Разделени еднояйчни близнаци, отгледани в САЩ и Корея, показват огромна разлика в IQ

Двойка еднояйчни близначки, които са отгледани в различни страни, показват неочаквано големи различия в когнитивните си способности, докато същевременно имат много сходни личностни черти. Сравнението на характеристиките на монозиготните сестри хвърля нова светлина върху вековния дебат за природата срещу възпитанието.

Светлините на Сеул, квартал Гангнам

Родени в Сеул, Южна Корея, през 1974 г., двете деца се разделят, когато са на две години – когато една близначка се изгубва, докато са на пазар. Въпреки появата на родителите й в телевизионна програма за изчезнали хора, младото момиче не успява да се събере със семейството си и в крайна сметка е осиновено от двойка в САЩ.

Израствайки в Щатите, осиновената близначка не е знаела дори, че има сестра, докато не представя ДНК-то си в програмата на Южна Корея за събиране на членове на семейството през 2018 г. Две години по-късно тя получава съобщение, че има не само еднояйчна близначка, но също и по-голям брат и сестра.

След като се събират отново, двете извършват серия от тестове, предназначени да оценят тяхната интелигентност, профили на личността им, психичното им здраве и медицинска история. Донякъде изненадващо резултатите разкриват, че коефициентът на интелигентност на момичето, отгледано в САЩ, е с 16 пункта по-ниско от този на отгледаното в Корея.

Констатацията, публикувана в списанието Personality and Individual Differences, противоречи на предишни проучвания върху монозиготни близнаци, които показват средна разлика в IQ от не повече от 7 точки. Коментирайки неочаквано голямата дупка между двете сестри, авторите на изследването пишат, че „удивително е, че близначките показват значителни разлики в когнитивната им способност, която по принцип е свързана силно с генетиката.“

Трудно е да се каже дали това несъответствие е причинено от различното им възпитание, въпреки че изследователите отбелязват, че сестрата, отгледана в САЩ, е претърпяла три сътресения на мозъка, които може да са повлияли на когнитивните й способности…

Продължавайки оценката си на двойката, изследователите разкриват още, че „цялостно личностните характеристики на близначките са еднакви, в съответствие с литературата за умерени генетични влияния върху личността в зряла възраст.“

„Забележителното е, че и двете имат отчетливо високо ниво на добросъвестност, което показва, че и двете са целенасочени, добре организирани, послушни и стремящи се към постижения. Интересно е, че тези прилики се запазват въпреки контрастния им житейски опит и домашната среда и подчертава ролята, която генетиката играе при определянето на темперамента на човек.

Например, докато близначката, отгледана в Корея, описва израстването си в любящ и хармоничен семеен дом, осиновената сестра разказва за по-суровото си възпитание, оцветено с редовни конфликти и развода на осиновителите й. Въпреки това двойката има идентични резултати за характеристиката „самочувствие“ и много сходни профили на психичното здраве.

Двойката също споделя аспекти от медицинската си история, като и двете са претърпели операция за отстраняване на тумори от яйчниците им. Въпреки това, те се различават по отношение на техните културни идеологии, като отгледаната в САЩ демонстрира по-индивидуалистичен възглед, докато сестрата, отгледана в Корея, има повече колективистични ценности.

Разбираемо е, че случаите на близнаци, отглеждани поотделно, са редки и трябва да се проучат още случаи като този, преди да се направят някакви твърди заключения. Независимо от това, изследването предоставя някои интересни нови прозрения за генетичните, културните и екологичните фактори, които влияят на човешкото развитие.

Франсис Галтън

Исторически погледнато, дори преди да бъдат разработени тестове за интелигентност, е имало опити да се класифицират хората в категории по ум – като се е наблюдавало тяхното поведение в ежедневния живот. Но както тази класификацията на интелигентността чрез наблюдение на поведението извън лабораторията, така и класификацията чрез тестове зависят от определението за „интелигентност“, което се използва в конкретния случай, както и от надеждността на оценката в процедурата за класификация.

Английският статистик Франсис Галтън (1822–1911) прави първия опит за създаване на стандартизиран тест за оценка на интелигентността на човек. Пионер в психометриката и прилагането на статистически методи за изучаване на човешкото разнообразие и изследване на наследяването на човешките черти, той вярва, че интелигентността е до голяма степен продукт на наследствеността (под което той не е имал предвид гените, въпреки че е разработил няколко теории за наследяване). Галтън предполага, че трябва да съществува връзка между интелигентността и други наблюдавани черти като рефлекси, мускулна сила и размер на главата.

Той създава първия център за умствено тестване в света през 1882 г. и публикува „Изследвания на човека и неговото развитие“ през 1883 г., където излага своите теории. След като събира данни за различни физически променливи обаче, той не успява да покаже такава корелация и в крайна сметка изоставя изследването.