Спортът е единственото място, където вратите са отворени за всеки един човек. Понякога може да бъде само хоби, а често е кариера, която носи световни успехи. На днешната дата един български боксьор излиза на ринга в Хелзинки, за да остане в историята като първият роден атлет, спечелил медал за България. След него ще има още много други, но първият никога не може, а и не трябва да се забравя. Неговото име е Борис Георгиев – Моката.
В цялата си спортна кариера изиграва 289 мача и 54 от тях са международни, а това е особено добър резултат, при това във време, в което боксът не е точно джентълменския двубой, който сме свикнали да гледаме. Дори и днес има твърде много критици, които не оценяват или смятат това за чиста форма на насилие. Боксът има своите корени и е описван още от Омир в неговата прословута Илиада. Каква е историята на Моката? Роден е на 6/10 март 1929 гг. в Добрич.
Двете дати са в стар и нов стил. Учи в Мжъката гимназия и след това завършва Спортната академия с отличен успех. Боксът идва малко по-рано. На 16 години слага ръкавиците и тренира на ринг и извън него. Любовта не стихва и в казармата, където успява да привлече и други почитатели на този спорт. Моката успява да спечели вниманието и на един от най-добрите треньори по това време – Константин Николов от ЦСКА.
Николов е известен със своя прякор Замората. Двамата са имали доста дълги тренировъчни сесии, но освен бокс, Моката ще открие и още една любов – армията. Освен като професионален спортист, неговата втората задача ще е да отговаря за физическото състояние и спортната активност на войниците в Доброславци. Боксьорът никога не забравя армейската дисциплина и така само 7 години след казармата – официално е войник от 1945 г. – през 1952 г. нашият боксьор ще направи чудо. В следващите 7 години ще запази републиканската титла, а също така ще вземе и купата „Странджа“ през 1955 г.
Интересното е, че тези трофеи идват веднага след Олимпийските игри в Хелзинки, а там историята е също особено цветна. Моката официално се състезава в категория до 71 килограма. Това е било планувано от самото начало. Обикновено в бокса е много лесно един състезател да качи килограми, за да запази категория, но далеч не е толкова лесно свалянето на килограми, при това за ограничен срок от време. Моката преминава бързо в друга категория и получава място за двубоите в до 75 килограма.
Логично е да се досетим, че когато тялото е свикнало с едно тегло, а за по-малко от седмица получава още четири, неговите движения и енергия ще бъдат доста бързо изчерпаеми. Това обаче не пречи на родния атлет да се изправи срещу опоненти като Алфред Щюрмер, Терънс Гудинг и Дийтер Вемхьонер. Това са първите бойни скалпове, които трябва да се вземат за достигането до полуфиналите. Моката прави чудо и за първи път кара родната публика да мечтае. Изтегля късата клечка, защото се изправя срещу миналогодишния сребърен медалист Василе Тита. Георгиев е понесал доста тежки удари и ръцете му са разбити. Публиката получава двубой, който може да бъде пример за изкуството на бокса.
Според официалните данни, трима от съдиите дават гласа си за българина и само един за румънеца. В този момент последната дума е на американския съдия, който ще промени своята оценка и ще номинира именно румънеца за победител. Според британската преса, Моката е бил достойния победител, но най-вероятно американеца е искал по-лесен опонент за Флойд. Финалът също е можел да бъде кървав, защото на тези Олимпийски игри ще открием, че Флойд Патерсън сваля категорията си от 81 килограма на 75 килограма.
Именно американският боксьор ще спечели златото. Нещо по-интересно е, че след това сражение става ясно, че олимпийската комисия променя правилата и поставя 5-ма съдии, забранявайки им изобщо да сменят своите резултати след края на двубоя. За Моката това е първият голям турнир – след това ще участва в три европейски първенства, но дебютът му е именно в Олимпийски игри.
Губи от миналогодишния втори и се изправя в битката за третото място, където вече има малко повече опит. Със закриването на Олимпийските игри в Хелзинки, той носи родното знаме в церемонията. Това е първият му и единствен бронзов медал. Моката участва на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. и тогава отново достига до четвърт финал срещу Збигнев Петжиковски. По думите на някои спортни журналисти и с оглед на записките, Моката се е борил отлично и само шансът го лишава от втори медал, но това не е от значение. Първият олимпийски медал е именно негова заслуга. През следващите години ще има честта да носи олимпийския огън за игрите в Москва през 1980 г. и втори път за игрите в Атина през 2004 г.
През целият си живот, нашият боксьор не само не съжалява, но и продължава да следи спорта с особен интерес. 33-те години в армията позволяват да развива и да показва на родните таланти пътя към професионалния бокс. Това също не е изненада. След като се пенсионира с чин подполковник от ВВС. Борис Георгиев се надява да живее спокойно и да се наслаждава на спорта. Единственият проблем е, че той самият не иска и не може да стои далече от ринга.
Ето защо в родния си Добрич ще бъде един от уважаваните треньори, а съдейки по опита и полученото от този спорт, неговите насоки са били от полза на мнозина. През 1996 г. Борис Георгиев става почетен гражданин на град Добрич, а през 2010 г. е награден с орден „Стара планина“ първа степен. Борис Георгиев напуска този свят на 29 януари 2017 г. и тогава е на 87 години.
Зад себе си е оставил много победи и още много лични успехи, както за себе си, така и за атлетите, които е подготвял. Любопитен факт е, че прякорът не идва от ринга, нито от променените олимпийски правила, всичко започнало от едно малко кафене, където работил. Клиентите често казвали „Дай една мока!“ или „Една мока, моля!“. Никой дори не подозирал, че Борис ще вземе прякора на популярното кафе със себе си, при това на толкова високо ниво.