Анонимният труп, който спасява милиони животи по света

Наричат я „най-целуваното момиче на света“ и през 120-те години след смъртта си със сигурност е сред най-наблюдаваните. Нежно усмихнатото й лице украсява домовете и ателиетата на някои от най-великите писатели, художници и мислители на 20 век, вдъхновявайки десетки произведения на изкуството и литературата. И през 60-те години тя придобива нов живот, когато нейното подобие помага да се спасят животите на милиони хора. И въпреки че има едно от най-разпознаваемите лица в света, малко се знае за самата нея – коя е била, как е живяла, как е умряла или дори дали е съществувала изобщо. Това е историята на странния отвъден свят на L’Inconnue de la Seine – Неизвестната от Сена.

Река Сена

Един ден през 80-те години на 19 век тялото на млада жена е извадено от река Сена в Париж. Според практиката, тя е отведена в градската морга зад катедралата Нотр Дам и е поставена на една от 12-те мраморни плочи пред голям прозорец, обърнат към улицата. Всеки ден хиляди парижани минават покрай този скандален „прозорец на мъртвите“ с надеждата да идентифицират останките на изчезнали близки. Минават дни, но никой не идентифицира и не иска трупа на момичето и тя е подготвена за погребение в общ гроб. Но според легендата патологът от моргата е толкова завладян от нейната нежна красота, нейната мека, загадъчна усмивка, че наредил на асистента си да изготви гипсова маска на трупа, запазвайки лика й завинаги.

Към 1900 г. въпросния лик на L’Inconnue de la Seine се превръща в задължителен обект сред бохемската общност в Париж, украсявайки стените на студията на светила като писателката Херта Паули, поетът Жул Супервиел, драматургът Йодьон фон Хорват, теоретикът на литературата Морис Бланшо и фотографът Ман Рей. Лицето се превръща в обект на естетическа наслада и романтично очарование, като мнозина оприличават нейната загадъчна усмивка на тази на Мона Лиза, а трагичната й съдба – на Офелия на Шекспир. При откриването на копие на маската в работилницата на френския скулптор Огюст Роден през 1905 г. австрийският поет Райнер Мария Рилке я описва като:

…лицето на младата жена, което беше хвърлено в моргата, защото беше красиво, защото се усмихна, усмихна се толкова измамно, защото знаеше.

Не след дълго художниците започват да измислят собствени истории за мистериозния труп. Сред най-успешните е романът на Райнхолд Мюшлер „Един неизвестен“ от 1934 г., в който Мадлен Лавин (мистериозното момиче), млада парижанка, се влюбва в британския дипломат лорд Томас Върнън Бентик. След кратка афера лорд Томас заминава за Египет със своята годеница, което кара разбитата Мадлен да се хвърли в Сена. Въпреки че е описана от литературната притурка на Times като „гадно сантиментална“, книгата става изключително популярна, като за две години се продава над 175 000 копия и е преведена на няколко езика.

Железните бели дробове

През 40-те години американският лекар Джеймс Отис Елам открива, че въздухът, който издишваме, съдържа достатъчно неусвоен кислород, за да поддържа живота. По това време Елам работи с жертви на полиомиелит, които поради парализа са загубили способността да дишат самостоятелно и трябва да бъдат поставени в „железните бели дробове“. Когато броят на пациентите в отделението надхвърля броя на наличните железни дробове, Елам поддържа хората живи като им прилага изкуствено дишане. През следващото десетилетие докторът ще усъвършенства и разшири процедурата си за използване върху удавници и в други условия, като в крайна сметка публикува своите техники в книгата „Спасително дишане“ от 1959 г. Търсейки помощ за обучение в изкуствено дишане, Елам се свърза с норвежкия производител на играчки Асмунд Лаердал, който наскоро е пуснал линия от реалистични кукли с гумена кожа. Лаердал е силно ентусиазиран от проекта; не само че компанията му вече произвежда рани от изкуствен каучук за тренировъчните програми на Червения кръст, но той самият беше спасил 2-годишния си син Торе от удавяне преди четири години.

Resusci-Anne

В рамките на една година Асмунд произвежда прототипа на първата в света тренировъчна кукла за сърдечен масаж, която нарича Resusci-Anne. Куклата се отличава с накланяща се брадичка, реалистични дихателни пътища с надуваеми бели дробове, набор от сънни артерии, в които инструкторът може да предизвика пулс и приложен манометър, така че обучаващите се да могат да наблюдават силата на компресиите в гърдите. Осъзнавайки, че мъжката част от обучаващите се може би няма да са особено склонни да поставят устните си върху мъжкото лице, Лаердал решава да направи куклата женска и припомняйки си странно красивата гипсова маска, висяща в къщата на баба си и дядо си, използва безсмъртния лик на L’Inconnue de la Seine като основата за лицето на Rescusci-Anne.