shareit

Никола Петров: Най-силният мъж на света

| от |

Никола Петров остава сирак малко след като се ражда в Горна Оряховица на 19 декември 1873 г. За да се препитава трябва работи – още едва на 10. През годините се занимава изключително с ръчен труд – градинар е в Румъния, участва в построяването на бирената фабрика в Горна Оряховица, а по-късно, през 1892 г. работи и на каменна кариера в Русе.

Само след 3 години обаче животът му ще се промени.

За да избегне военната служба Никола заминава за Румъния, където отново е градинар. Докато е в Браила посещава цирка Сидоли, където работи известният борец Жорж Расо. По това време популярен номер по цирковете е много силен мъж да предизвика човек от публиката да се борят. Ако го победи, зрителят печели парична награда – в този случай 500 леи.

Така Расо има злополучието да предизвика Петров, който след 30-минутна борба го побеждава. Две седмици по-късно италианецът е последван и от французина Жан Дублие. Жан обаче вижда таланта на яшкия българин и става негов треньор (Дублие тренира още Юсуф Исмаил и Филиз Нурулла от Шуменско и Кара Осман от Пловдив).

Според една легенда първият треньор по борба на Никола е кръчмарят Деньо, който го наблюдава как надвива всичките му връсници в Оряховица. Той му показва и първите хватки, след което залага цяло буре вино, ако някой успее да надвие момчето.

Всеки случай срещата на Петров с цирковите артисти е моментът, който бележи началото на Най-силният човек на света за 20 век!

Историята му обаче има две лица – едното е, което комунистическата литература рисува, другото е от останалите сведения.

Комунистите твърдят, че Петров става Шампион на Америка в Ню Йорк на 20 юли 1898 г., през 1899 г. във Виена става европейски шампион по класическа борба, а през 1900 г. става световен в Париж.

В Америка отива с колебание, защото спортът има лоша репутация заради връзката му с гангстерите, и след като печели, си тръгва и никога повече не се връща, въопреки че е приет с радост от публиката. Твърди се, че там печели срещу Джим Корбет, популярен боксьор, и взима награда от 100 000 долара. В Париж на огромен за времето си турнир надвива за титлата в осмата част гиганта Пол Понс, който е висок 216 см и тежи 145 кг., докато Никола е 175 см. и тежи 105 кг. Така за първи път в българския спорт имаме световен шампион. От турнира Петков печели 30 000 франка и е окичен с копринена лента, на която пише „Най-силния мъж на света за XX век“

Тези твърдения обаче са малко съмнителни. Няма официални сведения Никола изобщо да е бил в Америка, а наградата от 100 000 долара през 1898 година за турнир по борба е просто абсурдна. Също така никое тяло не контролира международните титлите в борбата по онова време; тоест всеки организатор може да каже, че неговият турнир дава европейска или световна титла. Както и се случва редица пъти.

Но няма съмнение – Никола Петров печели много професионални турнири по гръко-римска борба: има 16 първи места, 23 втори и 12 трети. Три от първите му места са след като си идва обратно в България.

Завръща се в родината след като България отбелязва своята независимост през 1908 г. и за всички, които са се отклонили от военна служба (като него), е обявена амнистия.

В Горна Оряховица е посрещнат като герой – през 1909 г. дори е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество „Юнак“, на което подарява личните си гимнастически уреди.

Идва Първата световна война, през която Никола работи с езиците, които е научил в странство, като военен преводач. Но едно по-важно събитие в този период е, че на 44 години решава да се задоми – и се жени за 16-годишната Стефанка от село Дичин. Двамата живеят в Горна Оряховица, където също така стават и четирима – след като им се раждат Иван и Николина. Иван много прилича на баща си и живее дълго в чужбина; но след Втората световна война следите му вече се губят. Николина пък дълги години има честта да връчва пояса на победителя в турнира на името на баща й „Златния пояс на Никола Петров“, който се провежда в негова чест след 1963.

Когато свършва Първата световна Никола отива в София, където през 1921 г. организира първата школа по борба. Има и идеи за много спортни зали в столицата и други големи градове в страната – идеи, които споделя не с кой да е, а с председателя на тогавашното Народно събрание Ангел Николов и с министър-председателя на страната Александър Стамболийски, който го подкрепя.

Една от малкото сили, които успяват да преборят Петров обаче е хазарта. Докато е в София той успява да пропилее всичките си пари по залите и се налага да се върне на тепиха.
След преврата на 9 юни 1923 година и убийството на Стамболийски положението му се влошава още повече.

Но на помощ идва отново циркът – този път в лицето на известните циркови артисти братя Добрич. Така на техния манеж започва да се появява борец с прозвището Черната маска, който сразява всичките си противници…

Железният мъжага се среща със смъртта на 2 януари 1925 година заради спукана аорта.

През 1973 г. по случай 100-годишнината от рождението му в родния му град е издигнат паметник и е построена спортна зала, кръстена на него. 25 години по-късно е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.

Получава, разбира се, и званието „Заслужил майстор на спорта“, посмъртно през 1962 г.

 
 
Коментарите са изключени за Никола Петров: Най-силният мъж на света

Повече информация Виж всички