В животинския свят ще открием някои много странни същества, придружени с още по-странни навици. Замисляли ли сте се защо овните винаги премерват твърдостта на черепа си, при това толкова атрактивно, придружени с един зловещ тътен след сблъсъка. И до днес това е една от най-впечатляващите битки в природата, но защо животните се сражават по този начин? Обикновено мъжките се опитват да маркират територия, да впечатлят женските и да демонстрират сила. Дори и това да е обичайна гледка, учените нямат отговор защо точно това е начинът им за сражение.
Двубоите обикновено се случват в активния сезон на чифтосването и самите овни имат няколко тактики, с които не позволяват на женските да напускат стадото. Според циклите на движение, овните имат три варианта за пресичане на порива на женската са: гледане, куриране и блокиране. Обикновено мъжките се превръщат в много опасен противник и никога не допускат партньорката да отиде на друга по-неутрална територия и да бъде ухажвана от друг мъжки. Чрез блокиране и очевидно – назидателен поглед, мъжкарите се стремят да запазят поколението, но често се стига и до демонстрирането на сила и доста свирепи битки, като те се водят както между по-млади и стари индивиди, така и между случайно преминаващи обитатели.
Мъжкият избира една женска и започва да се грижи за нея през целия период на размножаване, като много след това продължава да я пази. В това отношение ще открива храна, ще я пази от хищници и дори ще се постарае да отбие всички останали мераклии. Курирането настъпва в онзи момент, когато двама мъжки се срещнат в битка за сърцето на женска. Има един проблем, този сблъсък практически се смята за един от най-некачествените за защитаването на женската, а нещо още по-забавно, половинката винаги предпочитала дългосрочни отношения и след като един път е била защитена и привлечена от мъжкия, рядко се насочва към друг, но очевидно, овните изобщо не знаят това.
Интересното е, че повечето мъжки представители започват тренировката си по забиване на главата в препятствия от най-ранна възраст. Покрай тях усвояват и някои от по-специфичните танци, с които да предизвикват другия на бой и всичко след този момент е история. Освен за защитата на женското съсловие, господата водят сражение и за запазването на територия, за налагането в ранг и за протекция на водоемите, ако са малко на брой. Физическата сила се превръща в сертификат за доминация.
При защитата срещу хищник, тежката и корава глава ще се забие в тялото и ще нанесе сериозни травми в противника. Най-важното е, че във вселената на това животно, абсолютно всичко може да се превърне във враг. Те се забиват в други животни, в мотористи, автомобили и всичко останало, което може да им се стори като заплаха. Ще открием в интернет, че много често могат да повалят човек на земята, като тогава в употреба влизат и копитата. Защо обаче не се нараняват никога при подобна атака? Оказва се, че природата си знае работата.
Когато карате по неравен терен, амортисьорите поемат повечето неравности и балансират целия автомобил, това животно работи на същия принцип. Неговите рога не са направени от кокал, те са изцяло от кератин – съставката, която образува копитата при конете и ноктите на хората. Започват да се сформират в юношеската възраст и продължават да растат през целия живот, като никога не падат. Във времето могат да се наранят и парчета от тях да паднат, но това не пречи по никакъв начин. Протекцията се подсилва и от епителната тъкан под тях. Следователно колкото и тежък да е ударът, овенът не усеща абсолютно никаква болка.
Очите им работят като мерник и всичко необходимо е малко скорост, за да нанесат тежките удари. Ако сте гледали американски футбол и сте ставали свидетели на силата, с която човешкото тяло може да се превърне в таран, то трябва да знаете, че овенът разполага с 10 пъти по-силен удар. Когато двама мъжкари се сблъскат, всеки мускул в тялото трепти. Физиологията им позволява да запазят съзнание в следствие на забавеното движение на кръвта. Животното натрупва изключително много от нея в мозъка си и при удара няма да позволи тя да се върне обратно в тялото. Да приемем, че подобен процес се случва и при повишените нива на адреналин, когато човек се подготвя за битка. Високите нива на кръв действат и като спирачка за жизненоважния орган, той е обездвижен по време на битката.
Самият рог е кух и вибрациите започват да се редуцират още там. Всичко това е само една теория, защото има учени, които са твърдо убедени, че всеки овен страда след битка. Учени като Андрю Фарк смятат, че самият мозък е много по-различен и не толкова развит, за да достигне състояние на мозъчно сътресение. До днес науката няма отговор дали един живот в блъскане с глава се отразява до такава степен върху животинското тяло или не. Според направените изследвания, при хората има много щети и ще забележим, че всеки един атлет в контактните спортове се обрича на сериозни травми в бъдеще – добър пример е именно Мохамед Али.
Едно обаче е сигурно, галенето по главата не винаги ще се сметне за мило отношение, следователно не препоръчваме да го правите. След като именно тази част от тялото на овена може да се смята за оръжие, той не приема много добре проявената нежност. Все пак това не е куче, което би оценило този жест на привързаност. Нещо повече, когато един овчар извежда стадото и след това трябва да го прибира, мъжките са особено ревностни и няма да приемат много добре грижовността към женска.
Те смятат абсолютно всички за част от стадото и не се отказват от навиците си. Някои от най-опитните зоолози препоръчват никога да не се обръща гръб на мъжкия, защото често миловидният му или незаинтересован вид може да се окаже една добра тактика за заблуда на противника. Спокойствието им никога не разкрива какво точно са замислили. Статистиката показва, че в 9 от 10 случая, собствениците на домашните животни са били обект на агресия, при това в най-неочакваните моменти. Не са и малко случаите, които биха могли да накарат животното да се привърже към човек и да смята социализацията му с други за опасност – в интернет ще открием много такива примери.
Добрата новина е, че срещата на див овен не е толкова честа в природата, самите обитатели са териториални, но трудни биха влезли в бой, ако не са предизвикани ли преследвани, въпреки това са достатъчно опасни. Според някои експерти, това животно може да надбяга човека, а силата му е достатъчно голяма, за да причини вътрешен кръвоизлив на неподготвеното тяло. Каква е тайната? Ако забележите, че овенът прави онези решителни стъпки назад, не тръгвайте да бягате, тръгнете към него, това най-често го обърква и той ще продължи да отстъпва. Друга важна подробност е, че докато вървите към него, трябва да гледате обекти, които могат да ви защитят, дървета и скали ще свършат работа. Обикновено мъжкарят се изморява да отстъпва и накрая се отказва от атаката си. Не си мислете, че това е толкова лесно, а при необятните полета, ситуацията изисква още повече нерви.
Веднъж щом овенът се изправи на задните си крака и се засили напред, той не може да завива, следователно жертвата му – ако е човек, трябва да изчака този момент, в който вече се засилва и рязко да направи стъпката в страни, в противен случай може да се подготвите за натъртвания, счупени кости и още много други. Ако вярваме на собствениците, овните просто обичат да се блъскат така и ако няма с кого, всеки обект е достатъчно интересен за извършването на свещеното дело, за жалост и хората стават добра играчка.