В Египет бе открит нов вид четириног кит

Някога по Земята са бродили древни чудовища.

Палеонтолозите в Египет току-що се натъкнаха на едно такова същество – четириног кит, който явно е толкова плашещ за тях, че го кръщават Phiomicetus anubis, на името на египетския бог на смъртта Анубис.

„Това е един активен и доста успешен хищник“, каза Абдула Гохар. Завършил студент в Центъра по палеонтология на гръбначните животни в Мансура, Гохар е водещ автор на скорошно изследване, което описва откритието.

„Мисля, че той е богът на смъртта за повечето животни, които живеят заедно с него.“

Вдъхновени от главата на кита, която прилича на тази на чакал, и от способността му да убива, палеонтолозите го кръщават Phiomicetus anubis. Анубис, разбира се, е египетският бог на смъртта, а „Phiomicetus“ поставя кита в една категория с други подобни вкаменелости на животни, които могат да съществуват както във водата, така и на сушата.

„Phiomicetus anubis е ключов нов вид китове и критично важно откритие за египетската и африканската палеонтология“, обясни Гохар.

Екипът от палеонтолози за първи път се натъква на Phiomicetus anubis през 2008 г. След това, докато претърсват египетската депресия Фаюм – област, гъмжаща от вкаменелости на морски същества – те откриват останки от чудовище на 43 милиона години в скалите от средния еоцен.

С дължина на тялото от почти 3 метра и тегло близо 600 килограма, палеонтолозите са уверени, че четириногият кит някога е доминирал в животинското царство.

„Открихме, че неговите свирепи, смъртоносни и мощни челюсти са способни да разкъсат широк спектър от плячка“, каза Гохар. Неговото проучване определя стила на хранене на кита като „грабителски“.

Проучването описва и как китът използва своите резци и кучешки зъби, за да „улови, изтощи и задържи по-бърза и по-неуловима плячка (например някаква малка риба), преди да бъде преместена към бузните зъби, за да бъде сдъвкана на по-малки парчета и погълната“.

Тъй като четириногият кит ловува както на сушата, така и под водата, той вероятно хваща и убива крокодили, чифтокопитни, както и други видове китове.

Откриването на това животно е вълнуващ момент по повече от една причини. Като начало, не се знае много за прехода на древните китове от суша към море. Въпреки че днешните са строго водни, техните древни предци са били земноводни.

Pakicetus attocki

Най-ранният известен кит, Pakicetus attocki, е живял в плиткия океан близо до днешен Пакистан преди около 50 милиона години. Подобно на Phiomicetus anubis, той също има четири крака.

Въпреки това, палеонтолозите има какво да научат за това как древните китове се разпространяват по света.

„Тази вкаменелост наистина започва да ни дава представа за това кога китовете са се преместили от Индо-Пакистанския океански регион и са започнали да се разпръскват по света“, отбелязва Джонатан Гайслер, доцент по анатомия в Нюйоркския технологичен институт.

Но откритието е значимо и по друга причина. Това е първият път, когато арабски екип открива, описва и наименува вкаменелост от този вид. „Този ​​документ представлява пробив за арабските палеонтолози“, казва Гоер. „Този бранш на науката остава запазена за чуждестранни учени вече дълъг период от време, въпреки богатството на египетското природно наследство на важни вкаменелости на предците на китовете.“

Засега палеонтолози като Госар ще продължат да изследват депресията Фаюм като се надяват да разберат по-добре как древните китове са еволюирали и са се движили по света.

А депресията Фаюм със сигурност съдържа още ключове към миналото. Някога морето е покривало тази част от египетската пустиня. Но сега неговите милиони години скали – богати на вкаменелости – са изложени на слънце.

Разред Китоподобни (Cetacea) е съставен от едри и средно големи водни плацентни бозайницим които могат да са хищни или планктоноядни. Те са доста различни на външен вид от всички останали бозайници.

Днес има около 90 вида, които са разделени в два подразреда – зъбати китове (Odontoceti) и беззъби китове (Mysticeti). Зъбатите са около 70 вида – в това число делфини и косатки, морски свине, клюномуцунести китове, нарвали, кашалоти и белуги. Беззъбите са 15 вида, сред които сините, южните, гренландските, ивичестите и сивите китове. Всички те вместо зъби имат филтриращи водата балени.