Спортни хроники: Той вкара повече от Меси, Роналдо, Пеле и не клекна нито пред комунистите, нито пред нацистите

Според различни статистики, той има цели 1468 гола общо в кариерата си в официални и приятелски срещи и е сред водещите реализатори във вечната футболна класация.

Някои източници го поставят на първо, други на второ място в историята по резултатност.

Бицан е вкарал повече от Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Пеле, като според статистиката на ФИФА има невероятните 805 гола в 530 официални срещи и още 663 попадения в 388 други мачове. Чех по произход, той се ражда през 1913 г. във Виена, столицата на тогавашната Австро-Унгарска империя. Баща му Франтишек – футболист на виенския тим Херта, умира едва на 30 години, след като отказва да се оперира от контузия, получена по време на мач. Ранната му кончина обрича семейството на бедност, но малкият Йозеф решава да поеме по пътя на татко си във футбола.

Надарен с футболни качества, Бицан се отличава и с изумителния си спринт. На 100 метра спира хронометъра на 10.8 секунди, и то при положение, че световният рекорд в същата дисциплина по онова време е 10.38.

Като тийнейджър се състезава за заводския тим Шустек. Оценили таланта му, шефовете на Рапид (Виена) му предлагат професионален договор веднага щом навършва 18 години. Започва срещу заплата от 150 шилинга, която впоследствие е увеличена до шест стотачки. Още дебютът му на 3 септември 1931 г. е зашеметяващ – на градското дерби срещу Аустрия Бицан забива четири гола срещу съперник, в чийто тим играе знаменитият Матиас Синделар, а Рапид печели с 5:3.

Именно двамата със Синделар предвождат националния австрийски Вундертим на Световното първенство в Италия през 1934 г. Там Бицан вкарва решаващия трети гол за победата над Франция с 3:2, а отборът завършва шампионата като четвърта сила в света.

След общо три шампионски титли с Рапид и Адмира Вакер, през 1937 г. Йозеф Бицан решава да се премести в Чехословакия, откъдето са корените на рода му.

Облича екипа на Славия (Прага), където играе цели девет сезона. През тях в първенството бележи 328 гола, в това число 57 попадения за 26 мача в рамките на един сезон. Три пъти вкарва по седем пъти в един мач при двете победи с 10:1 и 12:1 над Жлин, и за разгрома 15:1 срещу Ческе Будейовице.

Още през първия си сезон в Славия печели купа „Митропа“ – турнир, предшествал тези на УЕФА, и става голмайстор на състезанието. А когато през 1939 г. страната е окупирана от армията на Хитлер, начело на Славия Бицан триумфира четири пъти като шампион и още шест като голмайстор на Чешко-моравската лига. Категорично отказва да играе за националния отбор на Третия райх, но има едно участие в състава на Бохемия и Моравия при равенството 4:4 с Германия във Вроцлав, когато забива три гола. След войната отборът му от Прага става първенец на Чехословакия още два пъти, а Бицан е трикратен най-добър реализатор.

Точно по това време с именития футболист се свързват шефовете на Ювентус. Предлагат му да отиде в Торино, със съответната заплата и всички останали екстри. Бицан обаче не се съгласява.

Мотивът му е, че според него съвсем скоро властта в Италия ще вземат комунистите.

Всъщност се случва точно обратното – болшевиките грабват властта в Прага. Във футбола една от първите им работи е да преименуват Славия на Динамо. Не след дълго комунистическата пропаганда решава, че е добре да привлече Бицан в партията. Той отказва твърдо, също както навремето не се е съгласил да влезе в редиците на австрийските нацисти.

Все пак, за да стопли отношенията си с комунистите, Бицан приема да заиграе за Железарни Витковице, а след това носи екипа и на Храдец Кралове. Оттам го отстраняват, след като на манифестацията на 1 май 1953 г. народът, вместо да скандира „Да живее Запотоцки!“ (държавния глава на Чехословакия), вика „Да живее Бицан!“ След смъртта на Сталин властите охлабват примката и Йозеф Бицан се прибира в Славия (Прага), където играе чак до 1955 г., когато вече е на 42 години.

Този голям нападател има 35 мача и 23 гола с националните отбори на Австрия и Чехословакия, но нито веднъж не е вкарвал гол на България в трите си мача срещу нашия тим.

Първият е в световната квалификация във Виена през 1934 г., когато губим тежко с 1:6. В този мач хеттрик ни вкарва Ханс Хорват от ФК Виена, но не и прочутият Бицан. На 29 август 1948 г. големият голмайстор е в състава на Чехословакия за двубоя срещу България на стадион „Юнак“ в София от турнира за Купата на Балканите и Централна Европа. Тогава нашите побеждават с 1:0 с гол на Крум Милев за радост на 30 000 запалянковци. Бицан повече от час играе под опеката на Борис Трънков, след което напуска контузен.

Година по-късно нападателят изиграва и последния си мач за Чехословакия, отново срещу нашия национален отбор. Пред 60 000 в Прага България печели бляскава победа с 3:1 след голове на Божин Ласков, Васил Спасов – Валяка и Димитър Миланов, а Бицан отново е обезвреден и излиза след 60 минути игра.

След края на състезателната си кариера Йозеф Бицан работи известно време като треньор в Чехословакия. По време на „Пражката пролет“ през 1968 г. казва, че би желал да работи в чужбина и го ангажира скромният белгийски тим Тонгерен, а Бицан го издига от четвърта до втора дивизия.

По същото време Пеле вече се готви да отпразнува своя гол №1000 в официални и приятелски мачове. Журналистите почват да търсят някой, който вече има толкова попадения. Жокера е подаден от бившия австрийски футболист Франц „Бимбо“ Биндер. Той отсича: „Какъв Пеле? Бицан сигурно има 5000 гола!“ Запитан защо не се перчи с головия си актив, той отвръща скромно: „Кой ще ми повярва, че съм вкарвал повече от Пеле?“

Последните години от живота си Йозеф Бицан прекарва в болницата заради проблеми със сърцето. Прибира се у дома в навечерието на Коледа през 2001 г., за да посрещне празника с близките си, но не го дочаква. Две седмици преди Рождество Христово сърцето на великия голаджия спира да бие.