Свободният и отговорен живот на жените викинги

Като съпруга, домакиня, учител и разказвач на истории, господарката на къщата е опората на семейния живот на викингите.

Няма съмнение в това: жените викинги живеят в мъжки свят. Мъжете викинги водят войни, извършват по-голямата част от търговията и дори, строго погледнато, са единствените истински викинги, понеже староскандинавската дума víkingar се отнася само за мъжете. За този период в историята обаче жените викинги се радват на висока степен на социална свобода. Те могат да притежават имущество, да искат развод, ако не сa третирани правилно, и споделят отговорността за стопанисването на фермите и чифлиците заедно с мъжете. Те също са защитени от закона от нежелано мъжко внимание.

Тяхната основна сфера на влияние е в дома, започвайки, когато се женят, често в ранна възраст. Според съвременните стандарти домашният живот на викингите е шумен, мръсен и миризлив, но уютен и споделен. Повечето викинги живеят в дълга едностайна сграда, където местата за сядане и спане са разположени около централно огнище. Такива „дълги къщи“ са центровете на домашния живот на викингите, където хората готвят, хранят се, общуват и спят.

Освен съпруг, съпруга и деца, домакинството на викингите е съставено от възрастни роднини и приемни деца – и ролята на грижа за това разширено семейство обикновено се пада на жените. Жената отговаря и за забавлението на почетни гости, въпреки че предимно мъжете провеждат практически, правни и политически преговори, когато домът се използва за бизнес.

Друга важна роля, изиграна от жените, е предаването на знания на следващото поколение в дома – отчасти чрез споделяне на стихове и истории, включително известните митове и саги, записани по-късно в средновековна Исландия.

Господарката на домакинството също носи отговорност за ценностите му. Тъй като домът на викингите е и център на семейния бизнес, произведените в него суровини могат да се продават, ако са в излишък. Откриването на везни за претегляне в определени женски гробове – особено разпространени в Русия – предполага, че жените, особено тези, които живеят в градските райони, понякога поемат финансите на семейството и може да са договаряли и условия за продажба или търговия.

Семейна двойка председателства дома като партньори. Статутът на съпругата, става ясен от надпис върху камъка Хасмира (Швеция), в който опечаленият съпруг твърди, че „няма да дойде по-добра съпруга в Хасмира, за да управлява имението“ от покойната му Одиндиса. Често срещани признаци на социалния статус на съпругите са двойките декоративни овални брошки, използвани като закопчалки за рокли, намерени в голям брой женски гробове от епохата на викингите.

Домът на викингите се движи от квалифицираната работа на жените

В началото на списъка на домашните задължения на жена викинг е храненето на семейството и гостите. И във времето преди масовото производство, приготвянето на храни и напитки е трудна работа. За да пекат хлябове, жените първо трябва да направят брашно като смелят царевица. Месото и рибата трябва да бъдат консервирани, докато трудоемките млечни продукти като сирене, скир (сирене, подобно на кисело мляко) и масло също присъстват в диетата им.

Жените изработва и дрехите за домакинството. Вълната, някога откъсвана от овцете, трябва да бъде предена с помощта на ръчно вретено и след това изтъкана на прав стан. По-малки текстилни неща като чорапи се правят чрез форма на едноиглено плетене. За по-деликатна работа като декоративни елементи върху дрехите, тъкането на дъски е важно умение.

Жените също създават гоблени, за да украсят по-богатите домове, както и важни сгради. Докато малко текстил оцелява от онова време, фрагментите от гоблена Осеберг, изкопани от двойна женска гробница в Норвегия (c830 г. сл. н. е.), се оказват  детайлни сложни. По-тривиално занимание за жените е да изработват платната за викингските кораби.

Независимо дали се бият в битка или не, конфликтът е част от живота на много жени викинги

Войната в епохата на викингите се води отблизо с мечове, копия и брадви. Жените не могат да избегнат такова насилие, особено ако са част от група или общност, подложени по-често на атаки, или пътуват с група търговци, които трябва да защитават стоките си. Въпреки това, убедителните доказателства за участието на жените във войната като обучени и редовни воини в момента са малко, въпреки неотдавнашното откритие на погребението на „воин“ от 10 век в Бирка в Швеция, които изглежда е жена. Значението на това погребение все още се обсъжда, докато в други случаи жените, открити погребани с „оръжия“, всъщност лежат с ежедневните си инструменти, като брадви за цепене на дърва за огрев.

Последните изследвания на Великата езическа армия (меч на някои от леновете й можем да видим на снимката горе) – скандинавска сила, която системно тормози кралствата на Англия през 60-те и 70-те години на 9 век – показват, че това не е чак толкова армия и по-скоро голяма, смесена и подвижна група от хора. Те се занимават със занаяти и търговия, както и с набези, и със сигурност имат жени и деца в редиците си.

Когато тази група разполага лагер, несъмнено всички трябва да се включат в защитата му, ако са нападнати. Но тъй като армиите на викингите в Англия стават по-организирани, има и други възможности. През 90-те години на 9 век, отбелязва англосаксонска хроника, армията на Хестен оставя своите жени и деца на безопасно място в Източна Англия, преди да предприеме набези.

Ролята на жените във войната се изследва и в древноскандинавската митология, където валкирии – въоръжени женски духове – помагат на Один, богът на войната. Тяхната работа е да подберат воините, допускани във Валхала, които ще помогнат на Один да изчака Рагнарок – апокалиптична поредица от събития, включително смъртоносна битка между боговете и техните врагове.

Епохата на викингите е време на териториални изследвания. Между 8 и 11 век скандинавците пътуват до Каспийско море и Средиземно море и прекосяват Атлантическия океан, за да стигнат до Северна Америка. Жените участват в повечето от тези пътувания и в търговията и установяването на дадено място, които са основната цел на народа. Има доказателства за това в женските бижута, намерени широко в днешна Русия, Украйна и по-далеч, които показват, че викингите търговци и владетели, известни като „руси“, вземат със себе си съпругите и семействата си. Женските бижута, открити в Източна Англия през последните няколко десетилетия, предлагат допълнителни доказателства за заселването на жени в Данелау (доминираните от викингите части от Северна и Източна Англия).