Спортни хроники: На 14 го мислеха за най-добрия в света, но на 26 вече беше приключил с футбола

На 14 години суперталантът Хасинто Ела беше един от най-добрите футболисти в своята възрастова група. На 19 си спечели трансфер във Висшата лига. На 26 обаче вече беше приключил с футбола.

В днешно време почти няма фен, който да помни бившия нападател на Саутхемптън. В YouTube няма компилации с финтовете или головете му, няма рекорди срещу името му, нито титли, с които да е прославил себе си или някой от отборите, за които е играл.

Въпреки това, преди четвърт век беше определян като следващия голям талант в световен мащаб.

Връщаме се до 1996 г. В Манчестър се провежда Nike Премиер къп – турнир за отбори от 13 до 15 г. от целия свят. Едно от момчетата веднага хваща окото – талант от отбора на Еспаньол. Ела е роден в Екваториална Гвинея, но семейството му се мести в Испания, когато е малък.

14-годишният талант притежава иберийски блясък в играта си и прави каквото си поиска с топката. Издърпан на крилото, играчът с №10 на гърба с лекота демонстрира, че може да играе еднакво добре с двата крака и е голямата звезда на тима си.

Еспаньол печели купата, а Ела е обявен за играч на турнира. Изведнъж името му започва да се свързва с най-големите отбори на Стария континент. Само 12 години по-късно обаче техничарят ще бъде част не от тим, спечелил Шампионската лига, а ще рита за аматьорския Премия обратно в Каталуния.

Едва на 26-годишна възраст, още недостигнал пика на физическата си форма и с най-добрите години пред себе си, Ела решава да сложи край на кариерата си и да скъса тотално с футбола.

Но има собствен сайт и в него Ела описва опита си в най-популярния спорт. Има и няколко връзки към книги, които е написал, и които сега се продават в Amazon. Една от тях носи името „Дневникът на един слаб футболист“.

„Когато бях на 14 ме обявиха за най-добрия в света сред връстниците ми – пише той. – Аз знаех, че това не е вярно, но все пак ми помогна да стана професионалист.“

След като впечатлява скаути на големите отбори на турнира в Манчестър, Ела си печели и спонсорски договор с Nike. Съотборниците му започват да го наричат Момчето Nike, тъй като, според договора, Ела няма право да се облича в друга марка дрехи.

Ела преминава през всички възрастови групи в Еспаньол, като печели както титлата, така и купата на младежко ниво. Впоследствие обаче записва само един мач за мъжкия тим и никога не се появява в игра в двубой от Ла Лига.

„Само 0,2 процента от младежите стигат до дебют в Примера дивисион – споделя той пред El Confidencial. – Но те карат децата да вярват, че са богопомазани, че е лесно да се сдобиеш с милиони в банката и луксозни коли. Футболът е една измама. По-лесно е да спечелиш от лотарията.“

Изглежда обаче, че Ела е сред спечелилите от лотарията, наречена футбол. Става и младежки национал на Испания (до 18 г.) и играе до имена като Виктор Валдес и Микел Артета. Успява дори да наниже пет гола в 11 мача с националната фланелка.

Въпреки че е освободен от Еспаньол през 2011-та, отново изглежда като обещаващ футболист с добра кариера пред себе си. Затова и Саутхемптън го привлича във Висшата лига.

Гвинеецът с испански паспорт подписва тригодишен договор със „светците“, превръщайки се в първия испански тийнейджър в отбор от английския елит. Преди Жерар Пике и Сеск Фабрегас Висшата лига очаква специални неща от Хасинто Ела. Но нещата не се случват според плановете.

Ела има проблеми с езика. Саутхемптън почти постоянно е замесен в битката за оцеляване. Не е моментът да се рискува с недоказан талант. Затова атакуващият футболист изкарва три незадоволителни години при резервите.

„Ако изтрия периода си в Саутхемптън от автобиографията си, нищо не би се променило“ пише в един от текстовете в сайта си Ела, като добавя в друг: „От една страна, се чувствах привилегирован. Има милиони футболисти, които биха убили, за да са на моето място. Но, от друга, се чувствах ограничен и не успях да се развивам. Не разбирах защо. Сякаш ми предложиха сделка – да ми плащат достатъчно пари само и само да забравя за мечтата си да стана велик футболист.“

Проблемите му с езика са нищо пред тежката контузия в коляното, която го тормози в първите му два сезона в Саутхемптън. „Не можех да си спомня как се ходи. Не можех да си представя, че един ден отново ще мога да бягам. Болката беше постоянна, трябваше да се пазя непрекъснато.

Бях толкова отчаян, че за да пристигам загрял на тренировки, си купих неопренов костюм за сърфисти. Изрязах горната част и използвах само долната като клин. Някои биха си помислили, че би било по-добре да си купя истински клин, но ми трябваше нещо по-дебело, нещо, което да ме държи загрят в продължение на часове.

В допълнение, пристигах на тренировките преди всички и започвах да загрявам, за да загрея коляното си преди истинската тренировка. Отнемаше ми около час да загрея коляното си, докато съотборниците ми влизаха в топ форма за 20 минути.“

Дългите периоди извън терена засилват отегчението му от футбола. Ела се изолира допълнително и се самоубеждава, че светът на футбола не е за него. Всичко това води до освобождаването му от Саутхемптън.

„Един следобед треньорът на резервите – Стив Уигли, ме извика с усмивката си, достойна за брокер на застраховки – пише Ела. – Убеждаваше ме, че клубът е доволен от мен, и искаше да разбере какво мисля аз.

Накрая ме прегърна и ми каза: „Да ти кажа, според нас е най-добре да започнеш да си търсиш отбор.“ Обърнах се към него с каменен поглед. За секунда си помислих, че не съм разбрал какво ми казва. Той видя изражението ми и добави: „Все пак ще ти платим за още един месец.“

Циничните му опити да ме убеди колко било по-хубаво времето в Испания не сработиха. Станах и се отправих към съблекалните.“

Ела се завръща в Испания, първо, като отдаден под наем в Еркулес, след което преминава за постоянно в Алавес. Връща се за кратко на Острова и облича екипа на шотландския Дънди, след което започва да сваля нивата в Испания.

След като официално прекратява кариерата си на 26 г., Ела сменя няколко професии – работи като учител, за железопътна компания, дори създава модна линия със съпругата си.

Има написани няколко книги и често обновява блога си. В него има и няколко отворени писма към настоящи футболисти, включително посветени на Усман Дембеле и Марио Балотели. Всичко това от едно бивше 14-годишно момче, на което преди време предричаха, че ще завладее света.