Транс Бутанската пътека съединява цял Бутан в продължение на векове

Транс Бутанската пътека е изживяване, което всеки човек трябва да си подари. Дължината от близо 400 километра предлага и достъп до повече от 400 културни обекта. На всеки километър може да откриете част от историята. На 28 септември именно кралят на Бутан прави обиколката със стотици деца през цяла Тронгса. Ремонтът продължава повече от 60 години и сега е отворен отново за туристи и местни хора.

Известен е като част от пътя на коприната и датира хиляди години назад в историята, позволявайки бързо преминаване между изтока и запада. Преди 500 години през целия път се издигат най-различни крепости. Будистите ще следват свещените локации и ще започнат да строят храмове. Създава се цяла система за комуникация и през годините този път е видял смяната на най-различни политически сили.

Преди Бутан да получи независимост от Великобритания и да се превърне в страна през 1907 г., легендарният път позволява да бъде един от най-красивите пътища на цялото Хималайско кралство. Благодарение на него, всички знаят какво се случва от единия до другия край. Така години наред има защита от евентуални нападения, терористични групи и най-различни други изпитания. За около 50 години, този път ще е единствената връзка за обиколка на локацията.

През 50-те години на миналия век ще започне строежът на магистрала през цялата страна. Веднъж след като тя се завършва, започваме да виждаме и по-честата употреба, докарването на автомобили и въвеждането на най-различни транспортни системи. Пътят се изоставя и времето започва да унищожава всеки мост и да разделя близките села и точки.

Тук на помощ идва една канадска организация, която се стреми да затопли отношенията с кралството. През 2018 г. се събират фондове и пътят се възстановява. Възстановяват се повече от 18 възлови моста, както и повече от 10 хиляди стъпала. Работата продължава и по време на пандемията.

За по-голяма сигурност, всеки един пътешественик има правото да измине разстоянието, но ще трябва да наеме местен гид, защото разходката отнема повече от 27 дена. Човек може да използва и колело, но винаги трябва да има по-опитен кадър, за да преведе цялата група. За още по-голям успех, правителство започва да продава карти и пуска дигитална апликация, за да позволи лесното ориентиране.

Причината този път да е културно наследство е, че всеки местен разказва по една история, а гидовете са започнали пътешествието си още като малки. За мнозина това е физическо изпитание, но на края на тази експедиция човек си тръгва с нещо повече от мускули на краката – възможност да усети автентичния Бутан и да види как някога това малко кралство е успяло да се запази в едно агресивно време.

Всяко едно дете, което е под 18-годишна възраст е задължено да работи поне една година върху този път и да изучава националната историческа програма. За награда се предлагат медали, сертификат и право да се превърнат в гид, ако това е тяхната амбиция.

По време на разходката, която най-често започва от Западен Бутан, можете да откриете прохода Дочула. Разкрива се гледка към Хималаите. Тук могат да се открият около 108 малки монумента за поставяне на молитви и почитане на боговете. Всички те са построени в чест на 4-те краля за рождените им дни.

След още около 150 километра може да откриете Пунакха. Намира се в почти централната част на Бутан и е столица на кралството между 1637 г. и 1907 г. Разделя се от две реки – Фо Чу и Мо Чу. Това е и втората най-голяма крепост в страната. Тук се пази и тялото на Жадбрунг Нгаванг Намгил – тибетски монах, който успява да помогне за обединяването на регионите в Бутан през 1634 г. Традиционни храни като червен ориз и специални картофи могат да изненадат всеки един веган.

Друга интересна локация е Пема Чолинг Шедра. По правило ще открием, че Бутан запазва равенството между мъжете и жените. Всички имат право да имат кариера и да се развиват свободно. Има равенство в заплащането, жената не е задължена да взима фамилията на мъжа и още много други.

В чест на това решение, местните гидове тук са жени и предлагат специално приключение по една от другите пътеки, направена специално за дамите. През 2001 г. се създава една нова програма, която подпомага млади момичета в цялата страна. Подпомагат се момичета в риск и се събират пари за тяхното образование. Самият път се радва на особено внимание и в момента, а с помощта на падането на повечето ковид мерки, най-вероятно ще бъде приключение и за още много други истински почитатели.