„Веселите“ растения, с които древните хора са се забавлявали

Сведенията, които имаме за приемането на наркотици в древния свят, са доста малко. Наркотиците се споменават мимоходом и са съсредоточени в медицински и/или религиозен контекст, като едвам се споменава за каквато и да е развлекателна употреба. И все пак има международна търговия с наркотици още през 1000 г. пр. н. е. като доминират най-вече опиумът и конопът.

Появата на опиумa
Една от първите улики, че древните хора смятат мака за нещо повече от красиво растение, идва от широкото му използване като мотив върху статуи и гравюри. Археолозите откриват, че още през 1600 г. пр. н. е. се правят малки колби във формата на макови „капсули“ – изпъкналата топка под венчелистчетата на цветето, която дава опиума. Формата на тези изкуствени капсули позволява предположение какво се съдържа вътре… Въпреки че науката не може да заключи със сигурност, докато през 2018 г. списанието Science не съобщава, че новите техники за анализ на остатъците в откритите капсули разкриват, че растителният материал вътре съдържа не само опиум, но понякога и други психоактивни вещества. Тези капсули са намерени из цял Левант, Египет и Близкия изток. Те са до голяма степен еднакви, което предполага, че са част от организирана система за производство и дистрибуция.

Още по-рано, опиумът се отглежда в Месопотамия като някои изследователи смятат, че асирийците са напълно наясно със свойствата на растението. Всъщност асирийското име на мака може да се прочете (в зависимост от това как някой тълкува клинописните плочи, в които се споменава) като „хул гил“, което означава „Щастливо растение“.

Повече от въже
Конопът има дори по-дълга история от опиума. Той идва от Централна Азия заедно с мистериозния народ Ямная, а самото растение е в Северна и Централна Европа от над 5000 години. Несъмнено е ценен заради употребата му при направата на въже и плат, но са намерени и малки огнища с овъглен канабис в тях, което показва, че са изследвани и по-малко практичните аспекти на растението. Известно е, че китайците отглеждат канабис, значително по-силен от дивото растение, преди поне 2500 години и както продуктът, така и знанията как да се направи, пътуват по Пътя на коприната.

В близкоизточния град Ебла, в днешна Сирия, археолозите откриват нещо, което изглежда като голяма кухня недалеч от градския дворец. Има осем огнища, използвани за готвене, и саксии до 70 литра.

Няма следи от храна, както обикновено се случва в древните кухни; анализът на намерените там съдове оставя малко съмнение, че тази стая е използвана единствено за приготвяне на психотропни фармацевтични продукти. С други думи, древният свят е имал фабрики за наркотици още преди 3000 години.

Гръцкият лекар Диоскоридес също е запознат с канабиса и пише, че продължителното му използване има тенденция да вреди сексуалния живот на човек до такава степен, че той препоръчва употребата на лекарството за намаляване на сексуалното желание при хора или ситуации, при които подобни импулси могат да се считат за неподходящи. В „Естествена история“ Плиний Стари изброява свойствата на много растения, сред които „тревата за смях“, която според него „опиянява“, когато се добави към виното. Гален описва как конопът се използва при социални събирания като помощ за „радост и смях“. Половин хилядолетие преди това гръцкият историк Херодот също съобщава за нещо подобно.

Изглежда, че скитите, които живеят в близост до Черно море, съчетават бизнеса с удоволствието. Херодот – който е изключително добър антрополог, както и първият историк в света – отбелязва, че са правени дрехи от коноп толкова фини, че е невъзможно да се различат от ленено платно.

„Скитите след това вземат семена от конопа и ги хвърлят върху нажежени камъни, където [те тлеят] и отделят изпарения“, пише Херодот. „Те пода с постелки и пълзят по тях, докато изпаренията станат толкова гъсти, че никоя гръцка парна баня не може да произведе повече. Скитите вият от радост при тяхната парна баня.“

***

Някои други съставки, с които древните хора се опияняват, са:

Син лотос
Това растение е обезсмъртено в „Одисея“ на Омир, където титулярният герой трябва да изтегли хората си от „земята на ядящите лотос“. Психоактивният алкалоид в сините лотоси причинява лека еуфория и спокойствие, съчетани с повишено либидо.

„Лудия мед“
Медът от цветя на рододендрон съдържа невротоксини, които причиняват делириум и гадене. Този мед е вземан за развлечение в Древна Анатолия и понякога от по-небрежни пчелари на други места.

Черна попадийка
Плиний описва ефектите на това растение като подобни на пиянството, когато се вдишва като дим или се поглъща перорално. Обикновено се приема като част от коктейл от халюциногени за магически или медицински цели.