Хартиеното колело за железниците – необходимият елемент за по-висок комфорт

Хартията е едно изключително решение, което може да помогне много на природата, тя се рециклира, намира приложение навсякъде, а за кратък период беше особена ценност, за която хора бяха готови да влязат във война. Историята показва много и най-различни предизвикателства в тази позиция, като дори това има научно обяснение. Замислете се колко точно хартия се използва на ден. Ще я открием в пакетчето чай, поставянето на храна, под формата на кърпи и още много други, а в един интересен период от време е използвана и от железниците.

Бихте помислили, че е помагала за разпалването на парните двигатели, но ще сгрешите. Хартията се е използвала за правенето на колела. Противно на всяка разумна логика, конструкцията на движещите се елементи трябва да е от здрави материали като дърво или стомана, но в трудни или любопитни моменти, някой е стигнал до заключението, че аудиторията има нужда от много Преди 70-те години на XIX век повечето колела наистина се правят от ковано желязо. За центроването им и по-добър баланс се поставя и метален или дървен ръб около центъра на самата главина. За съжаление, кованото желязо можело да донесе сериозен дискомфорт на пътниците – всеки е можел да усети несъвършенството на пътя и това правило самото пътуване истинско изживяване, често не толкова приятно, колкото е днес.

Да не говорим, че шумът от пътуването ще остави пристигащите без слух за известно време. Колкото по-тежко е купето, толкова повече се клатушка и накрая повечето пътници преценили, че е разумно да спестят главоболията и да изберат друг начин за пътуване. Да не говорим, че изработени по този начин, същите често можели и да се чупят или напукат, което ги прави опасни. Точно по тази причина стигаме до хартията. Тя е гениално решение на Ричърд Н. Алън – локомотивен инженер, който търсил всякакви варианти, за да спести неприятния вкус на своите клиенти. Алън изработва хартиено колело.

Вместо да бъде изцяло метален, новият дизайн имал само метален пръстен, който да позволи движението по релсите, но сърцевината да бъде пълна с компресирана хартия – нещо като по-специална ролка твърда хартия. С помощта на лепило и малко по-прецизна техника, крайният резултат е едно солидно и динамично колело, а при тестовете може да поеме дори повече тежест, отколкото стандартното колело, използвано до този момент. Първите тестове минават прекрасно и след като пътниците не могат да повярват, че имат свободата да разговарят. Фабриката отваря врати в Морис, Илинойс и някои от редовните клиенти са Пулмън Палъс, които са базирани в Чикаго. Клиентът е известен с предоставянето на много по-луксозен начин на пътуване, както и с предоставянето на спални вагони за път.

Пътниците имали завеси, по-приятни седалки и дори възможност за сервирането на закуска, обяд и вечеря. Компанията, както и много други, се стреми да намали скоростта, за да може целият път да отговаря на лукса, който се предоставя. Още през 1871 г. се прави поръчка за 100 колела. Малко след това всички вагони са оборудвани с предложението на Алън. Търсенето от тази компания става толкова голямо, че собственикът отваря втора фабрика в Чикаго, за да спести пътешествието. Главната централа се мести в Хъдсън, Ню Йорк и там Алън наема около 30 души, които могат да произвеждат по 10 колела на ден.

Ядрото на всяко колело се прави от ламинирани пластове хартия, а след това започва да се облича до степен, в която може да добие размерите на нормално колело, а след това преминава през хидравлична преса. Хартиените дискове се нагряват и след това съхнат няколко дни и процесът по каляването се повтаря още един път. Необходими са около 200 парчета хартия едно върху друго. Металният пръстен се поставя с помощта на друга преса, която има налягане от 25 тона. Теглото на едно колело е около 500 килограма, като 100 от тях са компресирана хартия.

До 1881 г. хартиените колела стават необходимост и всички фабрики работят на пълни обороти. Всяка една има персонал от 80 души и могат да произвеждат около 24 колела на ден. На година се продават хиляди. До 1893 г. около 115 000 колела се използват в Американската железница и това не е просто невероятен успех. Никой не може да бъде категоричен колко точно е спечелил инженерът от своя труд, но знаем, че в същия период се появяват и много имитатори, като това принуждава създателят на хартиеното колело да извади дори патент.

До 1897 г. той се превръща в един от най-важните и значими производители за железниците, като успява да измести и производителите на метални колела. Към началото на новия век индустрията се подобрява значително и започва залеза на идеята за хартиеното колело.  Първо двигателите на железниците стават много по-мощни, дизайнът на купетата се променя, а хартиените колела не отговарят на основните показатели. По това време купетата са направени от метал и хартиеното колело започва да дава дефекти.

Натоварването на спирачките също води до деформации и накрая през 1915 г. комисията за безопасност ще ги обяви за опасни и ги сваля от употреба. Създателят не вижда всичко това, той умира през 1890 г., но пък изпълнява една много важна функция – решава редица проблеми, които дават време за налагането на железницата като по-добър транспорт.

Снимки: Wikipedia