Спортни хроники: „Омитай се, грозен си“, му каза майка му. Днес има 300 млн. долара

Настоящият сезон в НБА е още по-интересен за почитателите на „извънземните“ у нас заради Александър Везенков, който през лятото премина в Сакраменто Кингс.
На Саша все още му е трудно отвъд Океана, след като миналата година стана MVP на Евролигата, но специалистите са сигурни, че ще се адаптира към това, което сега определя като „друг спорт“, имайки предвид разликата в играта в Щатите и в Европа.
За адаптацията му ще му помогне да трупа игрово време, както и тези безброй звезди, които играят в НБА. Безспорно една от тях е асът на Маями Хийт Джими Бътлър, който прекарва 12-ия си сезон при най-добрите. Прословут е с манталитета си на победител и с това, че мрази да губи дори на тренировка.
По собствените му думи желанието и стремежът да бъде най-добрият във всичко, с което се захване, са се появили още в детството.
На 13-годишна възраст той е изгонен от дома си от собствената си майка, защото не харесвала начина, по който изглежда. По време на живота си на улицата в крайна бедност, Бътлър си обещава, че един ден ще успее, независимо какво му струва това. И наистина успява.
Благодаря на Бога за изпитанията
„Не ми харесва как изглеждаш, така че трябва да се омиташ“, е последното нещо, което бъдещата баскетболна звезда чува от майка си. На 13-годишна възраст е изхвърлен на улицата без пукнат цент. Детето се храни с каквото намери и спи на гарата в родния си Томбал в щата Тексас. По време на улична престрелка между враждуващи банди заблуден куршум профучава край главата му.
„Не представяйте историята ми по такъв начин, че хората да ме съжаляват. Мразя това. Няма нужда да ме съжаляват. Този опит ме направи това, което съм днес. Благодарен съм на Бог за всички изпитания, през които преминах“, заяви Джими Бътлър пред журналисти, които искаха да разкаже повече за трудния си път към славата.
Съдбоносно за Бътлър е запознанството му с Джордан Лесли, звездата на училищния футболен отбор, за който Джими също играе. Двамата се сприятеляват и бъдещият баскетболист често гостува на приятеля си. В семейството на Мишел Ламбърт, майката на Джордан, има седем деца, но този факт не повлиява на гостоприемството им. С течение на времето Джими започва да бъде третиран като член на многобройната фамилия, а Мишел и съпругът ѝ го осиновяват.
„Казах на Джими, че трябва да бъде за пример на по-малките във всичко. Че трябва да се пази от неприятности и да работи здраво. И той направи точно това, за което го помолих, без да задава много въпроси“, спомня си Мишел.
Осъзнавайки, че вече има истинско семейство, от което се нуждае толкова много, Джими започва да учи усърдно, като междувременно тренира и баскетбол. Прогресът му е страхотен и става капитан на училищния отбор.
Продължава образованието си в университета Тайлър, който играе в долните студентски дивизии. Но за Джими това не е проблем. В първия си сезон вкарва средно по 34 точки на мач и бързо се превръща в най-голямата звезда на дивизията, в която играе.
След края на шампионата оферти към него има от всички топ университети в страната и по съвет на осиновителката си избира Маркет, известен не само със спорта, но и с академичните си постижения.
В новия си отбор Джими започва от нулата. През първия си сезон той вкарва средно само 5,6 точки и не получава много игрово време. Това обаче не го демотивира. Напротив. Пристига пръв за тренировките и си тръгва последен. До края на престоя си в Маркет достига 16 точки на мач, утвърждавайки се като един от най-добрите гардове сред студентите.
„На паркета той правеше абсолютно всичко. Това скромно момче би бил ценно попълнение за всеки отбор. Бях по-твърд в отношението си към Джими спрямо всеки друг. Той просто не осъзнаваше колко е добър, след като през целия си живот е бил подценяван. Но аз видях в него играч, който може да стане много специален“, спомня си треньорът на Маркет Баз Уилямс.
„Учих се от най-добрите. Показаха ми, че за да станеш велик, не е достатъчно да отбелязваш много точки. Трябва да си лидер и да правиш всичко за доброто на отбора, за да може той да разчита на теб“, споделя Бътлър.
В допълнение към игровия опит, баскетболистът получава и бакалавърска степен по комуникации.
През трудностите към върха
Талантът на младия играч привлича вниманието на няколко клуба от НБА. Баз Уилямс е човекът, който изиграва основна роля в промотирането му, превръщайки се в друг ключов човек в живота на спортиста.
Малко преди драфта наставникът, който е подготвил подробна презентация, отива на среща със стария си познат – генералния мениджър на Чикаго Булс Гари Форман, – и го убеждава да обърне специално внимание на неговия възпитаник. Форман се вслушва и взима Джими Бътлър през 2011 г.
„Всички се съмняваха в него. Училищният му треньор и директорът казваха, че никога няма да постигне успех. А сега го аплодират десетки хиляди. Джими продължава да говори колко сме направили за него, но си няма представа той колко много направи за нас. Той промени живота ни завинаги“, споделя емоциите си осиновителката на баскетболиста Мишел Ламбърт.
След като влиза в НБА, Джими отново трябва да се бори за мястото си под слънцето. В дебютния си сезон при „извънземните“ баскетболистът играе в 42 мача, предимно като резерва, и отбеляза средно само 2,6 точки средно.
Във всеки следващ сезон Бътлър подобрява представянето си и в четвъртата си година вече е сред главните звезди на „биковете“. В края на шампионат 2014/15 той получава наградата за най-проспериращ играч в асоциацията и става първият с този приз в историята на Булс. Веднага след това Бътлър подписва нов договор с клуба на стойност 95 милиона долара.
След това преминава през Минесота Тимбъруулвс, Филаделфия 76ърс и Маями Хийт, който изведе до финалите на НБА и за който играе и до днес. Въпреки че Джими все още няма шампионски пръстен, той може да се похвали със златен олимпийски медал и четири избирания в идеалния отбор на годината.
По време на кариерата си до момента той е спечелил над 300 милиона долара. Освен това през 2020-а баскетболистът подписа тлъста сделка с китайската марка Li-Ning.
Подробности по договора не бяха оповестени, но се знае, че сумата възлиза на стотици милиони.
Не е зле за човек, който е бил изгонен от дома си, защото е грозен, нали?