Праисторическата рибонога, която хвърли един поглед към живота на сушата и се върна обратно във водата

Когато монотаксонният (който съдържа само една таксономична единица) род Tiktaalik излиза от водата, това задейства верига от събития, които в крайна сметка ще доведат до модерния ни свят на кредити, автомобили, работна и отговорности. Като такова, това е решение, за което някои от съвременните хора съжаляват… И изглежда, че това чувство някога е било споделяно и от друг рибоног като Tiktaalik, който вместо да се позастои на сушата явно е хвърлил един поглед към земния живот и си е казал „не, благодаря“.

Откриването на Qikiqtania, както по-късно ще стане известен колебливият вид, идва от лабораторията на д-р Нийл Шубин – който също съвсем случайно е и съоткривател на Tiktaalik през 2004 г.

Илюстрация на Qikiqtania wakei (в средата) във водата с по-големия си братовчед Tiktaalik roseae

Фосилът, който ще разкрие Qikiqtania, е намерен приблизително по същото време на остров Елесмиър, Нунавут, в северната част на Арктическа Канада. Въпреки това, едва след като пада локдаунът те идентифицират екземпляра. Резултатите са публикувани в Nature.

„Опитвахме се да съберем възможно най-много CT-данни за материала преди да дойде локдауна и последното парче, което сканирахме, беше голям, невзрачен блок само с няколко петна от люспи, видими от повърхността“, казва д-р Джъстин Лемберг в изявление, който използва компютърна томография, за да анализира фосила 15 години след откриването му.

„Едва можехме да повярваме, когато се появиха първите зърнести изображения на гръдна перка. Знаехме, че можем да проведем по-добро и подробно сканиране на блока, ако имаме повече време, но това се случваше на 13 март 2020 г. и университетът спираше всички несъществени операции през следващата седмица.“

Учените са принудени да затворят заедно с останалата част от планетата, но изследванията са подновени през лятото – този път въоръжени с трион, който може да среже вкаменелостта, за да покаже по-добре какво има вътре. Този подход им позволява да изобразят със скенера почти пълна гръдна перка и горен крайник, включително раменната кост.

Първоначално се смята, че екземплярът може да е млад Tiktaalik, тъй като е сравнително малък по размер с дължина само 76 сантиметра – а Tiktaalik нарасна до 2,3 метра. Морфологията на ръката му обаче разкрива, че е по-подходяща за водно гребане, което предполага, че е отделен вид, който е решил, че животът на сушата не е за предпочитане и просто се е плъзнал обратно във водата…

„Първоначално си помислихме, че може да е млад Tiktaalik, защото беше по-малък и може би някои от белезите му все още не са се развили“, казва Шубин в изявление. „Но раменната кост е гладка и с форма на бумеранг и няма елементите, които да я поддържат при бутане нагоре, когато ходи по сушата. Това е забележителна разлика и предполага нещо ново.“

И така, нашата риба си спечелва името Qikiqtania от „Qikiqtaaluk“ или „Qikiqtani“ – традиционните имена за региона, където е извлечен фосилът, на езика инуктитут. Наречен е също така и в чест на еволюционния биолог от Калифорнийския университет в Бъркли Дейвид Уейк (David Wake), който е споменат в обозначението на вида – „wakei“.

Peregocetus pacificus – древен четириног кит, открит в Перу

Доказателствата сочат, че Qikiqtania е малко по-стар от Tiktaalik, като съществува паралелно със същества, които развиват най-ранните форми на пръсти. Фактът, че се е приближил толкова близо до живота на сушата, преди да направи обратен завой, показва, че еволюцията не винаги е линеен процес – можем да погледнем за пример и кита, чиито останки бяха открити скоро в Перу, който се е върнал към морския живот, след като вече е развил копита.

„Tiktaalik често се третира като преходно животно, защото е лесно да се види стъпаловиден модел на промени от живот във водата към живот на сушата. Но ние знаем, че в еволюцията нещата не винаги са толкова прости“, казва д-р Том Стюарт, който също е работил върху фосила.

„Не виждаме често тази част от историята на гръбначните животни. Сега започваме да разкриваме това разнообразие и да добиваме представа за екологията и уникалните адаптации на тези животни. Това е много повече от проста трансформация на ограничен брой видове.“