Спортни хроники: Неразказаните истории на Газа

Новата книга „Нашият Газа: Нераказаните истории“ („Our Gazza: The Untold Tales“) е огромен хит във  Великобритания. Четивото е съставено от разкази на бивши съотборници, мениджъри и служители на отборите, в които игра Пол Гаскойн. Както можете да се досетите, в книгата става въпрос за футболния гений на Газа и неговото неуморно влечение към шегите и забавата. Уникалната колекция от разкази е изваяна изпод перото на топ журналиста Джон Ричардсън и ще ви накара да се разплачете от смях от лудостта на някогашния английски талант.

В книгата, естествено, става въпрос и за най-емблематичната снимка в английския футбол – тази, на която Вини Джоунс е стиснал Газа за… едно деликатно място. През годините много се е изговорило и изписало за култовата фотография, но повече от три десетилетия по-късно все още има неща, които не се знаят.

След случката Газа изпратил роза на Вини Джоунс, а уелсецът му върнал „жеста“, дарявайки му четката от тоалетната в съблекалнята на домакините на „Плъф Лейн“.

Три месеца след мача между Уимбълдън и Нюкасъл през февруари 1988-а, Лудата банда спечели ФА къп, шокирайки Ливърпул на „Уембли“. На финала Джоунс заклещи в желязната си хватка халфа на мърсисайдци Стив Макман, но това бе нищо на фона на примитивната му постъпка в двубоя срещу Нюкасъл.

Ето какво разказва Вини в „Our Gazza: The Untold Tales“:

„Първото нещо, което му казах, когато се приближих до него, беше, че няма да играя футбол, нито пък той. След това, отдалечавайки се, добавих: „Ей, дебеланко, след минута те погвам!“. Монте Фреско, вестникарски фотограф, който в крайна сметка направи снимката с мен и Газа, чу това и реши да се концентрира върху нас. Това беше хазарт, който се изплати многократно. Нюкасъл имаше свободен удар, а аз не исках Газа да се включи напред и топката да стигне до него. Докато се шегуваме, той внезапно ми каза: „Днес си изкара своите 100 паунда.“ Каза го като обида, така че просто го сграбчих за… знаете къде. Стисках и не го пусках.

Мачът завърши 0:0 и предполагам, че всички се радваха на случилото се, защото нямаше много друго, за което да се говори с оглед на качеството му.

В съблекалнята след това момчетата ме поздравяваха каква страхотна работа съм свършила с Газа. Тогава вратата се отвори и един от домакините ни влезе с червена роза и ми каза, че е от него. Помолих го да изчака малко и се втурнах към тоалетната. Оттам взех четката и го накарах да се върне обратно в съблекалнята на Нюкасъл и да я даде на Газа.“

Отмъщението на Пол идва няколко месеца по-късно същата година.

„Газа дойде в къщата ми малко след като премина в Тотнъм – спомня си Джоунс. – Стреляхме по глинени гълъби, а в един момент се обърна срещу мен, а пушката и двете ѝ цеви – под носа ми: „Мислиш ли, че се справям добре?“, ухили се той. С приятелите ми се разкрещяхме да обърне оръжието в другата посока. „Защо сега не ме хванеш за онази работа?“, отвърна ми той. Но в крайна сметка натрупахме огромно уважение един към друг и станахме големи приятели.“

Брайън Робсън, друга голяма фигура в английския футбол, разказва за периода си с Газа в Мидълзбро – той като мениджър, а Гаскойн като футболист.

Футболистите на тима от Североизтока нямали търпение да потеглят за първото си гостуване във Висшата лига с лъскавия чисто нов клубен автобус. Но Пол Гаскойн го взел да направи едно „кръгче“, катастрофирал и причинил щети на рейса за хиляди лири. Боро потеглил за визитата на Астън Вила с четири часа закъснение, тъй като трябвало да търси резервно превозно средство за своето пътуване до Бирмингам, и губи с 1:3.

