Спортни хроники: Футболният философ, който достигна върха с Марадона и изгради галактическия Реал
„Аз бях един от няколкото стотици милиони зрители в онзи ден. Просто бях по-близо. Докато тичах успоредно с Марадона към вратата, знаех, че виждам нещо историческо, а и той никога няма да ми подаде. Господи, какъв гол! Аз не мога да вкарам такъв никога, но пък Диего не може да го опише с думи като мен“, разказва Хорхе Валдано Кастеянос.
Онзи гол и онзи мач от 1986-а, когато Марадона елиминира Англия от световното, са паметни. Попадението (не онова с ръка, а другото) е епохално. Валдано беше там, на терена на „Ацтека“, когато Диего направи слалома си сред живи колчета. Това бе апотеозът и на неговата кариера, или поне базата за него. Защото Валдано вкара четири пъти на онзи Мондиал, а титлата отиде за Аржентина. „На терена Марадона нямаше слаби места. Това бе свят, в който той нямаше равен. След футбола обаче сам реши да заживее живот, който не бих препоръчал на никого, който реши да му подражава“. Това мисли Валдано за Диего, с когото остават приятели. Той има мнение за всичко. И често да го слушаш е като да четеш страници от учебник за живота.
В отбора на Аржентина през 1985 г.
Валдано може да говори на всякакви теми и има какво да каже. 31 години преди да стане свидетел от десетина метра на Гола на века, той се ражда в Лас Парехас, провинция Санта Фе. Градчето е толкова малко и улисано в единственото занимание, осигуряващо прехрана – животновъдство, че няма библиотека.
Хорхе обаче иска да чете още когато е на 6, и първата сериозна книга, която минава пред очите му, е „Портретът на Дориан Грей“. Днес ще ви се усмихне и ще ви каже, че за първи път я е прочел твърде рано. Но и тя, и последвалата му любовна история с учението, книгите и дълбокото анализиране на заобикалящите събития и факти, оставят трайна диря. Валдано е мозък, който отдавна е излязъл извън и без това немалкия свят на футбола.
Играе за Нюелс Олд Бойс още когато е на 16 години. Висок и здрав, но едновременно с това – някак елегантен и интелигентен нападател.
Но основното е силата, въпреки че самият Валдано иска да е като Пеле. Техничен и изобретателен.
„В аржентинския футбол от 60-те и 70-те не това се толерираше – спомня си години по-късно. – Сила, мускули, агресия и голямо сърце, това се търсеше. Трябва да знаете, че аржентинският манталитет и житейски разбирания са особени. У нас онзи, който ще направи нещо хитро, подмолно и коварно, за да спечели, ще бъде издигнат на пиедестал. А онзи, който честно ще опита да стигне до същия резултат, ще бъде наречен наивник.“
Валдано е хитър, но обича да бъде и открит. Той никога не симулира, което е типично за младите аржентински играчи, извличащи полза от всяка ситуация на терена. На 19 години животът го хвърля в бързата лента, като преминава в испанския Алавес от баската столица Виктория. Тогава – втородивизионен отбор в първенство, в което трябва да си готов да понесеш една торба ритници всеки мач. Това е първият му голям урок във футбола.
Съотборниците му казват, че умирали от смях как четял в автобуса на приглушено осветление, когато се прибирали от поредното гостуване. Четири-пет часа път, а този младок си носи книга…
По-късно, на световното в Мексико, селекционерът с големия нос и още по-голяма лудост в главата – Карлос Билардо, ще побеснее от това. „Какво правиш, защо четеш!?“, крещи треньорът в автобуса по пътя към „Ацтека“, където Аржентина отива да играе финал срещу Западна Германия. „Чета, защото така се изключвам, така се успокоявам“, отвръща Валдано.
„Не искам да си спокоен, искам да си бесен!“, ядосва се Билардо. Валдано вкарва един от головете в онзи мач за 3:2, донесъл световната титла.
В репортаж на аржентинския в. „Кларин“ за живота на отбора по време на Мондиала в Мексико, журналистът описва как на базата на футболния клуб Америка всички национали са постоянно около терените, около барчето и край масата за тенис или телевизорите. Освен един – Валдано. Той чете някъде горе, в стаята си.
И скоро започва сам да пише. Когато е на 25 г. вече има публикувана колонка в „Ел Паис“, която е сътворил на връщане от мач с втория му тим в страната – Реал Сарагоса. Описва усещането от мача, от очакванията, от анализирането след него. Там играе до 1984-та, когато го взима Реал Мадрид.
