4 изобретения на НАСА, които използваме всеки ден

Дори и да не си падате по астрономията, вероятно от време на време се сещате или поне чувате за НАСА – например, когато организацията изстрелва хора в космоса, приземява някой апарат някъде или се споменава в поредния холивудски блокбастър. Но независимо дали НАСА е в ума ви или не, някои от нейните изобретения може да са в ръцете ви, дори докато четете този текст.

От създаването й през 50-те години на миналия век известна част от технологиите, които разработва за космоса, са лицензирани на различни външни компании. Всеки от тях се нарича спиноф (spinoff) на езика на НАСА и днес могат да бъдат намерени в домовете ни, в колите ни, и дори в нашите телефони.

Ето няколко от тях.

Малките, ръчните прахосмукачки

През 70-те години на миналия век астронавтите от програмата Аполо на НАСА трябва да вземат проби от лунната кора, за да ги изпратят обратно на Земята. Те нямат проблем да вземат от праха от повърхността, но за да получат по-добра представа за лунната почва, трябва да проектират нова бормашина, за да извлекат проби от по-дълбоко. Новата машина трябва да бъде малка и лека, за да се побере на кораба им, и да има собствен източник на енергия.

НАСА наема Black & Decker да създаде уреда – и компанията разработва компютърна програма, с която да оптимизира дизайна му. В крайна сметка тази програма е толкова успешна, че компанията я използва и в новите си продукти за цивилния пазар. През 1979 г. тя пуска Dustbuster – безжична, лека, ръчна прахосмукачка, изградена на същите принципи като лунната бормашина. Тя тежи едва малко над половин килограм и има специална стойка за презареждане на батериите. Black & Decker също така разработват и различни безжични електрически инструменти, ножици за жив плет и трева и медицински устройства, базирани на технологията на Dustbuster.

Шепърд и MET

Студоустойчиви гуми

Аполо 14 през 1971 г. каца на Луната, за да проучи интересни места. За да улесни работата им, НАСА проектира преносима работна маса на колела, наречена Modularized Equipment Transporter или MET. Астронавтите Алън Шепърд и Едгар Мичъл, които я влачат през лунния пейзаж, пък я наричат Рикша. Гумите й са проектирани от Goodyear за космическия център Джонсън, така че да издържат на суровата лунна среда – те могат да запазят гуменото си качество дори при -125 градуса по Целзий.

Тук, на Земята, по това време летните гуми се втвърдяват и губят сцепление при ниски температури. Зимните гуми с шипове са един от опитите за решаване на този проблем, но те пък разрушават пътната настилка. След като разработва специалните лунните, Goodyear и други производители започват да предлагат зимни гуми със същата технология.

Компанията имат още една иновация за НАСА в гумите си: влакната, които придават стабилност на формата на гумата, са направени от същия супер здрав материал, който е в парашутите на Viking Lander на НАСА, който кацна на Марс през 1976 г.

Мемори пяна

НАСА е движещата сила зад разработването на ударопоглъщаща пяна в средата на 60-те години на миналия век, с която да се увеличи безопасността за астронавтите. След като създават възглавници за седалки с тази пяна, инженерите осъзнават, че тя не само ще защити астронавтите в случай на катастрофа, но и ще бъде по-удобна при дълги полети, тъй като разпределя равномерно тежестта на седящия.

НАСА нарича мемори пяната своя „най-признат и широко използван“ спиноф. Тя се използва в предпазните каски, както и в друго спортно оборудване за защита на спортисти, поддържа болничните легла удобни за пациенти с проблеми с подвижността, омекотява протезите, използва се в седалки за мотоциклети и хеликоптери и т.н., и т.н.

Едно от предимствата й е, че може да следва контура на обекта, който се притиска към нея, и след това да се върне към предишната си форма, след като той бъде премахнат – почти сякаш има памет… Както може би се досещате, Temper Foam, известна още като мемори пяна, е ключовият компонент на десетки спални продукти.

CMOS сензори

Последното ни изобретение на НАСА е камерата в телефона ви. Нейното начало идва от комплементарна полупроводников сензор за изображения от метален оксид (Complementary Metal-Oxide Semiconductor или CMOS), който НАСА разработва за заснемане на висококачествени изображения от космическите си кораби. Инженер от лабораторията за реактивни двигатели на име Ерик Фосъм, който усъвършенства възможностите на CMOS в продължение на няколко години, лицензира изобретението и започва да си партнира с компании като Kodak и Intel за комерсиалното му производство.

Сензорите намират дом в DSLR фотоапаратите и в камерите GoPro, но именно мобилните телефони ги правят наистина повсеместни. До 2013 г. са произведени повече от един милиард CMOS сензори за изображения, като много от тях се озоват, разбира се, в смартфоните. Вероятно не е преувеличено да се каже, че тази иновация на НАСА помага за стартирането на кариерите на хиляди инфлуенсъри в Instagram.

* * *

И едно нещо, което НАСА не създава: космическите химикалки

Според една популярна легендата, НАСА осъзнава, че нормалните химикалки няма да пишат в микрогравитационната среда на космоса, и харчи милиони долари, за да изобрети химикалка, която да успява да пише при нулева гравитация. Междувременно съветската космическа програма даде на своите космонавти моливи…

В действителност обаче компанията Fisher Pen изобретява писалка, която може да пише, обърната наобратно, през 1965 г. А защо химикалка – защото за разликата от моливите, тя има по-малък риск да се счупи или да изпрати графитен прах в критични компоненти на борда на космическа совалка. Писалката на Fisher работи толкова добре, че и НАСА, и Съюза я използват в своите програми.