Спортни хроники: Енио Мориконе – велик човек, творец и тифозо на Рома

Вече повече от две години Енио Мориконе не е сред нас, но музиката му ще се лее, докато свят светува. Няма как – гениите като него си отиват само физически. Присъствието им остава вечно.

Но този път няма да стане въпрос само за музиката му и великото наследство, което оставя, а и за другата му голяма страст – футбола.

В продължение на 80 години Мориконе посещава мачовете на Рома и преживява успехите и болките на „вълците“ като свои. Възторжено говореше за трите шампионски титли и чакаше нова. Не успя да я дочака.

Отиде си през лятото на 2020-а, на 91, след счупване на бедрената кост, причинено от падане.

Роден в Рим през 1928 г. (само година след основаването на футболен клуб Рома), той учи тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. През 1955 г. се захваща с композиране на филмова музика. Мориконе пише саундтрака към над 570 филма, 30 от които са в жанра уестърн. Именно колаборацията му с режисьора Серджо Леоне за „Добрият, лошият и злият“ води до създаването на едно от най-известните му произведения.

Историята за това как пламва любовта на Енио Мориконе към футбола е доста любопитна.

Като дете болшинството от съучениците му са от Лацио.

– Енио, ти също си лациал, нали? – подвикнал някой.

– Да, разбира се. – отговорил бъдещият гениален композитор и тифозо на Рома.

Било му неудобно да каже „не“. Пък и не знаел много за футбола.

След няколко дни обаче баща му му помогнал за едно от най-важните житейски решение за всеки италианец.

– Съучениците ти ми казаха, че си от Лацио. – започнал той.

– Да, така им казах – отвръща Енио

– Как не те е срам?! – слага точка на колебанията Мориконе-старши.

А в следващия момент парче пица, запратено по главата му от бащината ръка, се плъзга по бузата на неуспелия лациал. Футболното му кръщение определено не е било от най-приятните, но е от онези, които те каляват за цял живот. И правят така никога повече да не се съмняваш в избора си.

Енио гледа първия си мач на Рома на живо, когато е на девет. Но не на свещения „Олимпико“, а на стария – „Кампо Тестачо“. Сядат с баща си на един от виражите зад вратата. „Бях на няколко метра от Гуидо Мазети. Всичко си спомням. Той ни пазеше тогава“, разказва Мориконе за победата на римляните с 1:0 през 1937-а.

Любимият му играч е Джакомо Лоси, който остава верен на клуба през цялата си кариера. Нарежда го в личната си класация до Тоти и Де Роси. Има и безброй други любимци и съкровени спомени с „вълците“. 

В началото стана дума, че осем десетилетия бе гледал римляните на живо. Но въпреки огромната си любов и преданост към клуба, композиторът предпочиташе да изживява вътрешно емоциите си. Не скачаше при головете и не търсеше обективите. Не искаше да парадира с това колко е запален по Рома. Обясняваше го простичко, но възможно най-истински. Говореше за възпитание, скромност и уважение към противника и неговите тифози.

Но веднъж избухнал. Случило се на дерби с Лацио, на което бил със съпругата си, приятеля си Серджо Леоне и неговото семейство. Мориконе си мислел, че режисьорът не е запален по футбола и очаквал да гледа мача в приятна компания. Не станало точно така. „Лацио вкара, а Серджо заподскача като обезумял. Зарекох се, че за в бъдеще ще взимам със себе си на стадиона само жена му.“

Макар и доста сдържан, понякога Енио не се усещаше и говореше за „вълците“ на събития, нямащи нищо общо с футбола. Така стана и през 2016 г. на пресконференция в Рим, посветена на „Омразната осморка“.

Когато раздаваше автографи, Мориконе разбра за един от хората, че е фен на Рома и промърмори: „Кажете на ръководството да не прави глупости и да не се разделя с най-добрите ни играчи.“

Толкова голяма обич и болка му бе отборът приживе, че нямаше минута или момент, които да смята за неподходящи да подхвърли нещичко за „вълците“.

А ето как описваше тима на сърцето си композиторът: „Рома винаги е бил отбор с интернационален характер и обгърнат от сантиментална атмосфера. Това е клуб, отворен за хората, който оставя голямо място за въображението: в него можете да видите самба, боса нова и даже чувствено танго.“

През 2017-а, когато Тоти се сбогува с Рома, дълго на „Олимпико“ звучаха творби на Мориконе.

А когато композиторът си отиде, музиката му се чуваше на всички стадиони. В знак на уважение към гения отборите излизаха на терена не под звуците на химна на лигата, а на саундтрака на „Имало едно време на Запад“.

Подобаващо изпращане на един велик човек, творец и футболен почитател.