shareit

Спортни хроники: Великият плувец и кинозвезда, който си отиде мизерстващ в психиатрична клиника  

| от Chronicle.bg |

Джони Вайсмюлер е един от най-забележителните плувци в историята – петкратен олимпийски шампион, притежател на 67 световни рекорда и откривател на плувна техника, която се използва и до днес.

Американецът също така оставя и ярка следа в световната филмова индустрия. През 30-те и 40-те години той изпълнява главната роля във филмите за Тарзан, което му носи световна слава и богатство. Джони обаче си отива в бедност в психиатрична клиника.

Вайсмюлер е роден през юни 1904 г. в предградие на Темешвар, който по това време е част от Австро-Унгария. По-късно тази територия попада под крилото на Румъния, а сега градът се нарича Тимишоара. Родителите на бъдещия спортист са етнически германци, които малко след раждането на сина им емигрират в САЩ, където се установяват при далечен роднина. Семейството със 7-месечното си бебе осъществява двуседмично пътешествие с параход от пристанището в Ротердам. След пристигането си в Америка Вайсмюлер-старши първо работи в мина в Пенсилвания, а след това семейството се мести в Чикаго, където той отваря малък бар.

Когато е на 9, Джони се разболява от полиомелит. Изключително редки са случаите, в които оцелелите деца успяват да се излекуват напълно от страшното заболяване, но той е един от тях. Компетентното и навременно лечение също помага на Вайсмюлер, на когото му е препоръчано да плува, за да укрепи организма си. Първите си загребвания прави в Мичиганското езеро, а скоро след това е записан в спортното училище на Християнската младежка асоциация. В даден момент обаче Джони е принуден да загърби спорта. Баща му се пропива жестоко и ги напуска, което кара сина да остави училището, за да започне работа.

Вайсмюлер сменя няколко професии: помощник в асансьорен сервиз, куриер, а също и спасител на езерото Мичиган. Именно на последната си месторабота е забелязан от треньора по плуване Уилям Бахрах, който открива, че тийнейджърът има изключителни способности. Специалистът предлага на Джони да започне да плува професионално, вярвайки, че би пожънал големи успехи в спорта.

Много скоро се оказва, че инстинктът на Бахрах не го е подвел. Само след година тренировки Вайсмюлер става известен в цялата страна. През август 1921 г. атлетът печели шампионата на САЩ на 50 и 220 ярда (съответно около 45 и 200 метра) и стига до националния отбор. Появяват се леки административни трудности заради родното му място, но властите си затварят очите и Джони получава американски паспорт, който му отваря пътя към международните състезания.

През юли 1922 г. плувецът прави фурор, поставяйки световен рекорд на 100 метра свободен стил. По-нататък в кариерата си усеща това чувство още 66 пъти на различни дистанции!

Новоизлюпеният американец пристига в Париж за Олимпийските игри през 1924 г. като един от топ фаворитите и оправдава очакванията. Джони печели три златни медала във френската столица: на 100 и 400 метра, както и в щафетата 4х200 свободен стил.

Между другото, именно на тези Игри плувците за първи път започват да се състезават в 50-метров басейн. По съвременните стандарти три златни медала на една олимпиада може и да не се смята за нещо феноменално, но през 1924 г. се разиграват само шест комплекта награди. И Вайсмюлер печели всяка от дисциплините, в които участва. Същевременно той е национал и по водна топка и окичва на врата си бронзово отличие с отбора на янките.

Четири години по-късно – през 1928 г. в Амстердам – Джони отново помага на американските ватерполисти, но този път тимът остава пети. В коронния си спорт шампионът прибавя още две злата – на 100 метра свободен стил и от щафетата 4х200. Това е и последната олимпиада на Вайсмюлер, който завинаги остава в историята като един от най-великите плувци.

Техниката на кроул, която използват съвременните състезатели, почти напълно съвпада с тази, която Джони демонстрира за първи път пред света. Именно той въвежда плуването с потопена глава във водата и редуване на вдишвания в двете посоки, както и мощната ритмична работа с краката. Техниката се оказва иновативна и много ефективна и бързо е възприета от водещите плувци от всички краища на планетата.