Робсън бе видял всичко като футболист – и добро, и лошо по много, но едва ли е вярвал, че като мениджър ще му се наложи да търси сметка и да чете конско на играч, който е задигнал и разбил клубния рейс.

Ето и разказа му:

„Момчетата приеха Пол с радост, защото в момента, когато пристигна при нас, той беше изпълнен с ентусиазъм. Постоянно изпитваше онази неописуема страст към футбола. Но опасността и заплахата идваха, когато му станеше скучно или искаше да направи някоя шега.

Един ден по време на тренировка реши да се качи в автобуса за едно „кръгче“ и го смачка до неузнаваемост. Представете си чисто нов, лъскав рейс, който тъкмо бе пристигнал при нас… А Газа не можеше да устои на онази миризма на нова кола, която се усещаше и в салона на рейса. Той възнамеряваше да отиде до местните букмейкъри, за да заложи на нещо, май на коне, но така и не излезе от тренировъчния комплекс. Вместо това се разби в една огромна бетонна подпора.

Когато влезе в кабинета ми след инцидента, ме гледаше с един такъв поглед – като на агънце. Казах му, че се надявам всичките му коне, на които залага, да спечелят гонките си, защото ще трябва да плати щетите, както и че го глобявам с две седмични заплати. Знаех си още когато го взимах, че си слагам таралеж в гащите и ще имам някои неприятности с него, но не съм и предполагал, че ще стигна дотам да му се карам, че е катастрофирал с клубния автобус“, разказва Робсън.

Историята му се потвърждава и от Пол Мърсън, който също играеше за кратко в тима от Североизтока в края на 90-те: „Този рейс сигурно струваше „майка си и баща си“, защото притежаваше абсолютни всички екстри, които бяха познати на хората тогава. Целият отбор с нетърпение очаквахме да направим първото си пътуване с автобуса, но оглеждайки блестящото бижу на паркинга, Газа забеляза, че ключовете са на таблото. Той скочи вътре веднага. След това запали двигателя и потегли към най-близката улица, която е на е около километър и половина, за да заложи.

Но когато стигна до края на базата, зави надясно и се разби с автобуса в една бетонна стена. Всичко беше смачкано и не можехме да отворим багажното, в което бяха екипите ни. Бързо трябваше да намерим нови фланелки и нов автобус, за да потеглим за Бирмингам. Но Газа се на**а. Толкова чакахме този нов рейс, а той му видя сметката още преди първото ни пътуване.“

Подобно на други мениджъри, Робсън се научи да прощава глупостите на Газа, защото знаеше, че вътрешно е страхотен човек, а талантът му като футболист беше безмерен.

Всъщност единствената надвиснала опасност за близка среща на Робсън с известния сешоар на сър Алекс Фъргюсън бил заради 20-годишния Газа и веселия му танц с топката на „Сейнт Джеймсис“ през 1987 година в един мач между Нюкасъл и Манчестър Юнайтед.

„Той игра толкова добре през първото полувреме, че виждах как сешоара на шефа ще полети към главата ми. Гледах го как се приближава към мен в съблекалнята и бушуваше отвътре. Казах му: „Тренер, хлапето е добър играч, ще го попритисна след почивката. Мислиш ли си, че искам да играя толкова слабо пред семейството си и пред всичките си приятели от Нюкасъл? А той просто изригна: „Оправете го този!“ През второто полувреме го приклещих, но щетите вече бяха нанесени и Нюкасъл спечели с 1:0.“

На 33 години Газа за първи път официално бе диагностициран с алкохолизъм. Сега е на 52 и продължава да се бори с демоните си. Все така нестабилен е и слаб физически. Напълно непредвидим – не знаеш какво ще изръси и каква глупост ще направи. Но той си е такъв, какъвто е. Не е лъжица за всяка уста, а историите му са безброй – не за една, а за поредица от дебели книги.