Гигантският гущер, който доминираше водите, докато т. рекс доминираше сушата

Едва ли някога е имало по-плашещо семейство морски хищници от мозазаврите. Откакто първите екземпляри от тези морски гущери плъзват в океаните преди около 98 милиона години, този биологичен род се разделя на широк спектър от водни хищници, които се хранят с всичко – от динозаври, изхвърлени в морето, до други мозазаври. И докато някога се смяташе, че тези влечуги са започнали да изчезват от океаните милиони години преди популярната ситуация с астероида, който удря Земята и приключва периода Креда, сега една находка в Северна Дакота помага да се пренапише историята на тези гущери.

Скелет на Mosasaurus hoffmannii

Формацията Хел Крийк в западната част на Съединените щати е най-известна с вкаменелости на тиранозавър, трицератопс, пахицефалозавър и други подобни динозаври, които са бродили из горите и блатата на региона преди 66 милиона години. Но части от формацията Хел Крийк някога са били океан, огромен вътрешен воден път, който разделя Северна Америка на две, и съответно сега носят остатъци от този период. На едно от тези места, което в момента е частен имот, собственикът намира любопитна вкаменелост — изолирана част от гръбнака на някакво същество — и я отнася в Геоложката служба на Северна Дакота за идентифициране. Костта се оказва, че е дошла от голям мозазавър и по-нататъшното изследване на мястото открива част от челюст на същия вид. Излиза, че гигантските гущери не са изчезнали много преди астероида. Костите добавят към зараждащата се картина, че най-големите хищници на океана все още са обикаляли из водите по време на Кредата и до деня на удара на астероида. Това заключение прави статия за находките, публикувана през август в списание PaleoBios.

Досега, отбелязва авторът на изследването и палеонтолог на WVU Potomac State College Нейтън Ван Вранкен, повечето находки на мозазаври от Северна Америка идват от места по древното Атлантическо крайбрежие и Мексиканския залив. С падането на морското равнище и оттичането на споменатия западен вътрешен воден път от континента, изглежда, че тези животни, които някога са доминирали водата там, изчезват, когато някога процъфтяващата водна екосистема там се превръщат в т. нар. Океан Стрейнджлъв – океан, където водата става по-киселинна и планктонът загива масово. Смяташе се, че в такава сурова среда липсва достатъчно плячка, за да оцелеят мозазаври и други големи хищници.

Но новата находка от Северна Дакота показва, че големи мозазаври все още са присъствали в последните останали части на древния морски път в средата на континента. „Те упорстваха до края“, казва Ван Вранкен.

Формацията Хел Крийк

Част от трудностите при изследване на историята на мозазаврите е, че малко от тези животни са живели на места, на които останките им лесно ще се запазят. „Уловката в опитите да разберем изчезналото животинско разнообразие е, че разчитаме на милостта на вкаменелостите, които далеч не са съвършени“, казва палеонтологът Амелия Зитлоу, която не е участвала в новото изследване. Някои видове мозазаври развиват адаптации да плават в дълбоки, открити води далеч от бреговете, отбелязва тя, и тези видове са много по-трудни за намиране от тези, които са живели близо до брега, където седиментът може бързо да поеме и запази тялото на мозазавъра. И все пак множество находки през последните години показват, че този род са си вървели силно чак до момента, в който Кредата приключва. И това ново проучване допълва тази картина.

Prognathodon

Мозазавърът, открит в Северна Дакота, е голям, идентифициран като Prognathodon или Mosasaurus в новата статия. Всеки случай, става въпрос за голямо животно на върха на хранителната верига в местообитанието си. Смята се, че Prognathodon достига дължина над 10 метра, а най-големият вид Mosasaurus е дори по-голям – около 17 метра, или почти 6 метра по-дълъг от най-големия т. рекс. Докато по-малките представители на рода вероятно са се хранели с риба и безгръбначни, казва Ван Вранкен, по-големите са хващали и по-голяма плячка като акули и други морски влечуги. „Те са напълно, абсолютно, несъмнено на върха на хранителната верига като хищници и единственото нещо, от което един напълно пораснал мозазавър трябва да се страхува, са други, по-големи мозазаври“, казва Зитлоу.