Дълги години Вайсмюлер е непобедим в басейна и говори за тайната на успеха си без фалшива скромност: „Излизам, поглеждам съперниците си и още на старта знам, че ще съм първи. Просто има хора, които могат да губят, и такива като мен.“

След Олимпийските игри в Амстердам Вайсмюлер се превръща в национален герой, а снимките на плувеца са на първите страници на най-популярните вестници и кориците на най-лъскавите списания. Популярността му може да се сравнява с тази на Кристиано Роналдо сега, колкото и различни да са епохите.

Точно както португалеца, великият плувец обича да показва тялото си и започва да печели луди пари, рекламирайки модни марки. Чест гост е и в телевизионни и шоу програми, а в един момент славата го отвежда до Холивуд.

През 1929 г. филмовата компания MGM предлага на Вайсмюлер ролята на Адонис във филма „Прославянето на американското момиче“ и плувецът приема. „Костюмът“ му е доста оскъден, а Джони се превръща в още по-голям секссимвол. Истинският му успех в киното идва три години по-късно, когато отново MGM (лидер в американската филмова индустрия) решава да започне да снима поредица за Тарзан. А Джони е просто перфектният кандидат. Особено като се има предвид, че за главната роля не се изискват кой знае какви актьорски умения. Основната задача на плувеца е да подскача елегантно, а фразите му са десетина и от сорта на „Тарзан иска яде“ и „Тарзан иска спи“. Основната черта на героя е бойният му вик, който влиза в историята на киното, а по-късно дори е регистриран като търговска марка.

Филмите постигат огромен успех не само в САЩ, но и по целия свят.

Джони участва общо в 12 серии за Тарзан, последната от които излиза през 1948 г. Хонорарът му за поредицата възлиза на над 2 млн. долара, което в сегашни пари е 15-20 пъти повече.

Бившият плувец остава в киноиндустрията, като след Тарзан се снима в още 13 филма. Трупа още пари и известност, а едва години по-късно признава: „В деня, в който подписах първия си договор в Холивуд, придобих репутация на спортист с мозъкък на дивак. Никота не съм бил възприеман като истински актьор. Обвинявам Холивуд за това, че изпълни живота ми с позлатен фалш. Трябваше да не ставам Тарзан, а да остана човек с нормален живот и семейство.“

След края на франчайза „Джон от джунглата“, актьорската кариера на Вайсмюлер на практика приключва, тъй като вече е на възраст и съвсем не е такъв красавец, както в младостта си. Участва с епизодични роли в още няколко малки филма, след което се завръща в Чикаго. С припечелените пари започва бизнес, но инвестицията се оказва неуспешна. Плувецът обаче губи много повече пари заради съпругите си – цели 7 на брой! С всеки нов развод богатството му се топи. А заедно с жените му изчезват недвижими имоти и стотици хиляди долари.

В началото на 70-те години бившият шампион и холивудска звезда е напълно разорен. Толкова е отчаян, че започва работа в известен клуб в Лос Анджелис, за който привлича клиенти, издавайки бойния вик на Тарзан от една от терасите му. По-късно се мести в „Цезар Палас“ във Вегас, където посреща гостите на входа.

Постепенно го връхлитат и психически проблеми. Първоначално лекарите го стабилизират с хапчета и амбулаторно лечение, но с годините болестта прогресира. Освен това спортистът, който вече е на почтена възраст, има и сърдечно заболяване. Джони прекарва последните си дни в психиатрична клиника в Акапулко, където си отива през януари 1984 г.

Вайсмюлер е погребан в Мексико, а когато ковчегът му е положен в земята, гробарите пускат на магнетофон емблематичния вик на Тарзан от филмите.

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Великият плувец и кинозвезда, който си отиде мизерстващ в психиатрична клиника  

Повече информация Виж всички