Как Nike платиха 200 000 долара, за да изпратят африкански скиор на Зимните Олимпийски игри в Япония
Довършете популярната шега „Жена-шофьор и… няма!“. Оказва се обаче, че в историята може да съществуват много изключения. В случай, че не се сещате кое е другата мистична фигура, използвайки всички похвати на политическа коректност, най-вероятно сентенцията ще продължи с „африканец-скиор“. Времената се менят и поне с ръка на сърцето можем да заявим, че жените-шофьори стават значително по-добри, но какво можем да очакваме за историята със скиорите. Манията за каненето на африкански държави, при това за зимните олимпийски игри, спокойно може да се маркира като акт на лудост.
И всичко започва с отбора на Ямайка и участието им на Зимните олимпийски игри в Калгари, Канада. Господата пристигат на летището и осъзнават, че току-що са преминали доста сериозна климатична преграда. Треньорът на Ямайка по бобслей е Хауърд Силер се опитва да докаже на света, че този спорт може да се практикува от всеки, какво като липсва сняг в Ямайка? Отборът пристига с много скромна екипировка, липсвали са спонсори по обяснима причина и след като господата не успяват да постигнат много, но когато участват по двойки, финишират на 30-то място от 41 отбора.
С други думи, останалите 11 отбора определено са се чувствали особено унизени, за да паднат от Ямайка. Това не пречи на комисията, както и на феновете да ги приветстват, добрата кампания се оказва положителна и мнозина искат да видят как ще се справят господата. През 1992 г. Ямайка се завръща отново и този път финишира на 14-то място, изпреварвайки САЩ, Русия, Австралия и Франция, което наистина е постижение. Вниманието за пореден път е тяхно, а през 2002 г. отборът по двойки ще постави световен рекорд.
Най-вероятно се чудите защо говорим за скиори, след като тук темата е насочена изцяло към бобслей? Това е причината да се роди следващата гениална идея, която дълго време ще се смята за една вълнуваща маркетингова грешка. Дори ще влезе в историята като такава, а за всичко това можем да обърнем внимание към компанията Nike. По това време, когато Ямайка прави фурор на игрите, господата решили, че могат да монетаризират добрата история и да покажат, че спокойно могат да превърнат всеки в шампион. През 1998 г. Зимните Олимпийски игри се провеждат в Нагано, Япония. Сред обичайните заподозрени, предимно страни със зимен сезон и за изненада на мнозина – сняг, на игрите пристига и Филип Бойт.
Той е единственият представител на Кения и е готов да се състезава в дисциплината крос-кънтри ски. Това е състезанието, в което скиорите трябва да изминат сериозни разстояния, курсът обикновено е между 8 и 12 километра. Хегемони на този спорт са норвежците, които започнали да го практикуват още през XVIII век, след като през по-голямата част от времето се налага да се придвижват именно по този начин. За подобни дисциплини се изисква особено внимание, атлетизъм, сръчност и издръжливост.
А имайки предвид, че това е първото официално участие на Филип, както и на Кения, можем да бъдем сигурни, че историята ще бъде впечатляваща. И неговото присъствие не може да се случи по друг начин, освен с помощта на въпросната компания. Господата разполагали със златното име на баскетбола към този момент и Майкъл Джордан вече добивал невероятни приходи, но мечтата на директорите е да направят чудо, този път на олимпийските игри.
И по тази причина скаутите на компанията са изпратени в топлите страни, за да намерят най-подходящия човек, който да участва в Япония. Избрани са двама души Филип Бойт и Хенри Биток. Проблемът е, че Филип никога през живота си не е виждал сняг и започва да тренира на ски с колела. В последствие компанията ги командирова във Финландия, където все пак да разберат какво точно се изисква от тях. По-късно Филип ще заяви, че никога през живота си не е изпитвал толкова студ, колкото сега, а карането на ски се е превърнало в безумно наказание. Необходимо му е време, за да се адаптира.
Плановете на компанията започват да привличат вниманието и докато някои подкрепят, други го наричат опит да се привлече вниманието на тълпата. Спонсорът предоставя около 200 000 долара на всеки кандидат за екипировка, храна и транспорт до Финландия, както и за тренировката. Логиката също не е особена трудна, след като Nike изпраща финландци да тренират в Кения – предимно лекоатлети, защо да не направи и обратното. Когато идва време за квалификации и двамата не успяват да се класират. След като провалът е пълен, Кения официално заявява, че ще влезе в Олимпийските игри и иска една свободна автоматична квалификация за Филип Бойт.
Малко преди да започнат Олимпийските игри, Бойт губи две седмици, защото се натравя с храна и лежи в болницата. Въпреки това, успява да се оправи на време и заминава за първото си олимпийско състезание в живота, при това в дисциплина, която мнозина се замислят дали да влязат. Предстоят му 10 километра със ски, при това в най-лютите възможни условия. На 12 февруари се впуска в състезанието и веднага показва една основна истина – скиорите не се раждат в Африка.
Филип в началото е изключително хаотичен, мнозина са ударени жестоко от тежък дъжд. Понеже никога не е тренирал на мокър сняг, кениецът признава, че именно тези атмосферни условия са причината да падне няколко пъти. Когато идва време да се изкачва по баирите, ските му започват да затъват в снега и описва бягането си като тичане на високи токове. Междувременно конкурентите му успяват да го оставят много назад в състезанието. Когато финалът е пресечен от Бьорн Даихили от Норвегия, той не отива да вземе своя медал, защото разбира, че Филип все още се състезава и е единственият състезател, който все още не е завършил състезанието.
Норвежецът чака своя колега да финишира и го поздравява на финала. За негова изненада, вместо да има достатъчно шеги и закачки по темата, публиката го подкрепя. По-късно Бойт ще заяви, че се е чувствал така, сякаш е спечелил златен медал, макар и да финишира около 20 минути след победителя. След края на състезанието, представителят на Кения заявява, че мечтата му е да спечели златото и се надява да бъде първият африканец, който ще постигне това. Кениецът участва в още две олимпиади до 2011 г.
Кръщава първородния си син на норвежеца, който го е подкрепял най-много. Така или иначе историята не може да се промени, а макар и компанията да заявява, че спортът не трябва да има граници, Бойт така и не успява да изпълни заканата си. Дори обещанията на олимпийския комитет гарантират, че ще има още повече атлети, най-вече скиори. Очевидно Nike са решили да не инвестират повече и голямата им мечта просто не се случва.
