Представянето на триизмерен свят върху двуизмерна карта винаги ще доведе до някои проблеми и компромиси. Без значение колко точно се опитвате репрезентацията ви да е реалистична, в крайна сметка винаги ще има разтеглени области, смачкани държави или напълно липсващи части.
Картата, с която всичко сме запознати, е базирана на проекцията на Меркатор, публикувана от картографа Герардус Меркатор през 1569 г. Тя показва цилиндрична проекция, при която земното кълбо се поставя в цилиндър и след това всяка точка от картата се проектира върху съответната точка на цилиндъра. Меридианите (въображаеми вертикални линии, които преминават през Земята от Северния до Южния полюс) се нанасят върху вертикални линии, разположени на равни разстояния една от друга, а кръговете на географските ширини (въображаеми хоризонтални линии от изток на запад) пък се нанасят върху хоризонтални линии, също разположени на равни разстояния помежду си.
Проекцията на Меркатор е удобна за навигацията, тъй като представя курсовете с постоянен пеленг като прави отсечки, което означава, че корабите по-рядко трябва да коригират курса си спрямо това, че Земята е кръгла. Но същевременно тя има и значителни изкривявания.
При цилиндричните карти областите около екватора остават приблизително точни, но колкото повече се отдалечавате от него, толкова по-изкривени и раздути стават земните маси. По същество това е причината Гренландия да изглежда гигантска и да е представена със същия размер като Африка, докато в действителност е 1/14 от нейния размер.
Animating the Mercator projection to the true size of each country in relation to all the others.
— Neil Kaye (@neilrkaye) October 12, 2018
Focusing on a single country helps to see effect best.#dataviz #maps #GIS #projectionmapping #mapping pic.twitter.com/clpCiluS1z
Съществуват карти, които показват истинския размер на държавите – но не бихте искали да се ориентирате по тях.
„Човек не може да направи всичко перфектно“, обяснява Ричард Гот, почетен професор по астрофизика в Принстън, в съобщение за пресата. „Карта, която е добра в едно нещо, може да не е добра в изобразяването на други неща.“ Например проекцията на Меркатор изобразява добре централните обекти, но изкривява тези близо до краищата си.
През 2007 г. Гот и колегата му Дейвид Голдбърг разработват система за оценяване на картите въз основа на измерване на изкривяванията в тях, като установяват, че проекцията Винкел-Трипел е най-добра, тъй като има най-малко изкривявания.
Въпреки това тя също не е съвършена – например имаме „граничен разрез“ в Тихия океан, поради който разстоянието между Хаваите и Азия изглежда по-голямо, отколкото е в действителност.
Години по-късно екипът решава да направи своя собствена плоска карта, вдъхновявайки се от картата на Бъкминстър Фулър, която запазва размера на държавите и областите, като превръща света в това чудовище долу, въвеждайки големи разстояния между близки държави и разцепвайки няколко на две.
Екипът има идея да създаде двустранна карта, която да показва или Източното и Западното полукълбо, или Северното и Южното полукълбо. На картата на Северното и Южното полукълбо ръбът съвсем точно е екваторът, като и двете версии не включват гранични разрези.
„Ако сте мравка, можете да пропълзите от едната страна на тази „плоча“ до другата“, казва Гот. „Имаме приемственост по екватора. Африка и Южна Америка са прегънати по ръба, като чаршаф върху въже за дрехи, но са непрекъснати“.
Използвайки тази карта, можете да измервате разстоянията между две точки по-точно, отколкото на която и да е друга, тъй като тя включва по-малко грешки. Според тяхната система за оценка това е най-акуратното двуизмерно изображение на Земята.
„Нашата карта всъщност прилича повече на глобус, отколкото на другите карти“, добави Гот. „За да видите цялата планета, трябва да завъртите глобуса; за да видите цялата наша нова карта, просто трябва да я обърнете обратно.“