Автомобилът отдавна не е инструмент за транспортиране от точка А до точка Б. Той е символ на икономически просперитет, финансова сила и много често интелект. Ето защо някои производители са известни не просто с производството на кола, а със създаването на истински шедьовър. Дяволът се крие в детайлите и колкото повече такива се срещат в един автомобил, толкова по-сериозна става и неговата цена. Без съмнение има една марка в света, чието име е свързано именно с лукса, удобствата и педантичността – Rolls Royce.
Автомобилната марка датира някъде от 1906 г. и още тогава предоставя своите модели с най-висока линия на удобства и екстри. През Втората Световна война е произвеждала и самолетни двигатели, но сякаш страстта е останала в автомобилите. Автомобилната компания не може да се похвали с много продадени автомобили, един поглед към Toyota ще покаже, че тази марка не би трябвало да съществува. Както се досещате, причината все още да виждаме тези машини по улиците, макар и рядко, е защото прави нещо изключително качествено. Понякога количеството няма никакво значение, когато продуктът се предлага на стойността на 10-15 обикновени коли, а понякога и на повече.
Тайната на тази марка е свързана с факта, че зад всеки автомобил работят около 60 човека и всичко от шарките на махагона, който ще се постави в купето, до чадърите – скрити във вратите, се проверяват изключително щателно. Дори боядисването се извършва от специално трениран художник, който на ръка трябва да оформи всеки един по-малък детайл, защото пистолетите не са толкова добри. Rolls Royce разполага с 1300 служителя в компанията си и всеки един от тях е професионалист от най-високо ниво.
Клаузите на производителя са толкова жестоки, че дефекта в автомобила може да бъде смятан за чиста форма на позор. Ето защо господата все по-често търсят истинските преживявания. И така, при правенето на поръчката, компанията отделя 60 души от своя персонал, подготвя срок от 450 работни часа, преди да връчи автомобилното произведение на изкуството. Свикнали сме да виждаме такива марки пред казината в Монако, на някои по-специални приеми и други по-висши обществени мероприятия.
Последното място, на което очаквате да видите толкова луксозна и скъпа марка е Индия. И не защото индийците не могат да си я позволят, а защото автомобилите там изпълняват функцията на боклуджийски камиони. Може и да ви се струва фантастична измислица, но Индия е използвала луксозните лимозини точно по това предназначение. Преди да стигнем до този впечатляващ момент, нека се върнем малко назад към историята. Кралица Виктория признава индийската титла „Императрица“ през 1876 г. и дори се появява един път в индийския парламент.
Самите отношения между двете страни са били винаги противоречиви и след като Индия вече не е колония или поне не се счита за толкова пряка колония, започват да се появяват и първите много заможни жители на страната. И така достигаме до 1920 г. и посещението на махараджата от Алвар – известен богат владетел на име Джай Сингх Прабакер. Макар и да бил изключително богат, но винаги имал един и същи обичай. Обличай се нормално, за да се слее с тълпата, оставя охраната си в хотела и се разхожда, за да опознае града на спокойствие. И докато се разхожда покрай улиците, минава покрай шоурума на Rolls Royce. Като по-любипитен, влиза и започва да разглежда автомобилите, както и поставените им цени. Интересът към марката бил голям и очевидно Прабакер е отделил повече време, отколкото е необходимо, за да спечели вниманието на търговците. Докато гледал поредния модел, един от служителите се доближил. Прабакер попитал дали може да направи тест драйв с колата, но вместо да бъде обслужен, бил помолен да си тръгне. В защита на служителя, който в този момент виждал обикновен скромен човек, при това с индийски черти, който очевидно мечтаел за тази марка. Махараджата се върнал в хотела и заявил, че иска официална визита на шоурума. Сложил официалните си дрехи, бижутата си, изчакал, докато господата се подготвят и се върнал обратно, където го чакал червен килим, шоуръмът бил затворен за други посетители, а служителите били строени от двете страни на килима. С всяка крачка, Прабакер бил посрещан с думите „Ваше величество“, последвани от поклон.
Важният гост прекарал повече от два часа в шоурума, тествайки всеки от 6-те налични модела. На края на визитата си заявил, че ще купи и 6-те, а автомобилите трябва да бъдат изпратени до Индия, като още на място заплатил всички вносни такси и мита. Всички били впечатлени от щедростта на госта, този път никой не го помолил да си тръгне. С прибирането си обратно в Индия, Прабакер отива в общината на Ню Делхи и нарежда всичките коли да се използват за събирането на боклука в града. На следващия ден, изумените служители на чистотата се возили на 6 чисто нови Rolls Royce-a и ги пълнели с отпадъци. Шофьорите били на седмото небе от щастие, макар и лимузините да не са пригодени за нуждите им. Много скоро и туристите започнали да правят снимки и да се забавляват с тази невероятна гледка.
До този момент, брандът се славил като производител номер едно на луксозни автомобили, но през 1920 г. е бил унижен и мнозина, включително и собствениците на компанията били особено разстроени от този факт. Все по-често по света се чувало:
„А да, Rolls Royce, тези коли ги използваме в Индия за събирането на отпадъци.“
Много скоро пристигнала специална телеграма, подписана от всички директори, собствениците, включително и провинилият се служител с една единствена молба, колите да спрат своята основна функция. И освен това били изпратени още шест автомобила, при това напълно безплатно, за да се спре тази лудост. Прабакер уважил искането и приел извинението им. Историята и до днес е малко противоречива, защото самата личност не може да се намере в интернет, но легендата за Rolls Royce продължава да се разказва.
Направената проверка показва една и съща история, но с различно име – Низам от Хидерабад. Който и от двамата да е извършил това, определено е сериозен герой за Индия. Впрочем от тогава и отношението на служителите се променя драстично за всеки посетител, а и нека не забравяме колко подли могат да бъдат богатите, когато се облекат в обикновени дрехи, превръщайки се във вълци в агнешки кожи. Възможно е самата история да се отрича, поради простия факт, че всяка компания би поискала да изчисти това петно от себе си. Не може да очаквате, че Rolls-Royce биха потвърдили подобна история, а и архивите на Индия са доста противоречиви. Следователно истината остава някъде там.