На 29 години, част от една от кралските особи в играта, аржентинският нападател вече е изградена личност. Но и нещо повече – той попада в клуба на кралете, когато е далеч над останалите си съотборници като визия, разбирания, начетеност и любознателност.
В Реал Валдано отива в романтично време, той е подправката към Петорката на ястреба, която през втората половина на 80-те терозирира Испания, но така и не успява да покори Купата на европейските шампиони.
Вкарва в два европейски финала, в които печели два пъти Купата на УЕФА. Два пъти е шампион. Публиката го харесва, а той се влюбва в бялото на Реал, което напълно пасва на възгледите му.
„Футболът е идеално извинение защо винаги трябва да се усмихваме в живота“, е една от любимите му сентенции. Реал Мадрид за Валдано – това е футболът, който радва хората и им дава поводи да са усмихнати от понеделник до петък, с дозата красота, която им дарява в събота следобед.
„Защо трябва да се играе красив и зрелищен футбол ли? Ами, това е все едно да питаш Борхес защо пише. Или да питаш слънцето – ти защо изгряваш? Ако подчиним всичко на рационалното мислене, статистиките и победата на всяка цена, отиваме по дяволите“ – още една от неговите философски опори за играта. Отстоява ги винаги.
През март 2016 г. този заклет мадридист отново хвана „перото“ и написа колонка специално за каталунския „Мундо Депортиво“. Въпреки че е символ, знаме и кръвна група „Реал“. Написа няколко абзаца със заглавие: „Йохан е в основата на всичко“. Стори го три дни, след като човекът, пред когото винаги се е прекланял, си отиде от този свят – Йохан Кройф. Държеше лично да го каже за своя събрат по душа, въпреки че през годините никога не получиха правото да бъдат приятели. Взаимното възхищение и респект бяха колосални. Просто нямаше как да са приятели – единият архитект на Барселона, а другият – сложил фундамента на Реал като възродена футболна суперсила.
Но великите умове мислят еднакво. Особено във футбола това е доказано.
„Ти построи пътя, ние просто вървим по него“, написа в онази колона Валдано за Кройф.
Аржентинецът спря да играе на терена на 33 години, защото тежка форма на хепатит едва не му струваше повече от футболната кариера. Отказа се и остана в играта като треньор на юношеска формация в Реал, както и като журналист и писател. Най-после стана треньор на първия тим на Реал през 1994-та, след като води Тенерифе и Валенсия в Примера, а отборите му играеха смело и нахакано, все едно са грандове.
Под натиска на агитката, пое отбора от „Бернабеу“ и сложи край на серията от титли на Барса (на Кройф и със Стоичков), като просто разби шампиона с 5:0.
Предизвика и аплодисменти от самия Кройф на отсрещната скамейка. „Ние не им взехме само титлата. Ние най-после взехме от Барса и топката, а това никой в Европа не го бе правил от близо пет години“, каза Валдано в края на сезона.
Именно Валдано даде дебюта на бъдещата легенда Раул Гонсалес. „Всичко дължим на него. Не само аз, а цяла генерация играчи“, казва днес Раул, който е треньор на Реал Мадрид Кастия и не крие кой е менторът му и в тази професия. Първородният син на легендата се казва Хорхе – познайте на кого е кръстен и се опитайте да си представите какъв ефект е имал Валдано върху Раул.
Но треньорската работа не е най-голямата сила на един теоретик, философ, визионер и мечтател като Валдано. През 1998 г. той сложи най-елегантния си костюм и стана спортен директор на Мадрид. Състави и проект за това как Реал ще е най-гледаемото, атрактивно, глобално значимо футболно шоу. Така се роди проектът Галактикос.
Флорентино Перес прегърна идеята и в първите години на новия век Мадрид беше сборище на „Златни топки“, суперзвезди и уникален футбол. Валдано си тръгна в края на 2005-а, два месеца преди същото да направи и Перес. През юни 2009-а президентът отново се върна, а първият му ход бе да назначи Валдано отново. Две години по-късно Хорхе подаде оставка и гордо си тръгна сам от Реал, след като влезе в остър конфликт с треньора Жозе Моуриньо. Валдано си позволи открито да критикува работата на португалеца и я нарече „нещо изключително далечно от философията на Реал“.
Да, философията на Валдано просто не търпи компромиси.
