Агата Кристи се оказа пионер в сърфирането

Когато стане дума за каране на сърф, вероятно си представите загорели млади мъже и жени на калифорнийските плажове с избелели от слънцето коси и изваяни коремни мускули.

Но няма да грешите и ако си представите писателката на криминални романи Агата Кристи, която се мотае в „оскъден“ изумруденозелен вълнен бански костюм и кожени ботуши. Това е така, защото Кристи е пионер в този спорт – колкото и да не ни се вярва.

Агата отива на пътешествие

През 1922 г. 32-годишната писателка придружава съпруга си Арчи на световна обиколка, за да популяризира предстояща изложба, чиято цел е да изтъкне постиженията на Британската империя. (Тя включвала атракции като скулптура на принца на Уелс, изработена от масло, както и слонове на име Симла и Соси.) Така Кристи се озовава в Южна Африка, където се запознават с един местен обичай: каране на сърф на плажа Муйзенберг.

„Винаги, когато можехме да си откраднем малко свободно време – или по-скоро когато Арчи можеше – вземахме влака и отивахме в Муйзенберг, вземахме дъските си за сърф и излизахме да сърфираме заедно“, пише тя в „Автобиография“, мемоари, публикувани посмъртно през 1977 г.

Първоначално двойката се справя най-добре с чисто плоски дъски, които обаче според оплакванията ѝ „те удрят по средата“, а след това преминават към „леко извити дъски“. Тъй като дървените дъски са и „лесни за носене“, тя бързо се впуска в тази дейност, въпреки че както сама признава, няколкото пъти пада по лице на пясъка.

Двойката продължава обиколката си през Австралия и Нова Зеландия, преди да се озове в Хонолулу, Хавай, където, както може да се очаква, Кристи се радва на много вълни, които да я предизвикат. Вероятно те са били твърде напреднали за начинаещи, тъй като тя си спомня, че двамата с Арчи са предупредени да излязат от водата от загрижен местен жител.

Неустрашима, Кристи си купува вълнен бански костюм (който описва като „прекрасна, оскъдна изумруденозелена вълнена рокля за къпане“), както и кожени ботуши, предназначени да я предпазват от острите корали, и се заема да усъвършенства техниката си на Хаваите от август до октомври 1922 г. Бързината е голяма част от тръпката за нея – по-късно тя пише, че сърфирането ѝ се струва като да се движи с „200 мили в час“ – и скоро успява да премине от легнало положение върху сърфа в изправено.

Последното постижение има и известно историческо значение. През 2011 г. изследователят на Музея на британския сърф Пийт Робинсън установи, че Кристи и съпругът ѝ вероятно са били сред първите британски граждани, които са се научили да карат сърф в изправено положение.

„В началото на 20-те години на миналия век много малко британци са карали сърф, а единственият, за когото знаем, че е карал по-рано от нея и е стоял изправен, е принц Едуард“, казва Робинсън пред The Guardian.

Новаторският подход на Кристи

Не след дълго новото занимание вече си намира място в нейната работа. В романа ѝ от 1924 г. „Мъжът с кафявия костюм“ героинята Ан Бедингфелд се озовава прекрачила сърф дъска в Кейптаун, Южна Африка.

Това, че британец кара сърф, е необичайно по онова време, а че Кристи, жена, го прави, е още по-любопитно. Жените със сигурност са карали преди нея – жена на име Накоокоо триумфира на състезание на остров Мауи през 1887 г., но през по-голямата част от ХХ век сърфът се е възприемал като мъжки спорт. Мъжете са получавали по-голямата част от паричните награди и отразяването в пресата – дисбаланс, който започна да се променя едва през последните години. (Едва през 2019 г. Световната сърф лига определи равни финансови награди за мъжете и жените.)

Не е ясно до каква степен Кристи е продължила да се занимава и в по-късен етап от живота си, въпреки че е известно, че често е посещавала остров Бърг, където е имало вълни. Предвид привързаността ѝ към този спорт е възможно да е практикувала винаги, когато е имала възможност.

Кристи казва: „Това е едно от най-съвършените физически удоволствия, които съм познавала“.