shareit

Спортни хроники: Едно магическо дуо донесе най-красивите моменти от ерата „Венгер“ в Арсенал

| от Chronicle.bg |

Когато говорим за ювелирния Денис Бергкамп, няма как да не си спомним култовия му гол срещу Аржентина на Мондиал 1998. А когато се връщаме към кариерата на нидерландеца на клубно ниво, веднага в съзнанието ни изплува опустошителното му партньорство с Тиери Анри в Арсенал.

По време на онова Световно първенство през 98-а Анри тъкмо започваше да гради името си на международната сцена. Бе само на 20, но финишира като топ реализатор на Франция, която спечели трофея пред домашна публика. На полуфиналите Бразилия отстрани Нидерландия след изпълнение на дузпи и така „Селесао“ предотврати сблъсък на финала между бъдещите партньори в Арсенал.

В годината преди да пристигне на „Емирейтс“, Анри изпитваше огромни трудности. Французинът не успяваше да демонстрира същата класа в новия си отбор Ювентус. Адаптацията му след трансфера му от Монако вървеше тежко – беше принуден да играе на крилото, а и защитите, срещу които се иaзправяше, нямаха нищо общо с тези от френското първенство.

Междувременно, Бергкамп нямаше подобни проблеми в Англия. Той успя да достигне до двуцифрено число както при головете, така и при асистенциите, макар че Арсенал изпусна титлата в последния ден от сезона, изпреварен от Манчестър Юнайтед.

Мениджърът Арсен Венгер вече се чувстваше доста комфортно начело на „артилеристите“. Пет години по-рано именно под негово ръководство Анри бе дебютирал в мъжкия футбол с екипа на Монако, а френският специалист бе готов отново да заложи на нападателя, въпреки неубедителния му престой в Италия. И това щеше да се окаже едно от най-великите треньорски решения на Венгер.

Но връзката между Анри и Бергкамп, която в един момент се превърна в почти телепатична, не се зароди изведнъж. Добрата форма на Нванкво Кану не позволяваше двамата да играят постоянно заедно на терена. Венгер започна с тримата едновременно, но скоро разбра, че ротацията е най-добрата му опция.

Нито един от тримата не започна повече от 26 мача като титуляр във Висшата лига. Но първите знаци за брилянтното партньорство вече си личаха. Анри направи великолепен сезон, в който наниза 17 гола, докато ролята на Бергкамп стана вече по-креативна и попаденията му спаднаха на само шест. Но „топчиите“ изглеждаха далеч от отбор, който може да претендира за титлата на Юнайтед, който този път стана шампион със смазващ аванс от 18 точки на върха.

През следващата кампания борбата за местата в атака в Арсенал стана още по-ожесточена след пристигането Робер Пирес и Силвен Вилтор. Големият губещ беше нидерландецът, който записа по-малко от 20 мача като титуляр във Висшата лига, а головете му спаднаха до три. Бергкамп беше вече на 30 и изглеждаше така, сякаш времето му на „Емирейтс“ е към края си. Арсенал пък трябваше да се задоволи с още едно второ място.

Френският нападател вкара още 17 попадения през кампанията и феновете започнаха да се чудят какво ли би станало, ако и Бергкамп бе на върха на възможностите си. Оказа се, че най-доброто от партньорството между двамата нападатели тепърва предстои.

Истинската „златна“ ера на Арсенал започна през сезон 2001/02. Според мнозина, именно това си остава най-добрият сезон на Венгер на „Хайбъри“, по-добър дори от този с Непобедимите две години по-късно. Ключовите фигури за тези успехи бяха именно Анри и Бергкамп, които най-накрая получиха възможност да играят заедно и да заформят един от най-паметните дуети, които Висшата лига е виждала.

Вилтор бе преместен да играе по фланга, за да могат Анри и Бергкамп да имат цялата свобода, от която се нуждаят в центъра. И именно тази свобода, оползотворена от магията и импровизацията на Бергкамп и бързите крака и смъртоносния завършващ удар на Анри, превърна това дуо в легендарно.

