Странният хумор на далечното минало
Комикът Кумал Нанджиани разказва история за рожден ден, на който отива като дете в Карачи, като започва с репликата, че „на повечето рождени дни в Пакистан се появява маймуна отнякъде“. Трябва ли неговата публика (от американци) да се смее тук, или не? Ако не го направи, Нанджиани казва – защото в техните представи това е нормално за Пакистан, „което е малко расистко“. Но същевременно наистина се появяват маймуни на рождените дни на децата, и да се смееш на това вероятно също е в известна степен расистко.
Далечното минало също е имало своя версия на тази „шега за шегуването“. Тя не предизвиква напрежение, характерно за съвременния либерализъм (че приемането на различия понякога е форма на снизхождение), но все пак шегата наистина представлява дилема: дали въобще е шега или не. Единствената наистина подходяща реакция в тези случаи е да не се избира между смях или несмеене. Етичното нещо, което трябва да се направи, е да не знаете какво да правите…
Западна Персийска империя (шега, датираща от около 500 г.)
Вавилонския Талмуд разказва, че когато Моисей се възнесъл на небето, Бог му дал да погледне в бъдещето, за да наблюдава как работи един плодовит учен по право на име Акива. Бог казва на Мойсей, че Акива може да извлече „планини и планини от халахот (закони)“ дори само от серифа (украшението) на една буква! Мойсей наблюдава известно време този равин и учениците му и се чувства съкрушен, защото не разбира нищо, което казват. Той се връща при Бог и го пита: „Защо ми даде Тората на мен, когато имаш някой като Акива?“ На което Бог отвърнал: „Мълчи! Този въпрос изникна и в моята глава.“
Tази история веднага е последвана от юридическа дискусия за това колко е важно да се използва абсолютно прецизна калиграфия при изписването на пасажи от Тората. И цялата цел на Талмуда е да сведе целия еврейски закон към областта на равинското тълкуване. Така че, разбира се, ще се засмеем, когато Моисей решава, че равин, който не може да разбере, равин, който черпи информация от всичко, трябваше да е човекът на Синай, който получава законите от Бог. Колко правилна и плодовита може да е работата на равина, ако обърква самия Моисей и го кара да се чувства посредствен? Талмудът се смее с нас, но също така не си противоречи – шегата е на страната както на Мойсей, така и на Акива: човешкото знание има граници , но равините трябва да не спират да се опитват да осмислим нещата.
Долината на Рона (510 г. сл. н. е.)
Пети век е време на политически вълнения. Римските императори вече не управляват западните провинции. Новите хончо – войници, командири, бюрократи и други различни агенти – не са тотални аутсайдери, но дали са законни? Християнски монах на име Лупицин започва битка по този въпрос в съда на цар Чилперик, чието царство се намирало по поречието на река Рона.
Лупицин обвинява придворния, че привежда някои местни жители до състояние на робство. Но придворният обвинява Лупицин, че е „неримски“, тъй като преди десетилетие казwa, че новият кралски режим ще унищожи региона: „вижте сега колко грешите“! Лупицин няма да търпи такова нещо и отвръща: „Сляп ли си? Короната несправедливо налага огромни данъци на поданиците си! Ще ви хареса ли закони ви да се прилагат върху вас? Императорските лилави животни под съдия, облечен в животински кожи!“
Последната реплика подсказва, че кралят е варварин, точно обратното на римлянин. Но забележката се обръща сама към себе си незабавно, тъй като Лупицин е и съдия в кожи.
Не можем да се съгласим как изглежда законодателното лидерство, защото дори не знаем кои са варварите и дали това въобще има значение! Но колкото и да е нелепо да се търси правен прецедент в очевидно безпрецедентна ситуация, отказът от цялата концепция за прецедент е също толкова нелеп. Смехът е това, което пречи на правителството да стане за смях.
Багдад (c800 г. сл. н. е.)
В двора на Абасид в Багдад музикантите-поети могат да бъдат големи знаменитости. Сред тях е Улайя Махди, която успява да стане доста известна, въпреки че мъжете понякога унищожават работата й. Много членове на двора пият алкохол, с изключение на най-строгите мюсюлмани сред тях, но Улайя казва, че тя пие вино, само когато е в менструация – тъй като жените с менструация не могат да участват в молитви. „Бог“, казва тя, „не забранява нищо, без да даде някакъв начин това да е позволено“.
