Средновековният човек е имал рак много по-често, отколкото смятахме

От дълго време общото мнение е, че заболеваемостта от рак в средновековна Европа, преди нарастването на индустриалното замърсяване и тютюнопушенето, би трябвало да е била доста ниска. Но ново изследване на тела, погребани в Кеймбридж, Англия, между 6 и 16 век предполага, че между 9 и 14% от средновековните британци са имали рак, когато умират. Както Ейми Барет докладва за списание BBC Science Focus, тази цифра е около 10 пъти по-висока от цифрата в предишни изследвания. Екипът, който публикува своите констатации в списанието Cancer, изчислява процента на заболяването въз основа на рентгеновo сканиране и компютърна томография на кости от 143 скелета, заровени в шест гробища в района на Кеймбридж.

„По-голямата част от раковите образувания се появяват в органите, които, естествено, при средновековните останки са отдавна разградени. Само някои видове рак се разпространяват в костите и от тях само няколко са видими на повърхността, така че ние търсихме в самите кости признаци на злокачествени заболявания“, казва водещият автор Пиърс Мичъл, археолог от университета в Кеймбридж, в изявление. „Съвременните изследвания показват, че 1/3 до 1/2 от хората с рак на меките тъкани ще открият, че туморът се разпространява и в костите им. Ние комбинирахме тези данни с откритията от нашето проучване и изчислихме процента на рак за средновековна Великобритания.“

Докато изследователите признават, че размерът на извадката им е сравнително малък и ограничен по географски обхват, те посочват, че в него са включени хора от много сфери на живота, включително фермери и заможни градски жители.

„Имахме останки от бедни хора, които са живели в града, имахме от богати хора, които са живели в града, имахме августинска монахиня в града и имахме болница, така че имахме истинска смесица от хора от различни класи и прослойки, които съществуват в средновековието“, казва Мичъл на Guardian.

Като се има предвид начинът, по който археолозите провеждат изследването, Мичъл казва, че е възможно те да не са преброили пълният брой на случаи на рак сред изследваните тела. Учените не анализират всички кости на всеки скелет и не обръщат внимание костите с увреждания, които биха могли да бъдат причинени или от рак, или от други източници, като бактериални инфекции и насекоми.

„Досега се смята, че най-важните причини за влошено здраве при средновековните хора са инфекциозни заболявания като дизентерия и бубонна чума, заедно с недохранване и наранявания вследствие на инциденти или война“, казва съавторът Джена Дитмар, също археолог от университета в Кеймбридж. „Сега трябва да добавим рака като един от основните класове болести, които са засягали средновековните хора.“

Новите открития допринасят за разбирането на учените за рака, който от много време е проблем за човека, както и за други видове. Както Ед Кара съобщава за Gizmodo, първите регистрирани сведения за рак датират от преди повече от 5000 години, когато древен египетски папирус описва болестта. В същото време изследователите знаят, че ракът днес е по-голям проблем, отколкото в миналото. Днес, според авторите, 40 до 50% от хората във Великобритания имат рак в телата си в момента на смъртта им.

Тези по-високи съвременни нива на рак вероятно отразяват редица фактори. Индустриалните замърсявания увеличават шансовете за заболяване от рак, както и тютюнът, който става популярен в Европа едва през 16 век. По-честите пътувания и увеличаването на популацията също може да допринесат за разпространението на вируси, които увреждат ДНК, което може да доведе до онкологично заболяване. Друг основен фактор е нарастващата продължителност на живота. Много средновековни хора просто не доживяват възрастта, на която ракът става най-често срещан.

За да определят причините за нарастването на раковите заболявания през вековете, казва Кейти Хънт от CNN, изследователите препоръчват допълнително проучване. Разглеждането на костите от преди и след пушенето да стане популярно в Европа, както и преди и след индустриалната революция, може да предложи по-ясни отговори. Независимо от точните нива, тези, които се разболяват от рак в средновековието, имат много малко възможност за медицинско лечение. Въпреки че през този период се случва значителен напредък в хирургията и познанията за човешката анатомия, „този скок на знанията през ренесанса не се разпростира върху рака“, пише Гай Б. Фаге за International Journal of Cancer през 2014 г.

Фаге добавя: „Например, [френският хирург Амбруаз] Паре нарича рака Noli me tangere (не ме докосвайте), заявявайки: „Всеки вид рак е почти нелечим или… [ако се оперира]… се лекува с големи трудности.“

Мичъл казва на Guardian, че средновековните хора може да са лекували симптомите си с билкови компреси, обгаряне или, ако са могли да си го позволят, лекарства против болка. Археологът добавя: „Има много малко [лекари], които биха могли да помогнат.“