Праисторически носорог, по-висок от жираф
От години знаем, че преди между 20 милиона и 35 милиона години гигантски носорог обикаля из Евразия. Изчезналият бегемот е бил с дължина почти 8 метра и е тежал почти колкото пет слона. Сега обаче палеонтолозите откриват частични останки на нов вид гигантски носорог в Китай, според проучване, публикувано в списанието Communications Biology.
Новооткритият гигантски носорог (Paraceratherium linxiaense) е шестият вид безрог носорог, намерен в Азия. Останките могат да помогнат на палеонтолозите да обяснят произхода на древните носорози, техния ареал в Евразия и как са се развивали, съобщава Карли Касела за Science Alert.
Бегемот и Левиатан
Смята се, че гигантските носорози са най-големите сухоземни бозайници, живели някога. Техните вкаменелости са открити из цяла Азия, в това число Китай, Монголия, Казахстан и Пакистан. Разпространението им в цяла Азия обаче не е напълно изяснено. Два отделни гигантски носорога са открити през 2015 г. от късноолигоценовите находища, които датират от преди 26,5 милиона години в басейна Линксия в Китай – район, известен с изобилието си от вкаменелости. Тези вкаменелостите включват череп, долна челюст и няколко гръбначни прешлени. Тао Денг, палеонтолог от Китайската академия на науките, и екипът му използват лазерно сканиране, за да създадат триизмерни реконструкции на древните животни от останките.
Праисторическият звяр е бил висок близо 5 метра, имал е четири костеливи крака, подобни на тези на жирафите, и е тежал между 11 и 20 тона, което се равнява на около три до пет африкански слона, съобщава Science Alert. Въз основа на размера на черепа може да се определи, че носорогът е имал дълга дебела шия, по-дълбока носна кухина и къс хобот, подобен на този на съвременния тапир, съобщава BBC. Вкаменелостите на прешлените пък предполагат, че новият вид е имал по-гъвкава шия от другите видове гигантски носорози.
Дън предполага пред Gizmodo, че тънките крака на носорога са чудесни за бягане, а главата му може да достигне най-високите листа по върховете на дърветата. След по-нататъшен анализ учените също установяват, че новият вид е тясно свързан с гигантски носорог, живял в Пакистан, Paraceratherium bugtiense, което предполага, че в един момент той е мигрирал из Централна Азия.
Череп от Paraceratherium transouralicum
По време на ранния олигоцен климатът около Централна Азия е сух, докато Южна Азия е по-влажна и нашарена от открити пейзажи и зелени гори, съобщава Том Меткалф за NBC News. Гигантските носорози вероятно са мигрирали в Южна Азия в търсене на храна, която да напълни огромните им кореми. След това, по време на късния олигоцен, носорозите се осмеляват да се върнат на север, когато климатът отново се променя и Централна Азия вече не е суха.
Следите от различни гигантски вкаменелости на носорози предполагат, че те са мигрирали от Монголското плато в северозападен Китай и Казахстан, а след това през Тибет в Пакистан, съобщава Science Alert. Като цяло този маршрут предполага, че тибетският регион не е бил високото платото, осеяно с планини, каквото е днес. Вместо това вероятно е имало някои низини, през които бозайниците са могли да преминат преди милиони години.
„Миграцията на животните е свързана с изменението на климата. Така преди 31 милиона години, когато монголското плато изсъхва, те се преместат на юг“, казва Дън пред Джак Гай и Зиксу Уанг от CNN.
В момента вкаменелостите се намират в палеозоологичния музей Хежен в северната централна провинция Гансу в Китай. В бъдещи проучвания Денг и неговият екип се надяват да реконструират мускулите на носорога, за да получат по-точна преценка на телесната маса на бозайника.
Думата „носорог“ идва през латинския от древногръцкото ῥῑνόκερως, който е съставен от ῥῑνο – „нос“ и κέρας – „рог“; буквално – с рог на носа.
Семейството Rhinocerotidae се състои само от четири съществуващи рода: Ceratotherium (бял носорог), Diceros (черен носорог), Dicerorhinus (суматрански носорог) и Rhinoceros (индийски и явански носорози). Живите видове се разделят на три категории. Двата африкански вида, белият и черният носорог, принадлежат към групата Dicerotini, която възниква в средния миоцен, преди около 14,2 милиона години. Видът се разделя през ранния плиоцен (преди около 5 милиона години). Основната разлика между черните и белите носорози е формата на устата им – белите носорози имат широки плоски устни за паша, докато черните носорози имат дълги заострени устни за ядене на листа. Има два живи вида Rhinocerotini – индийския носорог и яванския носорог, които се разграничават един от друг преди около 10 милиона години. Суматранският носорог е единственият оцелял представител на най-примитивната група, Dicerorhinini, възникнала в миоцена (преди около 20 милиона години).
