Айнщайн, Опенхаймер и атомните бомби: Истината за тяхната връзка

В трейлъра на предстоящия филм „Опенхаймер“ е трудно да се пропусне един от героите – Алберт Айнщайн, физикът теоретик с чорлава коса, който не се нуждае от представяне. И участието му във филма никак не е просто фантастична холивудска измислица (като поява на Архимед в последната част на „Индиана Джоунс“).

Макар че Опенхаймер и Айнщайн никога не са работили пряко заедно по някакъв проект, пътищата на двамата учени се пресичат през целия им живот. Има сериозни доказателства, че към края на живота на Айнщайн през 50-те години на миналия век между двамата вече има силно приятелство – и може би дори са споделяли мисли за атомното чудовище, в чието създаване участват.

Най-новият филм на Кристофър Нолан ще разкаже историята на Робърт Опенхаймер, директор на лабораторията в Лос Аламос по време на Втората световна война, който става известен като „бащата на атомната бомба“ заради водещата си роля в проекта „Манхатън“ – усилията на САЩ да създадат първото такова оръжие.

Айнщайн се чувства по-удобно пред черната дъска, отколкото в офис, пълен с военни хора, и никога не е участвал пряко в проекта „Манхатън“. Неговото емблематично уравнение E=mc² обяснява – наред с много други неща – енергията, която се освобождава при експлодирането на атомна бомба, но връзката му с физическото ѝ създаване често се разбира погрешно.

През 1938 г. малък екип от учени в Германия успява да разцепи уранов атом и така да разкрие новия ядрен процес „делене“, който е способен да създаде невероятно количество енергия.

Притеснен от това откритие, Айнщайн подписва писмо, написано от физика Лео Силард през 1939 г., което предупреждава, че нацистка Германия има потенциал да разработи „изключително мощни бомби от нов тип“, и предлага на САЩ да започнат собствена ядрена програма. Писмото е изпратено на президента Франклин Д. Рузвелт, който в крайна сметка стартира проекта „Манхатън“ през 1942 г. Като се има предвид тази връзка, вестник „New York Times“ определя това писмо като силата, която „постави началото на атомната ера“.

Днес, обръщайки се назад, можем да видим, че германците не са били близо до разработването на жизнеспособно ядрено оръжие въпреки откриването на деленето. САЩ, както знаем, обаче успяват и се твърди, че когато чува новината за бомбата, хвърлени върху Хирошима, Айнщайн казва: „Горко ми.“

След края на войната той изразява съжаление, че е подписал прословутото писмо, като казва: „Ако знаех, че германците няма да успеят да разработят атомна бомба, нямаше да направя нищо.“

В последните си години дори осъжда остро ядрените оръжия. Само няколко месеца преди смъртта си през 1955 г. той е призован от британския философ Бъртранд Ръсел да подпише Манифеста Ръсел-Айнщайн, който предупреждава за екзистенциалната заплаха, която представляват за човечеството оръжията за масово унищожение.

„Ние се обръщаме като човешки същества към човешките същества: Помнете своята човечност и забравете всичко останало. Ако можете да го направите, пътят към новия рай е отворен; ако не можете, пред вас стои рискът от всеобща смърт“, се казва в заключението.

Лична карта на Опенхаймер от Лабораторията в Лос Аламос

Можем само да гадаем за какво са разговаряли Айнщайн и Опенхаймер по време на отношенията им в следвоенната епоха, но смъртната тревога на атомната епоха изглежда като да е била една от темите.

През 1966 г., единадесет години след смъртта на Албърт, Робърт изнася лекция, озаглавена „За Алберт Айнщайн“, в Дома на ЮНЕСКО в Париж. През следващата година думите му са публикувани в „The New York Review“. В рамките на речта той обяснява, че е познавал емблематичния учен от „две или три десетилетия“ и че са станали „нещо като приятели“ през последното десетилетие от живота му.

„Айнщайн често е обвиняван, възхваляван или му се приписват заслуги за тези злощастни бомби. Според мен това е неправилно“, казва Опенхаймер.

„Неговата роля беше да създаде интелектуална революция и да открие повече от всеки друг учен на нашето време колко дълбоки са били грешките, допуснати от хората преди нас. Той наистина написа писмо до Рузвелт за атомната енергия. Мисля, че отчасти това беше заради неговата агония от злото на нацистите, отчасти не искаше да навреди на никого по никакъв начин; но трябва да кажа, че това писмо имаше много малък ефект и че самият Айнщайн наистина не е отговорен за всичко, което се случи след него. Вярвам, че той самият беше на същото мнение.“

Подобно на Айнщайн, Опенхаймер е известен с разчупената си представа за така наречените от него „злощастни бомби“. През ноември 1945 г., само 3 месеца след експлозията в Хирошима, с което на практика се слага край на Втората световна война в Тихия океан, той подава оставка от лабораторията в Лос Аламос. В прощалната си реч не се извинява изрично за създаването на оръжието, а я разглежда като неизбежна част от разгадаването на вселената и овладяването на природния свят от човечеството.

Въпреки това той ясно е знаел какъв е рискът, ако ядрените оръжия попаднат в неподходящи ръце, защото по-късно отбеляза: „Ако атомните бомби бъдат добавени към арсеналите на воюващия свят или към арсеналите на нациите, които се готвят за война, тогава ще дойде време, когато човечеството ще прокълне имената на Лос Аламос и Хирошима.“

* * *

Не е ясно каква роля ще играе Айнщайн във филма, така че би било безсмислено да се спекулира твърде много. Но е ясно какво общо са имали тези две фигури помежду си.

И двамата са били брилянтни мозъци с изострено чувство за хуманност. Въпреки това, подобно на поуката от „Франкенщайн“ на Мери Шели, те ясно осъзнават, че знанието, което споделят със света, има силата да създава чудовища. Носят ли тогава те някаква отговорност? Може би Кристофър Нолан ще даде отговор.