Взривеният кит от Орегон

Китовете са сред най-големите животни, живели някога като синият кит, с своите 173 метрични тона, държи абсолютния рекорд. Затова в редките случаи, в който мъртъв кит се появи на някой бряг, се причинява страхотно главоболие на местното население и на властите, не само поради ужасната миризма, но и заради тенденцията на труповете на китове да експлодират. Подобно на повечето животни, веднага след като китът умре, бактериите в червата му започват да го изяждат отвътре, което води до натрупване на газ, което пък кара трупа да се подуе и в крайна сметка в един момент да се спука с гръм. Точно това се случва на 29 януари 2004 г., когато 17-метров кашалот излиза на брега в град Тайнан, Тайван. Животното е вдигнато върху ремарке и е откарано до резервата на Суцао за некропсия, когато внезапно експлодира в средата на оживена градска улица, обсипвайки около 600 наблюдаващи с мазнини, кръв и карантия. Но не всички експлозии на китове са причинени от естествените процеси вътре в тях; един странен инцидент през 1970 г. включва по-скоро човешка намеса и за добро или лошо ще помогне за популяризирането на един малък град в Орегон.

На 9 ноември 1970 г. сутринта плажуващите край град Флоренция – на 200 километра южно от Портланд – се натъкват на истински Левиатан: 14-метров, 7-тонен труп на кашалот, изтикан на брега предната вечер. Докато масивният труп бързо привлече тълпа любопитни зрители, те също толкова бързо са и отблъснати от бързо влошаващата се миризма, и местните власти са извикани, за да се справят с проблема. Любопитното е, че по това време плажовете попадат под юрисдикцията на магистралната дивизия на Орегон, която поставя 41-годишния инженер Джордж Торнтън начело на почистването. Според Торнтън той е назначен само защото неговият ръководител, областен инженер Дейл Алън,

…беше отишъл на лов, когато това нещо се счупи – доста удобно за него. За да бъдем честни, те вече бяха планирали да отидат на лов, но ситуацията с кита ги накара още повече да тръгнат.

Оставен в заварено положение, Торнтън се заема да реши как най-добре да се изхвърли смърдящата планина от тлъстини. Трупът не може да бъде заровен на плажа, тъй като приливът бързо щеше да го отрови, и е твърде голям, за да го изгорят. Нито би могъл да бъде просто нарязан на парчета, поради простата причина, че не може да се намерят доброволци, които да го направят. След консултация с американския флот, Торнтън най-накрая се спира на решение: динамит. Идеята е да се взриви трупът на по-малки, по-лесни за справяне парчета, които след това да бъдат почистени от раци, чайки и други морски чистачи.

Но колко динамит трябва да се използва? Тъй като не съществуват официални насоки за този вид операции, Торнтън е принуден да използва интуицията си и в крайна сметка се спира на 20 кашона – или около половин тон. Но по някакъв късмет, в този ден на плажа е и местният собственик на магазин за оръжия и полигон за стрелба Валтер Уменхофер. Уменхофер, който е преминал обучение за взривни вещества по време на Втората световна война, информира Торнтън, че 20 кашона са твърде много и че по-скоро 20 пръчки – или около 4 кг – ще бъдат достатъчни. Но Торнтън не се радва особено страничен наблюдател да му казва как да си върши работата и съветите на Уменхофер са пренебрегнати.

Взривът е определен за следобеда на 12 ноември и тълпа от около 75 наблюдатели се събира да гледа от близките дюни. Отразяващи събитието са операторът Дъг Бразил и водещият Пол Линман от KATU-TV Портланд, чието излъчване скоро ще стане легендарно. Динамитът избухна в 15:45 ч., изпращайки фонтан от дим и кръв на 35 метра във въздуха, което Линман описва като наподобяващо „могъщ взрив от консерва с доматен сок“. В кадри на Бразил зрителите могат да чуят за кратък миг преди взрива, съвсем скоро след експлозията, поредица от пляскащи звуци, когато парчета от трупа започват да валят по плажа

Толкова силен е взривът, че изпраща парчета от кита на повече от 1 километър. Едно парче мазнина с размерите на автомобилна гума изравнява покрива на чисто нов Oldsmobile, принадлежащ на не кой да е, а експертът по експлозиви Валтер Уменхофер, който закупува автомобила на разпродажба, чието мото е – и такива неща не могат да се измислят – „Направете китова сделка.“

И въпреки мащабната експлозия китът все пак остава в голямата си част непокътнат като динамитът изряза само малка част от трупа. Още по-лошо е, че чайките, които трябваше да почистят останките, ги нямаше никакви, след като се бяха уплашени от взрива. Така сега Торнтън е принуден да изпрати служители на магистралната дивизия с техника за копаене, за да разчистят останалите парчета и да ги заровят на друго място на плажа. Независимо от така развилите се неща, Торнтън е оптимист по отношение на операцията, като по-късно заяви в интервю:

Всичко мина точно, освен че взривът направи дупка в пясъка под кита. Казах на моите ръководители, обикновено, когато се случи нещо подобно, човек в крайна сметка получава повишение. Разбира се, около шест месеца по-късно ме повишиха.“

Но ситуацията е най-добре обобщена от Линман, който завършва репортажа си с думите:

Може да заключим, че ако някой кит отново бъде измит на брега в окръг Лейн, отговорните лица не само ще знаят какво да правят, но със сигурност ще знаят и какво да не правят.

Настоящата политика на държавния департамент на Орегон по отношение на труповете на китове, които се озовават на брега, е да ги погребат на място или, ако пясъкът е твърде плитък, да ги премести на друга част от плажа или на друг плаж.

Взривения кит на Флоренция скоро става част от фолклора на Орегон и с течение на годините инцидентът започва да се разглежда като малко повече от градска легенда. Но историята придобива собствен живот две десетилетия по-късно, когато стига до вниманието на хумориста Дейв Бари, който я разказва в изданието си от 20 май 1990 г. в своята колонка в Маями Хералд. Статията съдържа бисери като:

Отговорността за премахването на трупа е възложена на магистралната дивизията на щата Орегон, очевидно с идеята, че магистралите и китовете са много сходни.

Нямаше и следа от морските чайки, които несъмнено се бяха преместили за постоянно в Бразилия.

Но сега не е време за веселие. Сега е моментът да се свържете с хората от дивизията и да ги помолите, когато приключат с почистването на плажовете, да кажат кога ще дойде ред на Капитолия.

Скоро в интернет започна да се разпространява версия на статията на Бари, което кара мнозина да повярват, че инцидентът се е случил съвсем наскоро. Според Ед Скопс, координатор по обществените въпроси в Министерството на транспорта в Орегон:

Започнахме да получаваме обаждания от любопитни репортери от цялата страна веднага след появата на историята в интернет. Те мислеха, че китът се е появил на брега наскоро и бяха тръгнали по следите на историята. Те остават разочаровани, че историята всъщност лежи под слой прах на 25 години.