Първият спортист, заловен с допинг на Олимпийски игри

Професионалните спортистите винаги са се опитвали да изкривяват правилата в своя полза (а понякога и да ги нарушават). Международният олимпийски комитет обаче започва да тества за допинг едва през 1968, а приема въпроса сериозно чак през 90-те години. И така, на Игрите през ’68 въпреки че за доста спортисти се е смятало, че използват допинг, Комитетът успява да хване и дисквалифицира само един човек. Но каква субстанция приема, за да заслужи строгото наказание и да стане първият човек дисквалифициран за допинг?

Той пие две бири преди състезанието.

Допингът е част от олимпийската културата. Преди забраните да влязат в сила, хората са взимали всякакви неща, за да станат по-силни. В древността състезатели пият отвари от „мистериозни“, често токсични билки и дори смилат и приемат животински тестиси, за да прехвърлят енергията на животното в себе си. По това време съвсем няма правила за допинг, но за сметка на това има правила срещу магии и проклятия. С други думи – в древните олимпийски игри всички са могли да правят и взимат какво си искат, за да подобрят представянето си, но е било забранено да влияят на другите.

Когато Игрите започват да се организират отново през 19 век, важат същите правила. Затова през 1904 година победителят в маратона Томас Хикс взима стрихнин и пие бренди, което треньорите му дават по време на състезанието направо пред организаторите и публиката.

Шишенце със стрихнин

Историята на Томас Хикс е любопитна сама по себе си. По това време се вярва, че стрихнинът в големи дози е смъртоносен, но в малки помага на атлетите, заради мускулните спазми, които предизвиква. Хикс приема три дози от веществото и това не е единственият начин, по който треньорите му се опитват да го убият. Те му дават отрова за мишки и бренди, но не му дават да пие вода. Малко преди края на състезанието Хикс вече халюцинира и не може да стои сам на краката си. Затова е пренесен на ръце до и през финиша. Веднага след това припада и докторите не успяват да го светят цял час. Чували ли сте историята за маратонеца, който минава голяма част от трасето с автомобил? Той се казва Фред Лорц и става въпрос за същото състезание. Фред обаче е разобличен и дисквалифициран като вторият в състезанието е обявен за победител – Томас Хикс. Олимпийските игри едно време са били чудесни!

Инцидентът на Кнуд Енемарк Янсен

Обратно на допинга. Нормално, МОК не издава забраната преди някой да умре. Нещастникът е Кнуд Енемарк Янсен, велосипедист, който почива по време на състезание. Преди това приема котейл от различни субстанции, включително роникол, от своя треньор. Температурата по време на състезанието е 42 градуса и Кнуд получава слънчев удар, пада и си удря главата. Въпреки че причината за смъртта му не е химията, МОК е притиснат от медиите да забрани допинга още на игрите през 1968, както и става.

Ханс-Гунар Лилиенвал

На Зимните игри в Гренобъл, Франция през 1968 никой не е заловен с допинг. Но на летните в Мексико Сити – шведският атлет Ханс-Гунар Лилиенвал е заловен с алкохол в кръвта. Как така алкохол ли?

Все още витае идеята, че в правилните количества алкохолът всъщност може да стимулира физическата дейност. За игри, в които състезателите разчитат на техника и мускулна памет – като дартс, билярд… – алкохолът всъщност може да помогне, защото отпуска физически и психически. Слаучая с Лилиенвал е именно такъв. Той е състезател по съвременен петобой – спорт, който включва фехтовка, стрелба, плуване, бягане и конен спорт – и се надява две бири преди състезанието да му помогнат поне в някои от тези игри.

Ханс-Гунар печели бронзов медал на състезанието! Но след като в урината му е намерен алкохол, той е заставен да го върне. Същото спохожда и останалите пентатлети от шведския отбор.

По онова време тестовете са били единствено на урината, защото кръвните тестове, разбира се, включвали игли, от които състезателите могли да заразят или по някакъв друг начин контузят. Също така, тестът по това време хващал само определени субстанции, предимно твърди наркотици като кокаин и хероин, но не и стероиди… През 1969 година, когато американски щангист разбира в интерю, че амфетамините вече са забранени за употреба, той казва, че с другите спортисти вече взимат неща (разработени в Западна Германия), които не са били забранени на предните олимпийски игри: „Когато забранят и тях, ще взимаме нови, които все още не са забранили… Като игра на котка и мишка е.“

В крайна сметка, когато имаш толкова малко време да достигнеш висини в кариерата си, гледаш да се възползваш от всички възможности. Дори както видяхме на последните Игри, от вендузите.