Възможно ли е клонирането на хора и кой се опита да постигне това
Представете си, че сте изгубили близък човек, който е бил особена опора в живота ви. Опитайте се да видите живота си без най-близките си. Смъртта е част от живота, но докато можем да изберем кога точно да даваме живот и да го създаваме, властта на човечеството приключва до този момент. През годините можем да видим плодовете на фантастиката, където се говори за клонирането на хора. Мнозина помислиха дали наистина е възможно това да се случи. Дали науката може да вземе биологичните данни на един човек, а след това да произведе негово копие?
Ако това се случи и процесът е успешен, можем ли да бъдем сигурни, че създаденото копие ще носи паметта на своя донор? Дали ще има същите навици и поведение или ще бъде напълно различен нов човек, който само прилича на изгубения близки? На 12 януари 1998 г. Европейският съюз постига съгласие между 19-те страни-членки за забрана клонирането на хора. Притеснителният факт е, че ако се стига до забрана, можем да подозираме, че науката е била достатъчно близо до постигането на този успех или вече е работила в тази посока. И с какво започва всичко това?
През 1996 г. университетът Единбург успява да клонира овцата Доли. Около 30 години по-рано нобеловият лауреат Джошуа Ледерберг ще публикува есе, в което ще потвърди, че клонирането на хора може да бъде възможно в близко бъдеще. Страховете след Доли обаче повдигат сериозни въпроси, които две години по-късно ще накарат ЕС да гласува със закон забраната на подобни операции и опити. Това обаче няма да спре още през същата година да се направи един специален опит.
Първият хибриден човешки клонинг е създаден през ноември 1988 г. с помощта на съвременните технологии за времето си, учени успяват да вземат клетка от крака на човек и да го поставят в яйцеклетка на крава, клетката се премахва и култивира, започва да се развива като ембрион. След 12 дена, когато науката официално доказва, че може да постигне подобен успех, ембрионът е унищожен. Трябва ли това да ни успокоява? Едва ли, няколко години по-късно в Южна Корея излизат доказателства, че учените там са успели да постигнат много повече. В края на декември, същата година, корейските учени заявяват, че са успели да клонират човешка клетка от жена. 4-клетъчният ембрион теоретични може да помогне за създаването на идентична генетична реплика на своя донор.
В това време се смята, че Южна Корея е успяла да постигне революция в изследването. Тогава все още няма доказателства и липсва потвърждение, но описаният метод, използван по-рано върху животни, теоретично може да бъде прав. Изследователите приключили изследването, преди ембрионът да продължи своето развитие. Светът обаче има нужда от доказателства. С по-ранното прекратяване, можем да видим, че има достатъчно причини за съмнения, но страната ще изчака няколко години със своите доказателства.
Благодарение на Хуан Ву Сук и неговият екип, човешкото клониране се оказва много по-близо, при това само 6 години след забраната. Южна Корея няма нищо общо с ЕС, следователно подобни експерименти могат да се правят съвсем спокойно. През 2004 г. учените заявяват, че са успели да клонират и създадат първия човешки ембрион. През следващата година ще допълнят, че са успели да доразвият техниката и смятат, че спокойно биха могли да клонират ембриони от хора с тежки заболявания, а след това от клонинга да използват стволови клетки за лечение. Двата материала се озовават в списание „Наука“ и дават сериозни крила на аудиторията, която се опитва да постигне съвършенство в този процес.
Според американските учени, откритието може да спасява много животи, а междувременно мнозина заявяват, че тук етиката остава на най-високо ниво, особено след като за използвани донори за яйцеклетки. САЩ одобрява всички проведени експерименти по една особена причина – липсва финансиране, с което те продължат проучването си. Южна Корея дори обещава, че ще започне да клонира ембриони и за онези страни, които все още нямат научната възможност да постигнат резултат. На хартия всичко изглежда чудесно, докато проучванията не разкриват истината. На първо място се оказва, че донорите не са получили много добро отношение. Използвани са студентки, които се дипломират, както и дами от самия институт. Версията на учените е, че всяка една дама е предоставила този ресурс съвсем самостоятелно и доброволно, а истината е, че повечето са получили пари, за да поддържат тази версия.
Преди да има резултат, използваните яйцеклетки са стотици, докато докладът им говори за успехи след първите няколко. Липсата на особен успех трябва да подсказва и още нещо – терапевтичното клониране е все още далече от хоризонта. Екипът в началото пази тайната и отказва да коментира случилото се, но в последствие, след като фактите се разкриват, Хуанг заявява, че е бил толкова отдаден на работата си и не могъл да обърне внимание на етичните проблеми.
