Спортни хроники: Когато 8-годишният Марадона се появи на първа тренировка и показа неща, които светът не беше виждал преди

В края на 60-те, в тима на Архентинос Хуниорс до 10 години, сред най-добрите играчи е Гойо Карисо.

Онези деца са учени от треньора си Франсис Корнехо да бъдат комбинативни и да си подават, но най-вече – да дриблират и да се забавляват.

След една тренировка Гойо казва на треньора: „Мистер, може ли да доведа утре един мой приятел? Той е по-добър от мен.“

Няколко седмици по-рано Архентинос е публикувал в няколко вестника обява, че търси нови деца между 8 и 14 години за школата си. Но във Вия Фиорито вестници няма, защото в този беден квартал южно от Буенос Айрес хората не могат да си позволят да дават пари за тях.

„Казват, че човек вижда с очите си чудо поне веднъж в живота, просто понякога не го осъзнава”, пише в автобиографията си треньорът Корнехо доста години по-късно. “Аз видях моето чудо в една дъждовна майска сутрин през 1969-а. Едно хлапе на 8 години се появи за първи път и ни показа на първата си тренировка неща, които понякога виждахме от националните футболисти на Аржентина. Никога не бях виждал такова нещо и никога не съм виждал след това.“

Разбира се, става въпрос за Диего Армандо Марадона, футболния гений, който почина миналата седмица на 60-годишна възраст.

Именно Диего е момчето, доведено от приятеля си Гойо да се пробва в Архентинос.

А този тим е нещо като аржентинския Аякс. Две неща са фундаментални във философията на клуба: Топката трябва да се обича, а на младите играчи да се посвещава цялото време и внимание, от което се нуждаят.

И до днес в Архентинос неизменно играе по някой възпитаник на собствената академия, което е доказателство, че клубът е запазил ценностите си от онова време.

Марадона пристига в Архентинос от място, където „на четири къщи имаше една тоалетна“, както самият той неведнъж е разказвал.

Архентинос е от квартала Ла Патернал, а в радиус от 45 км наоколо са Ривер, Бока, Расинг, Индепендиенте, Сан Лоренсо, Уракан, Велес, Феро Карил, Ланус, Банфийлд, Платенсе и Чакарита. Плюс още десетина клуба, които се борят за всяко талантливо дете, намиращо се в района на Буенос Айрес.

В Архентинос обаче е различно, тъй като единствено там се дава пълна свобода на децата. Талантът и любовта към топката се поставят над всичко друго.

Стадионът на Архентинос е видял множество велики играчи, обикновено в младежките им години. Просто тук ги произвеждат. На това място, което днес носи името „Диего Армандо Марадона“, са правили първите си стъпки Хуан Сорин, Фернандо Редондо, Хуан Роман Рикелме, Естебан Камбиасо, Фабрисио Колочини… Но естествено, никой не може да се сравни с Дон Диего.

На 8 той изниква там и изумява всички. На 10 вече се говори за него из цяла Аржентина. Дава и едно интервю, в което разяснява как иска да стане най-добрият в света и да спечели Световното първенство за Аржентина.

7 години след онази първа тренировка, за която пише Корнехо, идва друг велик момент. Идва официалното начало. За онова, предишното, знаят само в Архентинос, само около храмовете и музеите на Марадонизма, които в Буенос Айрес не са никак малко.

Но светът знае другата, по-късната история за началото на Марадона.

Тя започва на 20 октомври 1976 г., когато дърво и камък се пукат от жега в столицата на Аржентина. В 10 сутринта вече трудно се диша в претъпкания влак, който стига до сърцето на Ла Патернал.

15-годишният Диего е сложил единствените си панталони – кадифени. „Нямах други, направо умирах от жега“, казва години по-късно в интервюта.

Пристига на стадиона на Архентинос, защото знае, че следобед за първи път ще е в групата за мач на мъжкия отбор. Треньорът Хуан Карлос Монтес го плесва зад врата и му казва да се преоблича за двубоя с Тайерес.

Няма много хора – към 7700 зрители, тъй като Архентинос не е Ривер или Бока. Домакините губят с 0:1 след първото полувреме и хлапето с изумително здрави за възрастта си бедра, къси крака, буйна коса, кльощаво тяло и леко уплашена физиономия пристъпва край тъчлинията.

„Хайде, момче! Направи им една-две „тръбички“, отеква призивът от трибуните. Просто хората там гледат и детските отбори на Архентинос и имат представа какво може Диего. Виждали са прочутия му удар от разстояние, при който топката сякаш не пада според законите на гравитацията, а се снишава внезапно, едва като мине над вратарите.

15-годишният младеж с номер 16 на гърба прави дебюта си в професионалния футбол и не пропуска да направи впечатление.

„След 2-3 минути получих топката и я прекарах през краката на Хуан Доминго Кабрера, национал”, смее се Диего на спомена за онзи ден. “Стадионът избухна в мощно „Олеее“ и оттам нямаше какво да ме спре. Имах усещането, че светът е в ръцете ми. Можех да направя всичко.“

Архентинос губи мача с 0:1, а във вестниците няма и дума за появата на Диего, освен в каретата със съставите. И то – дори не пише минутата на смяната, а просто „през второто полувреме Марадона сменя Рубен Джакобети“.

Вестник „Кларин“ дори му обърква името – Диего Карадона, отново изписано само в карето със съставите. Грешката е повод за шеги дълго след това, като една от тях е на друга легенда и приятел Клаудио Каниджа: „Не ти знаеха името, пишеха само, че си къдрокоско“.

„Кларин“ обаче не спи и поправя грешката – дни след дебюта пуска малка статийка, вече с правилно изписана фамилия на таланта, в която разказва как Диего забавлява феновете на Архентинос от пет години, като жонглира с топката по време на почивките на мачовете. Истина е. Хлапето играе за децата, за юношите, понякога по три пъти на уикенд, а за двубоя на първия тим е на линия да покаже техника на почивките. Дните му минават на стадиона.

В материала си „Кларин“ припомня и за видеото с онези му думи как ще стане световен шампион.

Три седмици по-късно е ред на първия гол. Жертвата е Сан Лоренсо, а талантът вече е с номер 10 на гърба и е титуляр. На някакви си 16 години и 9 дни…

След първия му договор, клубът дава на Марадона малък апартамент в Ла Патернал, който днес е превърнат в музей със снимки на звездата.

Марадона отбелязва 116 гола в 166 мача за Архентинос. Изкарва пет сезона там, преди Бока Хуниорс да плати за него убийствените 4 милиона долара през 1981 г.

Нататък историята е известна. Бока, Барселона, Наполи, наркотиците, Мондиал 1986, Божията ръка и всичко след това, чак до смъртта на 25 ноември 2020.

Безброй са моментите, които ще се преразказват поколения наред.

Но началото си остава онзи дъждовен майски ден, когато Франсис Корнехо зърва за пръв път Марадона.

И осъзнава, че е свидетел на нещо неповторимо.