Двамата знаеха отлично ролите си – Бергкамп бе мозъкът, който трябваше да създава положенията, а работата на французина бе да ги завършва. Това се отдаваше по природа на Анри, който приключи сезона с 24 попадения и спечели „Златната обувка“ във Висшата лига. Но по-впечатляващото бе, че Арсенал най-накрая стигна до титлата.

Анри и Бергкамп се обединиха и с тяхна помощ „артилеристите“ най-накрая успяха да издърпат титлата от ръцете на Манчестър Юнайтед. Нападателят навлизаше в най-продуктивните години от кариерата си, а въпреки че вече бе на 33, брилянтните отигравания на Бергкамп нямаха край.

Имайки зад себе си холандеца, Анри започна да блести по-ярко от всякога. През сезон 2002/03 завърши с изумителните 32 гола и 23 асистенции във всички турнири, което във времената преди Лионел Меси и Кристиано Роналдо си беше почти извънземно постижение.

Арсенал не успя да защити титлата си, но спечели ФА Къп. Анри и Бергкамп се разбираха отлично не само на терена, но и извън него. Французинът го предели като най-добрия футболист, с когото е играл някога. “Десетката” не пропусна да върне комплимента, определяйки нападателя като „завършен футболист“.

Но Анри бе толкова „завършен“ само с Бергкамп до себе си. През 2003/04 пък Арсенал постигна нещо невиждано и досега във Висшата лига, завършвайки цял един сезон без да допусне дори една загуба.

Това беше един фантастичен отбор от изключителни индивидуалности, които Венгер беше събрал на едно място, но, без съмнение, героите бяха Анри и Бергкамп. Класата на двамата изпъкваше дори на фона на блестящите им съотборници.

Анри вече се беше превърнал в лидера на „артилеристите“, но нидерландецът не пропускаше да докаже, че за класата възраст няма, въпреки че участията му вече бяха редуцирани до две трети от мачовете. Демонстрира го и във финалния кръг, когато отново той даде паса за победното попадение срещу Лестър.

Следващите два сезона се превърнаха в лебедовата песен за партньорството между двамата. Бергкамп вече бе в процес на предаване на щафетата на друг изключително техничен холандец в лицето на Робин ван Перси. Но ветеранът все още имаше какво да даде на Арсенал.

В последния мач от 2004/05 вкара гол и подаде за още три при разгрома със 7:0 над Евертън, а феновете крещяха „още една година“. Това бе своеобразен вот на доверие за вече 36-годишния Бергкамп.

В същата кампания Анри задмина Иън Райт като голмайстор №1 в историята на Арсенал. Не е случайност, че Райт се изкачи до тази позиция също с помощта на Бергкамп. Това, разбира се, не омаловажава индивидуалната класа на Анри, който заби 25 и 27 гола в последните два сезона от партньорството си с Денис. И едва ли за някого е било изненада, че само година след отказването на Бергкамп французинът потърси нещо повече (и го намери) в Барселона.

Съществува нещо много поетично във факта, че краят на кариерата на Бергкамп в Арсенал дойде в същия момент, в който „артилеристите“ трябваше да напуснат „Хайбъри“. Арсенал играеше там от 1913 г., а гениалното партньорство между нидерландеца и Анри бе най-красивият начин феновете да се простят с митичния си стадион.

На земята, на която някога се издигаше съоръжението, вече са построени жилищни блокове. Но спомените продължават да живеят в паметта на онези късметлии, които имаха щастието да видят две от най-бляскавите звезди, които английските терени някога са посрещали. Партньорството между Бергкамп и Анри е безсмъртно и ще се запомни като едно от най-великите не само във Висшата лига, но и във футбола като цяло.

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Едно магическо дуо донесе най-красивите моменти от ерата „Венгер“ в Арсенал