия, за първи път експериментира с тактическо взривно устройство през април 1840 г. по време на Семинолските войни във Флорида. Но чак след Гражданската война неговото изобретение започва да се прилага широко.
„Патентът на Рейнс“ е за мина, изработена от желязо, с детонатор под месингова капачка, покрита с разтвор на пчелен восък. Той се взривява или чрез директен контакт, или чрез тънка нишка или проводник.
След Обсадата на Йорктаун през пролетта на 1862 г. (да не се бърка с тази през 1781 г.), Рейнс и неговите хора заравят мини по маршрута си, докато армията на Конфедерацията се оттегля. Взривове има по целия път към Ричмънд, което е ужасяваща изненада за войниците на Съюза. Периодичните експлозии нарушават тишината на Йорктаун, тъй като нищо неподозиращите кавалеристи на Съюза се разхождат спокойно с конете си из цялото изоставено укрепление на Конфедерацията.“
Войниците са вцепенени, а генералите – ужасени. „Бунтовниците са виновни за най-смъртоносното и варварско поведение, защото поставят мини в близост до кладенци и извори и в близост до пилоните за знамена и телеграфни офиси, в торби с килими, бъчви с брашно и др.“ пише в изявление генералът на Съюза Джордж Макелън, публикувано в изданието от 12 май 1862 г. на „New York Herald“.
Дори генералите от Конфедерацията изразяват известни угризения относно използването на мините и накратко използването им се забранява. Но когато Конфедерацията започва да губи войната, генералите започват да се замислят. В крайна сметка военният секретар Джордж Рандолф съставя етичните стандарти за използване на мините. Както самият Рейнс казва: „Всяко ново изобретение на война е нападано и осъждано като варварско и антихристиянско. И въпреки това всяко едно, което се използва, се използва заради всеобщото съгласие на народите, съобразно ефективността му в човешкото изтребление.“
Kонфедератите намират и хиляди креативни начини да скрият бомбите – при директен контакт, чрез преместване на някакъв предмет, с тънки нишки. Особено добре работеше „въглищната мина“, която е покрита с прах и когато попадне в печката на някой кораб, например, целият избухва.
Въпреки че няма точни данни за това колко войници са убити или осакатени от мините, известно е колко кораба са поразени: 35 на Съюза и един от Конфедерацията. Рейнс казва, че 2363 сухопътни мини са укрити около Ричмънд като има и на други места по целия юг. Те са толкова широко разпространени, че в Алабама продължават да се изравят чак до 60-те години на 20 век.
От Гражданската война технологиите се разпространява бързо по света. Устройството се ползва по време на Първата и Втората световна война и в регионалните конфликти, възникнали по време на Студената война. До 90-те години повече от 26 000 души стават жертви на наземните мини всяка година.
„В годините след Студената война – 1989, 1999 г. – най-многобройната група бежанци в света е от афганистанци и пакистанци. Те бяха взривявани с хиляди“, казва Кен Ръдърфорд, професор по политически науки в Университета Джеймс Медисън и директор на Центъра за международна стабилизация и възстановяване. „Става въпрос за оръжие за масово унищожение.“
Така започват усилията за стартиране на Международна кампания за забрана на минните. Групата организира Договор за забрана на мините, който призовава да забрана за използването, производството, складирането и прехвърлянето на противопехотни мини и изисква държавите да унищожат своите запаси от такива, да изчистят засегнатите райони от мини и да помагат активно на жертвите. Ръдърфорд, който сам е с ампутирана подбедрица заради мина през 1993 г. в Сомалия, изигра роля за постигането на договора.
„В продължение на година наистина вярвах, че моята история е нещо различно и странно“, казва Ръдърфорд за периода непосредствено след като е ранен. „Аз съм момче от Колорадо, казвам на хората, а те не вярват и не вярвам. Но моята история не беше уникална, изобщо не беше особена. Наистина е странно, че толкова много хора биват осакатени и убивани и никой не пише за това.“
Когато през 1997 г. е написан окончателният проект на договора, над 120 държави го подписват, в момента те са162, включително всички страни в Западното полукълбо, с изключение на Куба и САЩ. „Съединените щати са лидер в борбата с мините“, казва Ръдърфорд, „и са първата държава, която забранява трайно износа на мини. Отказът да подпише договора се свежда до Северна Корея – ако севернокорейските сили нахлуят в Южна Корея, САЩ искат да могат да възпрепятстват нашествието с оръжията по техен избор“.
Днес редица организации съсредоточават енергията си върху създаването на инструментариум от технологии за все още продължаващите усилия за ликвидиране на мините. Един пример е TIRAMISU – изследователска програма, която получи финансиране от Европейската комисия и си сътрудничи с 26 групи в цяла Европа за изследване и разработване на нови инструменти за разминиране. Целта на тези инструменти е да подпомогнат намирането на мините, разкопаването и безопасното им обезвреждане или взривяване.
Най-широко използваните инструменти са металотърсачите, които вече са толкова чувствителни, че могат да открият дори мънички парчета метал. Но използването на металотърсачи е процес, отнемащ много време, тъй като при евентуално засичане трябва да се разследват всички видове метал, а не само мини. В някои случаи площта, която се изследва, може да бъде до 98 процента без мини, което също отнема време. Когато Камбоджа разчиства 54 квадратни километра земя и унищожава 20 000 мини през 2014 г., това представлява 27% от общата разчистена площ в целия свят за тази година. Разминирането е бавен и опасен бизнес, без очевиден край.
