Амнезията след травма може да бъде обратима

Ново проучване при мишки показва, че загубата на памет след травма на главата може да бъде обратима.

Известно е, че честите травми на главата, каквито имат състезателите по американски футбол (да ги наречем ръгбисти за по-лесно, въпреки че знаем, че има разлика между двата спорта), както и други спортисти, са рисков фактор за невродегенеративни заболявания. Тежките удари през спортната кариера или по време на служба в армията, например, могат да доведат до състояние, наречено хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ), което може да бъде придружено от загуба на паметта, чувство на обърканост, депресия и промени в личността.

Но не е необходимо да сте претърпели сериозна травма, за да сте изложени на риск от усложнения. Средно ръгбистите в колежанските отбори в САЩ получават 21 удара с глава на седмица – 41 за защитниците – и учените работят усилено, за да се опитат да разберат какво могат да означават за бъдещето им дори тези сравнително леки увреди.

Екип от учени от Медицинския център на университета в Джорджтаун вече е открил адаптивен механизъм в мозъка, който променя начина, по който синапсите работят в отговор на травма на главата. Това от своя страна може да затрудни създаването на нови спомени или припомнянето на стари. Използвайки тези знания, екипът и неговите сътрудници от Тринити Колидж в Дъблин са намерили начин да накарат група мишки да си спомнят нещо, което са забравили след лека травма на главата.

„Повечето изследвания в тази област са били върху човешки мозъци с хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ), която е дегенеративно заболяване на мозъка, срещано при хора, претърпели многократни удари в главата“, казва старши изследователят д-р Марк Бърнс в изявление. „За разлика от това, нашата цел беше да разберем как мозъкът се променя в отговор на по-леките удари, които много млади ръгбисти редовно изпитват.“

За тази цел те вземат две групи мишки и ги излагат на ситуация, която да провокира страх. След като животните се научават на правилната реакция към тази конкретна заплаха и я запомнят, едната група е изложена на множество слаби удари с глава в продължение на една седмица, което имитира една седмица от живота на средностатистически колежански ръгбист. Другите мишки са контролна група, която не е получила никакви наранявания.

След една седмица мишките, които са претърпели многократни травми, вече не могат да си спомнят реакцията, която са научили. Но това не са обикновени мишки – те са били генетично модифицирани, така че учените да могат да визуализират невроните, които участват в създаването на новия спомен в мозъка им – „енграма на паметта“.

Дори след всички тези удари по главата енграмата на паметта остава непокътната и изглежда по същия начин, както при мишките, които нямали травми на главата. Единствената разлика е, че наранените мишки вече не били в състояние да активират тази енграма.

„Добре умеем да свързваме спомените си с места и това е така, защото пребиваването на дадено място или виждането на снимка на място предизвиква реактивиране на нашите енграми на паметта“, обяснява първият автор д-р Даниел П. Чапман. „Когато мишките видят стаята, в която за първи път са научили спомена, контролните мишки са в състояние да активират енграмата, но другите не са. Това е причината за амнезията.“

За тяхно щастие, има начин учените да активират енграмните клетки ръчно – като използват лазери. За наше нещастие, техниката е твърде инвазивна, за да се използва при хора – но пък показва, че възвръщането на предполагаемо загубени спомени е теоретично възможно.

„В момента проучваме редица неинвазивни техники, с които да се опитаме да съобщим на мозъка, че вече не е в опасност, и да отворим прозорец на пластичност, който може да възстанови предишното му състояние“, казва Бърнс.

Макар че тези открития няма да доведат до лечение при хора в скоро време, те са важна стъпка напред в разбирането ни за това как травмата на главата може да доведе до амнезия дори в краткосрочен план и как може да е възможно тя да бъде поправена.

„Нашите изследвания ни дават надежда, че можем да разработим лечения, които да върнат мозъка след травма в нормалното му състояние и да възстановят когнитивните функции при хора, които имат слаба памет, причинена от повтарящи се удари“, казва Бърнс.