Изследователите откриха иновативен начин да проверят предполагаемата връзка между замърсяването на въздуха и самоубийствата. Резултатите им не само потвърждават, че връзката е реална, но и че тя е по-ясна, отколкото сме очаквали. Ако всички останали причини за нуждата от намаляване изгарянето на изкопаеми горива не са ни били достатъчни, ето ни още една.
Връзката между атмосферното замърсяване и физическото здраве е много добре установена, но през последните години изследователите откриха доказателства, че то е вредно и за психическото ни здраве като, както стана ясно сега, увеличава и честотата на самоубийствата. Въпреки това, отбелязва д-р Тамма Карлтън от Калифорнийския университет в Санта Барбара, става дума за класически случай на корелация, която не означава непременно причинно-следствена връзка. „Едно от най-големите предизвикателства при предишната работа по този проблем е, че замърсяването на въздуха е свързано с много неща“, казва Карлтън в изявление. Например през делничните дни замърсяването е по-голямо, отколкото през уикендите, но едва ли би било безопасно да се предположи, че самото то кара хората да се самоубиват.
„Нашата цел беше да изолираме само ролята на замърсяването за самоубийствата, за разлика от всички други неща, които могат да бъдат свързани с него“, казва Карлтън. Заедно с колегите си той изследва периодите, в които замърсяването (измервано чрез нивата на частици с диаметър 2,5 микрона или по-малко, наречени PM2,5) се увеличава, без да се променят други фактори, благодарение на температурните инверсии. Те се появяват, когато слой топъл въздух задържа студен въздух под него, като възпрепятства разпръскването на замърсителите и предизвиква локалното им натрупване. Някои градове са особено податливи на тези инверсии поради разположението на близките хълмове.
Доколкото връзката между замърсяването и самоубийствата е хронична и отразява дългосрочно излагане, този тест няма да помогне. Ако обаче има и остра връзка, инверсиите представляват начин за отстраняване на всички смущаващи резултатите фактори.
Използвайки данни от 2000 г. до 2019 г., Карлтън и неговите съавтори съобщават за увеличение с около 25% на броя на самоубийствата в китайски окръзи през седмиците, в които инверсиите са довели до рязко повишаване на нивата на замърсяване. „Нивата на самоубийствата се увеличават значително, когато замърсяването на въздуха се повишава“, съобщават те. Ефектът е най-силен сред по-възрастните жени, чиито проценти се увеличават 2,5 пъти в сравнение с общото население. Авторите предлагат няколко възможни обяснения за това защо именно те са най-уязвими, без понастоящем да има начин да се направи разграничение между тях.
От решаващо значение е, че броят на самоубийствата не е по-нисък от нормалното в седмиците след инверсия, както би се очаквало, ако прекомерното замърсяване просто е довело до трагедия, която така или иначе е щяла да се случи.
Карлтън започва да се интересува от въпроса, след като показва, че горещото време увеличава броя на самоубийствата в Индия – обезпокоително откритие в един затоплящ се свят. Тя обаче забелязва също, че въпреки повишаването на температурите броят на самоубийствата в световен мащаб намалява, като в Китай тази тенденция се случва по-бързо, отколкото почти навсякъде другаде. Значителна причина за това е намаляването на замърсяването на въздуха в китайските градове, което пък се дължи на замяната на старите въглищни печки с по-чисти технологии.
„Тридесетгодишното затопляне в Индия е довело до приблизително същия размер на самоубийствата, както около 5 години контрол на замърсяването на въздуха в Китай“, казва Карлтън, като последното е спасило около 46 000 живота. Тя обаче отбеляза, че 90% от самоубийствата не могат да бъдат обяснени със замърсяването. Възможно е пандемията да е объркала нещата.
По-трудно е да се измери по-широкото психично здраве, но е възможно самоубийствата да представляват върха на огромен айсберг от страдания, за които допринася и замърсяването на въздуха.
Откритието е чудесна новина за Китай. Въпреки че замърсяването е намаляло много, то ще намалее още повече, тъй като впечатляващото увеличение на производството на енергия от слънце и вятър ще започне да измества дори относително чистото производство на въглища, вероятно от тази година. Междувременно електрическите автомобили вече са толкова популярни в страната, че скоро броят на бензиновите и дизеловите също ще достигне своя връх, след което ще започне да спада.
Това не е толкова положителна констатация за местата, където замърсяването все още се увеличава, но показва, че има още ползи, ако страните могат да прескочат етапа на индустриализация с въглища и нефт и да преминат направо към възобновяеми енергийни източници.
„Често мислим за самоубийствата и психичното здраве като за проблем, който трябва да бъде разбран и решен на индивидуално ниво“, казва Карлтън. „Този резултат посочва важната роля на обществената политика, на политиката в областта на околната среда, за смекчаване на кризите, свързани с психичното здраве и самоубийствата, като нужно допълнение към намесата на индивидуално ниво.“