Притеснителни документи показват, че някои от пациентите с толкова тежки заболявания не само не са присъствали във въпросното изследване, но и никога не са участвали в него. Следващият важен въпрос е дали изобщо са успели да се извлекат стволови клетки и също така, дали изобщо са създадени такива ембриони. От една страна, науката губи своята възможност да продължи по-нататъшните изследвания, поради простата причина, че такива просто не са проведени, но от друга страна, провалът най-накрая може да накара мнозина да охладят страстите.
Що се отнася до учените, те могат да попаднат в жесток етичен скандал относно създаването на човешки ембриони и убиването им. Формата на успех, която все пак успяваме да забележим, практически може да се смята за начало на фалшивите новини, поне в научния свят. Изданието Science винаги се е смятало за основа на редица проучвания, но в този случай се отчита първият провал на редакторите. Причината не е в тяхното недоглеждане, а поради факта, че Южна Корея предоставя лъжливите данни, междувременно не трябва да забравяме, че Хуанг е имал само една цел, да мотивира останалите изследователи да се включат в това предизвикателство и да заложат колкото се може повече в този сектор.
За съжаление няма успех дори в тази дисциплина, а както по-късно става ясно, проблемът не е научен, а политически. Изданието се оправдава, че в тази изключително скромна материя е принудено да вярва изцяло на думите на изследователите, след като липсва информация, която може да го оспори. Нека не забравяме какво казват учените по тази тема: скоростта убива всичко в науката, а Южна Корея се опитва да хване тази вълна много отчаяно. Постижението идва и от още една страна, ако страната наистина е била на път да постигне този успех, най-вероятно и всички останали научни екипи трябва да ги последват.
С липсата на данни и доказателства, клонирането се връща обратно в началната си позиция. Поне до 2008 г. с появата на други двама учени: д-р Андрю Френч и Самюел Ууд. Двамата работят в компанията Stemagen и заявяват, че са успели да отгледат 5 човешки ембриона, използвайки почти същата технология. Взели са ядро от кожни клетки (за целта са използвали такива от колегите си) а след това са ги поставили в яйцеклетка. Ембрионите се развиват до определено ниво, правят се проучвания, а след това се унищожават.
Целта на изпитанието е да успеят за пореден път да постигнат това, което винаги са искали – да извлекат стволови клетки, които ще бъдат използвани за репродуктивно клониране. През 2013 г. Шухрат Миталипов и неговите колеги правят следващата интересна стъпка – извличат стволови клетки. Методът им е сравнително различен, но резултатът е успешен. Следвайки неговите инструкции д-р Робърт Ланза успява да повтори опита и да демонстрира успеха кклонирайки клетки на възрастен. През 2018 г. се клонират и първите примати.
И докато Европа официално забранява идеята за клониране, Азия продължава да работи в тази посока. Китай работи усилено върху промяната на някои геноми на макака. В опит да намерят лечение на Алцхаймер, учените смятат да елиминират онзи ген, който отговаря за режима на сън. Клонирани са пет маймуни, които да имат идентични гени, които ще се превърнат в основа за тестването.
Макар и етиката на клонирането да остава на заден план, учените се надяват, че с помощта на тези промени, могат да започнат да работят за откриването на различни заболявания, които до голяма степен биха позволили на човечеството да се лиши от болести като Хънтингтън. Някои по-смели проекти ще се опитат да локализират онези гени, които се смятат за отговорни за причиняването на аутизъм.
Удоволствието на науката – създаването на център за клониране на примати – струва до този момент около 100 милиона долара. Самите животни са особено скъпи и точно тук клонирането може да намали редица разходи, а къде точно стои човешкото клониране? Въпреки някои основни успехи в началото, на този етап клонирането се използва за провеждането на медицински експерименти.
Тестването на нови лекарства би позволило значително по-кратко време, особено ако се използват примати, приближаващи се по-близо до човек. С подобна технология е сигурно, че спокойно може да се предложи много по-висока сигурност в дадено лекарство. Следващите стъпки ще бъдат да се клонират примати, които генетично да имат Алцхаймер и Паркинсън, като върху тях да се използват лекарства. Имайки предвид, че тези заболявания при човека настъпват значително по-късно, клонингите спокойно биха понесли този кръст в битката и търсенето на лекарства, особено след като болестта ще бъде закодирана да започне много по-рано и ще позволи значителен контрол и близост при успешно тестване.
Единственият проблем на този етап е отново цената – един примат струва около половин милион долара. Необходими са около 325 клонирани генни ембриона, които да се поставят в 65 сурогатни маймуни. Използва за процесът, с който някога се ражда Доли. В момента Китай използва ДНК от възрастни примати, за да може спокойно да променя геноми и да създаде пациенти, които да помогнат с търсенето на лекарства. Що се отнася до клонирането на човек, това продължава да е научна линия, която се насочва към фантастиката и очевидно изисква много повече експериментиране и финанси.
