shareit

Спортни хроники: Големият Андрий Шевченко за Чернобил, алкохола, дрогата и оръжията, или какво е да растеш по време на разпада на СССР

| от Chronicle.bg |

В навечерието на избухването на атомната централа в Чернобил през март 1986 година Андрий (тогава на 9 г.) участва на турнир между училищата в Киев. Там е забелязан от треньора в ДЮШ на Динамо Александър Шпаков. Специалистът няма съмнение – Шевченко притежава качества, които му печелят покана да тренира в академията на украинския гранд.

„Трудно мога да опиша емоциите, които ме обзеха, първия път, в който прекрачих входа на спортното училище на Динамо – пише в автобиографията си „Forza Gentile“, която излезе през 2021-ва, Шевченко.

Тренирах с по-големи момчета, които, като мен, също мечтаеха да станат професионалисти, да печелят титли, а може би и европейски купи. Но това не продължи дълго. Малко след това четвъртият реактор на централата избухна.“

Както много деца, Андрий е евакуиран на брега на Азовско море. Месец по-късно пристига сестра му, а почти непосредствено след това – и родителите му.

„Там учехме, но по-голямата част от времето преминаваше в игра – спомня си Шева. – Футбол, тенис, баскетбол. Беше забавно. Никой не мислеше за бъдещето. Но през септември, когато трябваше да започна отново училище, никой от Динамо не ме потърси.“

Денят, в който Шапков звъни на майка му, за да го покани отново да тренира с Динамо, Шевченко нарича повратна точка в живота си: „Иначе щях да бъда засмукан от токсичната среда – и, не, не говоря за Чернобил. Само един от приятелите ми от детството оцеля. Спортът и родителите ми ме спасиха и ми показаха правилния път.

Бях късметлия. Останалите, с които едно време играех футбол, поеха по различен път. Страната се разпадаше, никой не вярваше, че нещата могат да се оправят; хората бяха отчаяни. Наркотици, алкохол, оръжия – те погубиха приятелите ми.“

Преди началото на Мондиал 2006 един от приятелите му от детството излиза от затвора, където прекарва седем години. Шевченко го кани да пътува с националния отбор за форума в Германия.

„Радваше се, че е там. И аз се радвах с него. Когато той страдаше, и аз страдах с него – пише Шева. – Когато един от приятелите ни умираше, ни болеше всичко, защото умираше един от нас. Няколко години след Световното първенство той почина. Загина при катастрофа, но и иначе нямаше да живее дълго. Черният му дроб бе толкова увреден, че му оставаха не повече от няколко години.“

На 15 Шевченко си обещава, че ще играе за Милан

Когато е на 12, през 1989 г., Андрий напуска Украйна за първи път, когато пътува с Динамо за детски турнир в Италия. На полуфинала Шева забива пет гола, а на финала – още пет. Динамо триумфира. Като награда Андрий яде пица и паста, получава дънки, спортно яке Diadora и чисто нови футболни обувки. Сигурен е – един ден ще се завърне в Италия.

През 1992-ра Шевченко е избран за най-добрия играч на друг турнир, който се провежда в околностите на Милано. В свободния си ден групата посещава града и прави тур на „Сан Сиро“.

„Бях виждал стадиона само по телевизията, а картината тогава беше с ужасно качество – спомня си Андрий. – Но веднъж стъпил вътре, веднага се почувствах у дома. Едва не се разплаках. Бях впечатлен от величествеността на това място. Тогава реших, че един ден ще играя тук. И то в червеното и черното на Милан… Интер също беше голям отбор, но Милан беше отбор от истински шампиони.“

След стадиона момчетата от Динамо посещават и други забележителности на Милано – като Дуомото и Замъка на Сфорците. На излизане от замъка Андрий хвърля монетка във фонтана, което според поверието означава, че със сигурност ще се завърне в града.

Лобановски е най-важният човек в кариерата на Андрий: „Без него нямаше да има Шевченко“

„Наричаха го Полковника. А аз бях верен негов войник на терена. Той ме изумяваше, омагьосваше. Слушах нарежданията му и ги изпълнявах и партньорството ни ставаше все по-добро и по-добро. Без него аз нямаше да съм никой.

