Отношенията и връзката по време на полов контакт, са особено необходим елемент не само в човешките отношения, но и в природата. Човешката физиология се доближава изключително много до тази на маймуните, следователно някои учени се опитали да открият прилики в поведението по време на половия акт. Оказва се, че такива връзки има.
Изследователите изследвали поведението на женските бисексуални шимпанзета. Оказва се, че има 17 женски в зоо парка в Щутгарт в югозапдна Германия. И освен полов контакт, животните показват и още едно качество в социо-сексуалните отношения – търсят контакта очи в очи. Оказва се, че докато половият контакт е само една част от поведението на маймуните, другата основна цел е обедениние и създаване на връзки.
Женските маймуни се опитват по този начин да спечелят позиции в своята социална група и да се издигнат сред мъжките екземпляри в клетката. Имайки предвид, че генетично са около 98% близки до човечеството, можем да забележим колко често попадат в най-различни изследвания и най-важното – поставят много въпроси за човешката еволюция. Що се отнася до полови предпочитания, всички обитатели на клетката, както и в природата, могат да се смятат за бисексуални – около 75% от контактите, които имат през целия им живот, не води до репродукция.
Наблюденията показват, че женските са намерили начин да стимулират половите си органи, използвайки допир и търкане, но интересен факт е, че женските се стремят да осъществят този контакт не само с женските, но и с другия пол. Този контакт често се използва за редуцирането на стреса, демонстрирането на надмощие, както и потушаването на конфликти в една група. Интересен факт е, че маймуната, която гледа повече в очите своя партньор, практически получава и по-голямата сила, следователно онази, която изгуби тази игра, автоматично губи позициите си.
Защо обаче това откритие е толкова важно? Според изследователката Джилия Аничарико, погледът е един от социалните феномени, които влият особено на човешките взаимоотношения и се смята за определящ и водеш в социалните динамики. И докато психолозите се стремят да открият отговорите на малко по-дълбоко ниво, изследователи като Джулияна се опитват да проверят своите теории именно към най-близките до човека индивиди. Освен това се забелязват и много други прилики, когато говорим за поведение и решение.
Погледът при маймуните е от особено значение дори при възпитанието на малките. Забелязва се, че онези индивид, които го поддържат по-сериозно, могат да се похвалят и със значително по-дълги връзки. По време на експеримента се наблюдава, че женските представители са значително по-активни от мъжете, те налагат своята доминация многократно за едно денонощие, а най-често битката се води за установяване на лидера на групата, повече храна и евентуални наказания. Някои са готови дори да провокират противник, за да се стигне до по-щастлива развръзка.
Според учените, тук не можем да установим точно определена форма на управление, но знаем, че социалната група е предимно матриархална. Битката за позиция се променя по няколко пъти на ден, но докато мнозина се борят за индивидуалност, когато групата се обедини, за да посреща по-сериозен враг, разпределението на силите се разпръсква.
На финалът се стига до заключението, че именно контактът с очи се смята за процес, който е изисквал сериозно време за усвояване сред индивидите. Защо обаче е необходима сила и доминация? Повечето женски предпочитат да се движат на групи, предпазвайки се от атаките на мъжките, които често предпочитат да живеят сами и да се самоизолират.
Заглавна снимка: By © Hans Hillewaert, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16264708