Ново проучване разгледа безопасността на автономните превозни средства (АПС) и установява, че макар като цяло те да са по-добри от хората в няколко рутинни области на шофиране, понастоящем не са толкова добри, колкото нас в ситуации с ниска светлина или при завиване.
Преди да можем просто да се качим в автомобилите си и те сами да ни закарат до дестинацията ни, трябва да сме сигурни, че те са безопасни – като надеждата е един ден те да надминат човешките способности. В края на краищата автомобилите не се уморяват, не се сърдят на другите шофьори и не се разсейват.
По целия свят се провеждат технологични тестове и вече разполагаме с доста голям набор от данни от полуавтономни системи в автомобили, използвани в реални пътни ситуации. В новото проучване изследователи от Университета на Централна Флорида анализират данни от 2100 такива системи, както и данни за произшествия от 35 113 превозни средства, управлявани от хора, в опит да сравнят безопасността на двете в различни ситуации.
Екипът установява, че като цяло роботите са по-безопасни от хората, макар и с няколко сериозни уговорки.
„Анализът показва, че произшествията на превозни средства, оборудвани със системи за управление, като цяло имат по-малък шанс да се случат, отколкото на превозни средства, управлявани от хора, в повечето от сходните сценарии на произшествия“, пише екипът в своя документ.
По време на рутинни пътни операции, като например поддържане на лентата за движение и приспособяване към потока на движението, автономната система се представя по-добре от човека и участва в по-малко произшествия по време на тези задачи: вероятността от инциденти на заден ход е била с 0,5 % по-малка, докато вероятността от страничен сблъсък е била с 0,2 % по-малка.
Но хората все още надминават изкуствения интелект в други пътни ситуации.
„Въз основа на резултатите от оценките на модела може да се заключи, че като цяло системите за автоматично шофиране са по-безопасни от хората в повечето сценарии на произшествия заради способността им да засичат и избягват обекти, прецизното им управление и по-доброто вземане на решения“, обяснява екипът.
„Въпреки това, коефициентът на вероятност за произшествие с тези системи, което настъпва при зазоряване или при завой, е съответно 5,250 и 1,988 пъти по-висок от вероятността за произшествие с човек зад волана при същите условия. Възможните причини могат да бъдат липсата на ситуационна осведоменост при сложни ситуации и ограниченият опит на системите.“
Идентифицирането на тези ключови проблемни области може да помогне на изследователите да подобрят представянето на автономните превозни средства. Област, върху която трябва да се съсредоточи вниманието в момента, е идентифицирането на опасностите при различна светлина.
„На разсъмване и на здрачаване например сенките и отраженията на слънцето могат да объркат сензорите, което да затрудни разграничаването на обектите и идентифицирането на потенциални опасности“, пише екипът. „Освен това променливите светлинни условия могат да повлияят на точността на алгоритмите за откриване и разпознаване на обекти, което може да доведе до фалшиви положителни или отрицателни резултати.“
Макар че проучването може да е малко фрустриращо за феновете на автономните коли, които очакват точката, в която те ще станат по-добри от човешките шофьори, трябва да се знае, че всяко подобрение може да бъде изпратено до всички автономни коли едновременно. Така ако изследователите намерят начин да подобрят завиването, софтуерните актуализации могат да го приложат към превозните средства от този тип, по начин, който не можем да направим с хората.