Времето тече по-бавно на едно конкретно място

Намирате се във фитнес залата и тренировката ви е към края си. Завършвате с кардио на велосипеда – качвате се, започвате да въртите и се унасяте в мисли какво ще има за вечеря… Но след 10 минути си поглеждате часовника – и се оказва, че са минали само 2 минути. Ама как така!

Ами ей така – според ново проучване времето наистина се движи по-бавно, когато спортуваме.

Въпреки че е нещо толкова всекидневно, начинът, по който усещаме как минава времето, все още е научна загадка. Много учени изследват този въпрос – а съвсем наскоро едно проучване хвърли съмнение върху идеята, че имаме универсален вътрешен часовник, като показа, че промяната на начина, по който изглежда едно изображение, може да промени възприятието за време на някого, докато го наблюдава.

Самият Айнщайн използва тази концепция, за да обясни теорията си за относителността по начин, който повечето хора могат да разберат интуитивно: „Когато един мъж седи с красиво момиче, един час му се струва като една минута. Но ако седне върху горещ котлон, една минута ще му се стори като един час. Това е относителността.“

Сега ново проучване изследва този ефект при 33 души, докато те тренират на велоергометър. На екрана е прожектирано виртуално трасе с дължина 4 км, а участниците са инструктирани да се опитат да го изминат възможно най-бързо. След първоначалното „запознаване“ с трасето те се връщат, за да го изпробват при три различни условия в произволен ред:

• Самостоятелно – при което на трасето се вижда само собственият им виртуален аватар;
• Пасивен опонент – при което друг аватар също е на трасето, но не се състезава директно с тях;
• Активен опонент – при което участникът е инструктиран да се състезава с другия аватар на екрана и да се опита да завърши пръв.

Преди, по време и след опита участниците са помолени да преценят кога е изминал 30-секунден интервал (като по време на колоездачните изпитания не им е предоставяна никаква цифрова информация за сърдечния им ритъм или за представянето им, за да не се намесва в тази задача).

Сравняването на резултатите по време на колоезденето с тези преди и след показва, че времето е текло „по-бавно“ за участниците, докато са в средата на тренировката си.

Интересно е, че различните условия не оказват съществено влияние. Независимо дали се състезават с противник или карат самостоятелно, участниците възприемат времето с около 9% разлика, тоест, вътрешният им часовник е малко по-напред от реалния.

Графика, показваща отклонението от хронологичното време по оста y и три времеви точки – преди, по време и след тренировка – по оста x. По време на тренировката се наблюдава спад до около -9%, а звездите на графиката показват, че разликата е статистически значима в сравнение с времевите точки преди и след тренировката. Снимка: Edwards et al, Brain and Behavior 2024 (CC BY 4.0)

Това все пак е малко проучване, в което участват само 33 души, всички от които са физически активни. Това ограничава възможността за обобщаване на резултатите, както обяснява в изявление съавторът на изследването професор Андрю Едуардс от университета Кентърбъри Крист Чърч:

„Въпреки че участниците не са професионални колоездачи, те са в добра физическа форма, което не важи за всички хора от населението. Извадката от 33 души предлага интригуващ първи поглед върху това как може да се изкриви възприятието ни за време – и може би подсказка как да подобрим тренировките си.“

„Нашите открития имат важно значение за избора на здравословни упражнения, за нивата на удоволствие, а също и за това как да използваме тази информация, за да оптимизираме постиженията си.“