Обикновено се смята, че еднояйчните близнаци не се различават по нищо освен по пръстовите си отпечатъци (въпреки че изследванията са установили, че това не е вярно – сред тях може да има и други физически разлики).
Този вид близнаци се появяват, когато една яйцеклетка, оплодена от един сперматозоид, се раздели на две. В резултат на това те имат почти еднакви геноми, винаги са от един и същ пол и изглеждат почти еднакво. Какво се случва с пръстовите отпечатъци?
Вероятността двама души да имат идентични отпечатъци е около 1 на 64 милиарда, според Science Focus на BBC. Дори при еднояйчните, чиито ДНК последователности са почти идентични, вероятността е изключително малка.
Но защо?
Оказва се, че генетиката не е всичко, когато става въпрос за отпечатъците ни – или пък за каквото и да било друго: нашата ДНК не е задължително изцяло да предсказва съдбата ни.
Макар че тя несъмнено е важна за определяне на рисунъка на грапавините, които виждаме на върховете на пръстите си, има и други фактори. „Различните елементи на околната среда в утробата също играят роля за развитието на отпечатъците“, казва пред Live Science Симона Франсезе, криминалист и експерт по пръстови отпечатъци в университета Шефилд Халам.
Неща като дължината на пъпната връв, положението в утробата, достъпът до храна, кръвното налягане и скоростта на растеж на пръстите могат да повлияят на уникалните ни пръсти, които се установяват между 13 и 19 седмица от развитието на плода.
А всички тези неща могат да се различават дори при еднояйчните близнаци, което означава, че макар и да имат сходство в извивките и хребетите на пръстите си, те никога няма да бъдат напълно еднакви. Например мястото, където се срещат, разделят или завършват гребените, вероятно ще бъде различно.
Дори и извън утробата на майката, факторите на околната среда могат да повлияят на пръстовите отпечатъци на човека: „Състоянията на кожата, белезите, изгарянията и в някои редки случаи лекарствата могат трайно или временно да променят детайлите по пръстите ни“, добавя Франсез.
Едно проучване от началото на тази година навлезе в детайлите на формирането им, като идентифицира три семейства сигнални молекули, които – заедно с разликите във формата на пръста и времето на растеж на кожата – са отговорни за нашите уникални пръсти.
„Това е чудесен пример как малки колебания и разлики … могат да генерират безкрайни вариации на даден модел“, казва пред списание Science Роел Нус, биолог по развитието в Станфордския медицински институт, който не е участвал в изследването.
Всичко това води до уникален набор от пръстови отпечатъци, дори при почти идентични хора.