Пожарите на древните римляни са били толкова много, че променят климата на Европа
По отношение на съвременната климатична криза погледът ни стандартно е към бъдещето. Някои твърдят, че до 2050 г. ни очаква катастрофален срив на екосистемите и необратимо опустошение на безброй градове. Но всичко ново е добре забравено старо, както се казва – та струва ли си, за да спасим бъдещето, да погледнем към моналото?
Според проучване, публикувано в списание Climate of the Past, древните римляни са повлияли съществено върху климата на Европа в дните на Античността. Като са генерирали сажди и въглерод с изгарянето на големи количества органична материя и разчистване на земи за земеделие, последвалото замърсяване на въздуха, е намалило активно температурата в Европа с 0,15 градуса Целзий.
Макар че това откритие е впечатляващо, то е напълно незначително в сравнение с настоящата глобална ситуация. С други думи, римляните не са имали нищо общо с човечеството през 2019 г. Всъщност охлаждащият ефект от замърсяването на въздуха, което те предизвикват, така или иначе би се оказал без значение, тъй като по време на разцвета на империята между 250 г. пр. н. е. и 400 г. от н. е. климатът навлиза във фаза на затопляне.
Независимо от това, изследването илюстрира как хората са влияли на заобикалящата ги среда в Европа и Югоизточна Азия още преди 7000 години.
Древните римляни изгарят толкова много стопанства, че в резултат на замърсяването на въздуха цяла Европа би се охладила с 0,15 градуса.
„За първи път разгледахме дали антропогенното въздействие на аерозолите е оказало влияние върху климата преди много време“, обяснява Анина Гилген от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих.
Гилген и нейният екип използват съществуващите данни за това колко земя са използвали древните римляни за земеделие, както и колко жилища и други производства са били върху тази земя, за да оценят количеството на замърсяване на въздуха, което империята е създала при разчистването им.
След това те включват тези данни в модел на климата в Европа по това време.
Като цяло резултатите показват, че макар обезлесяването и отделянето на парникови газове да е довело до затопляне на температурите с 0,15 градуса по Целзий, замърсяването на въздуха наистина би довело до охлаждащ ефект.
„По-скоро може да се окаже, че замърсяването е било проблем за хората в градовете“, казва Гилген.
„Новото тук е в разсъжденията им за това какъв би бил приносът на аерозолите на римляните, който изглежда доста значителен“, казва Джой Сингарайър, експерт по климатичните промени в университета в Рединг, която не е участвала в изследването на Гилген.
Най-големият извод от всичко това е двоен: въпреки че човешките дейности влияят на климата на Земята от хилядолетия, температурните промени, причинени от Древен Рим, са нулеви в сравнение със съвременните климатични промени, причинени от човека.
В крайна сметка изследването на Гилген показва колко способни сме били като вид да променяме климата на Земята още преди хиляди години. В свят, последвал индустриалната революция, където корпоративните интереси изглежда надделяват над научните, ние сме изпреварили древните си предци в това отношение – с пълна сила.