Раздавах се до последната капка пот за него, борех се в калта, защото пътят към величието не е лесен. Тренировките му бяха като тест за издръжливост – до точката на пълно изтощение. Когато всеки мускул в тялото ти моли за милост, когато искаш да умреш, тогава се прераждаш. И достигаш спортно безсмъртие.“

Шевченко работи с Валерий Лобановски в Динамо между 1996 и 1999 г. и в националния отбор на Украйна между 2000 и 2001 г.

При първия им разговор Лобановски му казва: „Видях те как играеш. Притежаваш класа и можеш да се превърнеш в играч от световна класа. Но трябва да бъдеш малко по-организиран на терена. Трябва да си готов както физически, така и психически, за да станеш част от Динамо. Отдай се на футбола, развивай се, но и мисли за останалите. Вярвам в теб, но, знай, че изисквам дисциплина.“

Шева разказва и за първия си тренировъчен лагер с Лобановски, който се провежда в Германия: „Преди да заминем, започнахме да трeнираме в Киев по два пъти на ден. Сутринта се събирахме на базата и се разделяхме на две групи: едната бягаше и правеше упражнения навън при -10 градуса, а другата се занимаваше с аеробика на закрито. Бяхме шокирани – какво общо имаше футболът с аеробиката?

45 минути занимания без почивка. Под звуците на много силна музика. След това двете групи се сменяха. Следобед тренирахме с топка. Заниманията ставаха все по-тежки, но никой не каза гък. Трябваше да покриваме и нормативи – 300 м, 400 м… Бягане, бягане, бягане. В Германия тренировките станаха още по-тежки и повече – вече трeнирахме по три пъти на ден. Бяхме в режим на военна подготовка в продължение на месец.

6:45 ч. – аларма. 7:00 ч. – 45 минути джогинг или занимания в салона. 10:00 ч. – закуска. 10:30 ч. – тренировка. 16:00 ч. – занимания с топка, два часа.

Вечерта си лягахме тотално смазани. Единствено Ребров имаше сили да слуша радио (Сергей Ребров – бивш партньор на Шевченко в атаката на Динамо и голям радио любител и състезател).

Лобановски четеше философски трудове и често казваше, че без тренировка днес утрешният ден няма как да е приятен. Тези, които не го познават, никога няма да разберат какво са изпуснали. Той беше гений. Визионер. Бунтар. Перфекционист. Виждал съм как футболисти му се молят със сълзи на очи само и само да прекрати тренировката. Той никога не се съгласяваше. Лобановски се превърна в моя религия. Животът ми се делеше на преди него и след него.“

Човек от Милан лично наблюдава Шевченко в продължение на година и половина. Преди трансфера си на „Сан Сиро“ Андрий получава като подарък фланелка на „росонерите“ и най-големия комплимент в живота си дотогава: „С нея ще спечелиш „Златната топка“.“

Интерес към Шевченко проявяват Рома, Парма, Аякс, Манчестър Юнайтед и Ювентус, но нападателят е сигурен, че иска да играе в Милан. И знае, че един ден ще бъде повикан.

Бившият играч на Динамо Тбилиси – Резо Чохонелидзе, е скаутът на „росонерите“, който го следи. През 1997/98 Динамо достига до четвъртфиналите в Шампионската лига, а през следващия сезон играе полуфинал. В последната кампания Шева нанизва 16 попадения в лигата на богатите.

През септември 1998-а, точно след мача между националните отбори на Русия и Украйна, спортният директор на Милан Ариедо Брайда пристига за преговори със собственика на Динамо.

„Съкпи Андрей, Милан те гледа – казва Брайда. – Радваме, се че работиш с Лобановски, защото наистина ценим методите му. Вчера игра добре, не се притеснявай, че не вкара. Ние ще продължим да те наблюдаваме. Резо е нашите очи тук. Донесъл съм ти и подарък.“

Подаръкът е фланелка на Милан с №10 и името на Шевченко отзад. „Андрий, ти ще спечелиш „Златната топка“ в нашите цветове“, каза Брайда. Всички останали се засмяха“, спомня си Шевченко, който след това подарява фланелката на родители си.

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Големият Андрий Шевченко за Чернобил, алкохола, дрогата и оръжията, или какво е да растеш по време на разпада на СССР

Повече информация Виж всички