Спортни хроники: Сравняваха го с Фиго, но копнежът му бяха разголените мацки и дрогата

Школата на Аякс е избълвала гениални футболисти през годините и ще продължи да го прави. Просто такова ѝ е призванието, без значение дали отборът върви, или е в криза.

През сезон 2002/03 Аякс отново бе пълен с играчи, които се превърнаха в суперзвезди из целия континент.

Същото бъдеще бе предричано и на Анди ван дер Мейде, но нещата тръгнаха в грешна посока.

Като класическо крило с изкусен дрибъл и с непреодолимо желание да се врязва по фланга, след което да доставя перфектни топки към съотборниците си, Анди блестеше с техниката си и съвсем обяснимо беше сравняван с Луиш Фиго.

През 2002-ра помогна много за дубъла на тима си – титла и Купа на Холандия, което му спечели повиквателна за националния отбор.

Светът беше в краката му и на следващата година Ван дер Мейде подписа с Интер за около 8 млн. евро. Специалистите вярваха, че това е големият му шанс да материализира потенциала си, но грешаха.

Той вече не бе любимецът на феновете, както бе свикнал в Амстердам, а новобранецът в компанията на световни звезди като Кристиан Виери, Деян Станкович, Фабио Канаваро и останалите.

Ван дер Мейде бе всичко друго, но не и основен играч за „нерадзурите“ и за две години записа едва 32 шампионатни мача.

Така през 2005-а реши да си тръгне от Милано, а Евертън плати скромните 2 млн. паунда за подписа му.

Докато Анди се мъчеше в Серия „А“, „карамелите“ бяха пробили до топ 4 и място в квалификациите на Шампионската лига за сметка на градския съперник Ливърпул. През лятото мениджърът Дейвид Мойс пък търсеше подходящите играчи, с които да подсили отбора за предстоящата еврокампания.

На „Гудисън“ пристигнаха Пер Колдруп, Нуно Валенте и Фил Невил, а от Ван дер Мейде се очакваше да съживи халфовата линия и да е в услуга на мощния нападател Джеймс Бийти. По това време и Монако проявява интерес към холандеца, но той е изкушен от парите на Висшата лига. „Предложиха ми 37 хил. евро на седмица, което беше двойно повече от това, което получавах в Италия“, пише той в автобиографичната си книга.

Анди е сред най-добре платените играчи в съблекалнята на Евертън но игровите му минути са твърде малко заради контузия. Той пристига с травма в слабините и прави дебюта си за отбора едва през октомври, когато влиза като резерва срещу Мидълзбро.

Но под прикритието на контузията проблемите му са много по-сериозни.

Те се появяват в началото на втората му година в Интер, когато осъзнава, че е ненужен в състава на „нерадзурите“ и започва системно да злоупотребява с алкохол. „Преди това изобщо не излизах в Италия, но когато проумях, че повече няма да играя, бягството от реалността бе да отида някъде и да се напия. Не мислех за футбол и бях ужасно депресиран. Също така често залагах и пилеех парите си“, разказва Анди.

В Англия положението му съвсем не се подобрява, а увеличението на заплатата му само стимулира още повече алкохолните му навици. „Купих си Ferrari и първата ми спирка бе Newz Bar – едно от най-известните места в Ливърпул. След няколко часово наливане се отправих към най-близкия стриптийз клуб. Да си футболист на Евертън и да пиеш в такъв бар в центъра на Ливърпул не е много умно, но изпитвах силен копнеж да съм сред голи жени.“

Честите визити на клубовете на Ливърпул довеждат до афера със стрийптизьорката Лиза и край на брака му.

Животът на Анди на терена никак не е по-добър. През януари 2006-а, преди мач с Манчестър Юнайтед, се контузва отново и отсъства още половин година.

„Излизах по заведенията и не мислех за проблемите си. Можех да правя, каквото си поискам. Разполагах с много пари и можех да си купя всичко, което пожелая и да си взема колкото момичета си наумя. Беше много лесно, но по този начин излизаш от релси, защото не се ограничаваш от нищо. Шляеш се и пиеш, без да мислиш за реалността.“

Много бързо проблемите му стават непреодолими – разногласията с мениджъра Дейвид Мойс, здравословното състояние на дъщеря му и алкохолизмът го съсипват. Развива инсомния и краде приспивателни от офиса на клубния лекар на Евертън. Лекува безсънието с убийствени коктейли от хапчета и алкохол, към който е пристрастен. Футболът е тотално на заден план, но все още не е достигнал дъното.

Това се случва след като е освободен от Евертън през 2009-а и животът му потъва до най-ниската си точка. Остава да живее в Ливърпул, а към алкохолното си ежедневие прибавя и наркотици – предимно кокаин.

Депресията се усилва, а в един момент Анди започва да се страхува, че с този начин на живот рискува да се самоубие.

„Взимах кокаин и пиех седем дни в седмицата. Нямаше никакъв шанс да се концентрирам върху футбола или върху нещо друго. Ливърпул е опасно място, ако не знаeш как да се контролираш. Осъзнах, че този град може да ме убие. Трябваше да го напусна.“

Ван дер Мейде си тръгва от Англия, но така и не успява да възроди кариерата си. Преминава неуспешни проби в ПСВ Айндховен и през 2011-а окончателно се отказва от футбола.

„В един момент бях сравняван с Луиш Фиго, а в следващия всичко се срути. Това е урок, който искам да предам на сегашните играчи, които да не повтарят грешките, които направих аз“, горчиво отчита нидерландецът.

Поучителна, но най-вече тъжна история за човек, който реши да заложи на алкохола, дрогата и късите поли, въпреки че футболът имаше съвсем други планове за живота му.